Истината е, че сме деца на Бог и Неговата светлина свети в нас във формата
на душата ни. По причини известни само на него, той е отделил мънички части от
себе си, душите ни, и ги е облякъл в тела и е създал живота. Всяко съществуващо
нещо е част от Него и ние сме негови отражения. Да разберем тази истина, да я
преживеем и да я реализираме (осъзнаем) в себе си и да живеем с тази истина е
целта на живота ни.
Тази чудесна истина за живота е замаскирана от красотата на Природата около
нас и от нашите сетива, които кресливо настояват за удовлетворение. Интелектът
и егото работят в нас и скриват истината на Бог в нас и около нас. Мислим, че
ние сме тялото и че сме родени, за да изпълняваме желанията за хранене,
опитване, гледане, чуване и докосване. Съсредоточили сме се върху това да си
спечелим име, слава, богатство и власт, за да изпълним безкрайните си желания. Не
можем да видим силите на Дхарма, които бушуват навсякъде около нас и поддържат
цялото творение. Мислим си, че ние правим всичко. Забравяме, че тялото е само носител
и неговата цел е да ни помага да живеем по правилния начин и да правим духовни
практики, които ни връщат обратно към Бог. Истината е пред очите ни, но е
скрита под егото, тялото, импулсите на
сетивата и купчината желания, също както истината е скрита от полицаите в
случката по-долу:
Престъпността в града нараснала. Информаторът на полицията донесъл, че
пътят извън града водещ до Залива, бил използван за контрабанда.
Контрабандистите използвали този път, за да прекарват тайно стоки през
пешеходната пътека в града. Увеличили охраната и поставили денонощна проверка.
Полицаите оглеждали всички камиони и стоки. Всички, изглеждащи подозрително,
били отвеждани за разпит.
Едни мъж редовно минавал покрай поста. Карал мотор и носел голям сак,
завързан за задната седалка. Твърдял, че съдържа пясък, който му трябвал да си
построи къщата. Когато го огледали, твърдението се оказало вярно – сакът съдържал
само пясък. Минавал всеки ден с мотора си като носел сак с пясък. След като
няколко пъти го проверявали сериозно, полицаите спрели да го проверяват. Нямали
доказателство, че прави нещо нередно. Понякога го претърсвали, за да проверят
дали няма нещо по тялото си. Но никога не открили нищо.
Един ден, един от полицаите, който бил на пост на проверовъчния пункт,
отишъл до бара след смяната си. Видял, че мъжът седи там и си пие питието.
Полицаят си взел питието и седнал при него. След няколко отпивания от питието
полицаят му казал: „Знам, че пренасяш
някаква контрабанда. Инстинктите ми
крещят всеки път като те видя да минаваш. Проверявахме те много пъти, но не
открихме нищо. Много си умен. Винаги успяваш да ни надхитриш. Само между нас да
си остане, можеш ли да ми кажеш какво пренасяш като контрабанда? Обещавам, че
няма да кажа на другите полицаи.”
Мотористът изгледал внимателно полицаят в очите и решил да му каже
истината. Той казал: „Прав си. Пренасям
контрабанда. Вие, полицаите, сте твърде умни. Не можете обаче да се
сетите какво е то.” Той замълчал. Полицаят го гледал
в очите и чакал.
Той казал: „Контрабандата не е в сака
на задната седалка на мотора. Самият
мотор е контрабандата!”
Истината ни гледа в очите постоянно. Но ние не можем да я видим. Виждаме
само част от картината, а не цялата и поради това не можем да видим истината
пред нас. Търсим я на неправилните места. Да се научим да виждаме истината в
себе си и около себе си. Практикуването на СитаРам мантра джапа, медитация и
следването на учението на Гуру ни помагат да видим истината и цялата картина на
творението. Да работим, за да преживеем тази истина с редовни и дисциплинирани
практики.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
