Ние сме привързани към много неща – книгите, дрехите, бижутата, колата,
дома, приятелите, роднините, властта, собствеността, славата и т.н. Този списък
е безкраен - когато има привързаност към нещо, това създава стресове. Безпокоим
се някой да не ни открадне или развали нещата, мразим това , че другите имат
по-добри неща от нас и желаем да се доберем и да задържим обекта на желанията
си. Когато сме в такова състояние на ума,
не е възможно да изчистим ума от негативните мисли и да медитираме. Не сме в
състояние да имаме достатъчно безпристрастност, че да се издигнем над ума си.
Такава привързаност става основна пречка в нашия път към просветлението.
Следващата случка е за бедния мъдър мъж, който имал само една лопата и въпреки
това нямал успех при медитацията заради своята привързаност към единствената си
собственост:
Имало едно време едно момче, която се родило в семейството на градинари. Те
били бедни и едва успявали да вържат двата края като продавали това, което
отглеждали на малкото парче земя, което имали. Когато момчето пораснало, било
негов реда да обработва земята и да отглежда подправки, зеленчуци и плодове.
Наследило лопата, която била единствената му собственост. Разчиствал земята и
садял растенията. Продавал ги и така се грижел за себе си и за семейството си.
Свободното си време прекарвал в припомняне на Бог и медитация. Ставал все по –
мъдър с отминаването на годините и използвал лопатата си като бастун. Нарекли
го „мъдреца с лопатата”.
Поривът му за медитация се усилил. И така мъдрият градинар скрил
единствената си собственост – лопатата си – и отишъл в гората да медитира.
Много здраво се опитвал да се съсредоточи върху Бог, но мислите му постоянно се
връщали към единствената му собственост. Безпокоял се, че някой ще я открие и
ще я открадне. Най-накрая изоставил идеята за медитация в гората и се върнал
обратно, взел си лопатата и започнал да обработва градината. След известно
време на светски живот, желанието му да изостави всичко и да се върна към
медитацията станало силно. И така, скрил си лопатата и отишъл в гората. И
отново не можал да извади от ума си мисълта за неговата лопата. И затова отново
станал градинар. Това се повторило няколко пъти.
Мъдрият градинар накрая осъзнал, че неговият проблем е в привързаността му
към старата и износена лопата. Взел лопатата и отишъл на брега на реката,
затворил очи и я хвърлил във водата така, че да не може да открие къде точно
била потънала тя. След това триумфално извикал: Аз победих, аз победих, аз победих. По това време Царят на Бенарес се
къпел в същата река. Бил се върнал наскоро от битка, в която потушил бунт срещу
него. Като чул победните възгласи, изпратил министъра си да разбере кой вика.
Като видял мъдреца с лопатата, го попитал: „Аз съм
завоевател, аз победих в битката. Ти кого победи?”
Мъдрият градинар отговорил: „Господарю,
твоята победа е безсмислена, защото си победил външен враг. Истинската победа е
в това да победиш ума и да се отървеш от нездравите мисли и желания. Аз победих
ненаситния апетит за желания на ума си и спечелих тази битка.” След като
казал това, той фокусирал ума си върху водата в реката и достигнал висше
състояние на ума. Левитирал във въздуха и казал: Истинската победа е да победиш врага в себе си и в собствения си ум.
Когато го чул Царят, усетил как злите мисли напускат ума му и той станал
много спокоен. Последвал градинаря до Хималаите, където мъдрият мъж искал да
практикува медитация. Министрите и армията на Царя последвали мъдреца. Новината
достигнала до Бенарес и много хора изоставили техните привързаности и
притежания и отишли в Хималаите, за да медитират и да постигнат просветление.
Мъдрият мъж обучавал всички за свещените състояния на ума: обичлива
доброта, нежна обич за всички, чувство за симпатия и състрадание към
страдащите, да се чувстваш радостен от щастието на другите и балансирано
спокойно състояние пред неприятностите и трудностите. Всички, които дошли при
него, постигнали висши състояния на ума след известно време.
Това не би било възможно, ако мъдрецът не бил изоставил привързаността си
към единственото си притежание. Всички ние си имаме нашите лопати. Може да е
всяко нещо към което имаме собственическо чувство – репутация, слава, деца,
собственост, богатство, външен вид, фигура и д.р Необходимо е да изоставим
привързаностите си, за да можем да се отървем от вредните мисли в ума и
напреженията, свързани с този обект. Едва тогава става възможно да постигнем
висши умствени състояния и най-накрая просветлението. Да правим СитаРам мантрата,
медитация и да следваме учението на Гуру и да се освободим от всички
привързаности и други пороци на ума.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
