Егото нетърпеливо чака всяка възможност да се утвърждава. Изброява много
причини за величието си, настоява всички да признаят колко е
величествено. Когато някой не го оцени публично за неговите величави и великолепни дела, егото реагира с гняв и
напада вербално, а понякога дори и физически. Изисква всичко да се случва по
начина, по който то е предначертало в ума си. Изисква всички да му се поклонят
и да му се подчинят.
Докато човекът мисли, че той е тялото, а не душата, егото ще доминира
мислите, думите и делата му. Такъв човек ще бъде подложен на пристъпи на гняв,
депресия, ярост и само-причинена болка. Няма да бъде щастлив и няма да позволи
на другите да бъдат щастливи. Не осъзнава посоката на мислите си или как те се
превръщат в незабавно действие за удовлетворяване на изискванията на егото.
Няма здрав разум, благоразумие,
разбиране или състрадание. Реагира без да мисли, а направо действа. Превръща се
в бомба с часовников механизъм, която чака да бъде взривена при най-малкия скок
на егото. Само когато в него се появи осъзнаване за това какво става, може да
спре, да помисли и едва тогава да действа. Едно от най-добрите лечения за гнева
е медитацията, защото тя ни учи да осъзнаваме мислите и ума си.
Буда и неговите монаси ходели в селото всеки ден за бикша, подаяния от
храна, и за да обсъждат с хората дхарма. На много места той бил посрещан с
любов и уважение, а на някой места с омраза и обиди. Да разгледаме тази
илюстрация, дадена от Буда на селяните за преодоляването на гнева с осъзнатост:
Буда минавал през село, където хората били против него Те се събрали около
него и неговите монаси и викали по тях
грозни думи и обиди. Буда слушал с усмивка. Неговият главен последовател и
ученик, Ананда, бил натъжен и ядосан, че се отнасяли с такова неуважение
към Буда, но не можел да каже нищо,
защото Буда стоял там търпеливо и тихо. След известно време тълпата се оказала
разочарована. Буда не реагирал с гняв въпреки техните усилия!
Някой от тълпата извикал: „Обиждаме
те толкова много. Защо не реагираш?”
Буда отговорил: „Закъснели сте с
десет години! Ако искахте реакция, трябваше да дойдете преди да стана монах,
тогава аз реагирах на всичко. Сега живея с осъзнаване. Виждам, че се гневите,
защото не разбирате моите възгледи или те не ви харесват. Виждам огъня, който гори в умовете ви.
Изпитвам състрадание към вас. Сега, да предположим, че моето учение е погрешно
и аз ще си платя за него и ще отида в ада. Но заради вашата голяма любов към
мен, вие сте си изоставили вашата работа у дома и на полето и сте дошли да ме
предупредите. Затова съм ви благодарен. Преди да дойде тук, бях в друго село.
Там дойде голяма тълпа да ме посети и те ми донесоха големи количества сладки.
Не приех тези сладки и те останаха там. Какво мислите, че направиха те с тези
сладки?”
Някой отговорил: „Това е лесно. Те са
ги разпределили помежду си и са ги изяли.”
Буда отговорил: „Оставям ви обидите,
които захвърлихте по мен в това селище. Какво ще направите? Аз изпитвам
състрадание към вас. Но аз не нося ненужни и непотребни неща със себе си.”
Такъв отговор е възможен само ако живеем с осъзнаване на настоящето. Можем да
чуем думите и гнева на другите и да не реагираме на него. Умът ни ще вика в
отговор обиди, но ние можем да направим стъпка назад, да погледнем спокойно
другия и да видим причината за гнева му – болка, невежество и липса на
разбиране. Нашият отговор ще бъде любов и състрадание. Хората и ситуациите са
безсилни да ни развълнуват, без ние да участваме с нашата реакция. Редовното
практикуване на джапа със СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението
на Гуру ни помага да отговорим по правилния начин на гнева и да го преодолеем.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
