Дхяна е седмият клон от Аштанга Йога.
Аштанга Йога на Патанджали е научна система, разработена да води търсещия
систематично към себереализация. Ако практикуваме първите шест клона на Аштанга
Йога - Яма (универсални етични
правила), Нияма (лични нагласи и
принципи), Асана (физически пози),
пранаяма (дихателни техники), Пратияхара (изключване
на сетивата, придръпване на сетивата на вътре
и Дхарана (концентрация), те лесно
ни отвеждат в Дхяна и Медитация.
Дхяна е най-висшата точка, до която се
достига, ако се следват първите шест клона на Аштанга йога. Когато практикуваме
Яма, Нияма, Асана и Пранаяма развиваме принципи на социално и лично поведение,
етика и морал и физическа гъвкавост, сила, енергия и виталност. Тялото и умът
ни се усилват и очистват и ставаме готови за следващите два клона на Аштанга
Йога – Пратияхара и Дхарана. Ако практикуваме Пратияхара и Дхарана, научаваме
се де издърпваме сетивата навътре и да се концентрираме в ограничена област.
Можем да издържим на наплива от външни стимули и да се съсредоточим вътре в
нас. Съзнанието ни се обръща навътре и прониква в тялото и умът ни. Тогава ние
се „плъзгаме” в медитация.
Дхяна може да бъде правена по много
различни начини – с припяването на мантра, или наблюдаването на дишането,
например. Без значение кой от методите използваме, основният принцип е да
наблюдаваме ума си, без да реагираме. Това означава, че каквито и стимули да
идват отвън, какъвто и шум или аромати или допир да чувстваме да идват отвън,
те не ни разсейват. Не ни разсейва и позата на тялото ни.
Наблюдаваме ума си като трета страна и не реагираме на ставащото в него.
Виждаме как работи умът ни и качеството и скоростта на мислите, които се
надбягват в него. Осъзнаваме негативностите и пороците в нас. Но не реагираме.
Седим просто като наблюдатели и наблюдаваме. Когато се превърнем в наблюдатели,
умът се уморява да се състезава и след известно време, скоростта на мислите
намалява и умът става спокоен за кратки периоди от време. В началото само са
няколко секунди, но ако продължим да практикуваме, този период се удължава.
Чрез дхяна ние се освобождаваме от маймунските номера на ума и се освобождаваме
от неговото робство.
Когато умът застине и няма мисли в нас, ние
попадаме в състояние на „аз съм“. Дхяна
е състояние на чисто разширено съзнание, което ни води до последния клон на
Аштанга Йога , който се нарича самадхи,
просветлението. Дхарана
(концентрацията), Дхяна (медитацията)
и Самадхи (просветлението) са
вътрешния, финият път на йога, който се нарича Самяма.
С помощта на Пратияхара (оттегляне от сетивата), петият клон на йога, ние
създаваме мост между външния и вътрешния свят. Чрез Пратияхара ние се научаваме да се откъсваме от ежедневния си свят,
но оставаме в състояние на осъзнатост и наблюдаваме. Това състояние, често се
обозначава с фразата „в света сме, но не сме част от него“. Без това откъсване
не е възможно да медитираме.
При медитацията ние заковаваме
вниманието си върху един единствен обект, като дишането или мантрата. Когато
концентрацията и въвлечеността ни в обекта се задълбочи, разбирането ни за
обекта нараства. Тогава обектът се превръща в субекта! Това е състоянието на Самадхи, където ние се сливаме в едно със
Светлината. Тогава ние осъзнаваме единството в цялото сътворение.
Дхяна може да звучи като нещо
трудно, но това не е така. Основната битка в дхяна е между желанието за себе-подобрение и хватката на пороците и
ума върху нас. Когато практикуваме Аштанга йога систематично, можем да
преодолеем трудностите при медитацията. Необходимо ни е търпение, преданост и
ангажираност с дхяна. Резултатите от редовното практикуване са подобряване на
качеството на живота ни и осъзнаването, че живота е взаимосвързан и е Едно, че
ние не сме сами, а цялото сътворено и Бог са с нас. Тогава копнежът за любов и да принадлежим
си отива, защото наистина принадлежим.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
