Гордостта уврежда само гордeливия. Той отива твърде далеч в самомнението си.
Когато надменната гордост се превърне в арогантност, тя води до презиране на другите.
Арогантният човек е груб и има неприятно поведение и маниери към другите.
Гордостта крие уродливата си глава на най-неочакваните места. Някои се гордеят
с това, че имат пари, а други, че имат средни приходи. Някой са горди с това,
че са много преданоотдадени, а други пък са горди, че са атеисти. Образованието
и знанието са източник на гордост за някои и на арогантност за други. Външният
вид, властта, популярността, децата, статуса, произхода, собствеността – да ги
има в изобилие или да ги няма, дори и да имам минимално количество от тях,
всичко това е причина за гордост. Гордостта води до арогантност, а ексцесивната
арогантност води до надуване на егото. Егоистичният човек мисли, че той е
слънцето и центърът на слънчевата система, всички планети и живота се въртят
около него. Той очаква да му прислужват слабите и нуждаещите се и дори и
силните и благородните. А това води до падение, както се разказва в тази
история за лъва и чакала:
Имало едно време, в древните времена от легендите, в горите в Хималаите,
един огромен лъв. Той бил много силен могъщ. Но никога не тормозел другите
животни без причина. Ловувал, когато бил гладен и след като се нахранел, отивал
да почива. Оставял на по-слабите животни да дояждат остатъците от неговите
жертви. Един ден бил много гладен и уловил един голям бивол. Нахранил се обилно
и оставил остатъците там и тръгнал към пещерата си. По пътя срещнал един чакал, който му се поклонил
ниско и му казал: „О, царю, ти си силен и
могъщ. Моля те приеми ме за слуга.” Лъвът
имал добро сърце и разрешил на чакала да му бъде слуга. Чакалът бил много
щастлив. Бил умен и знаел, че няма да трябва да ловува повече и че винаги ще
има остатъците от храната на неговия Господар.
От този ден нататък чакалът станал идеален слуга. Получавал остатъците от
лъва, които били повече от достатъчни за него. Бил в екстаз. Не му се налагало
да ловува в опасната гора. За кратко време станал силен и дебел. Другите
животни го уважавали и се страхували от него, защото бил близък с Лъва. Чакалът
много добре разбирал това. И започнал да злоупотребява с положението и властта
си. Станал арогантен. Започнал да тормози животните в гората. Като виждал
смиреното поведение на другите животи, чакалът си помислил, че то се дължи
лично на неговото присъствие и сили. Скоро се убедил, че в гората, само Лъвът
бил по-силен от него.
След няколко дни, докато чакалът и Лъвът бродели из гората в търсене да
убият нещо за обяд, чакалът видял самотен слон на разстояние. Посочил слона и
казал на Лъва: „О, царю, ще отида да
уловя този слон за теб. До днес ти ми даваше остатъците от твоята храна. Днес
ще получиш моите.” Лъвът се шокирал от думите на чакала. Царят на животните
не ядял остатъците на другите. Предупредил чакала да не закача слона, защото
слонът е твърде силен и много по-голям от чакала. Но чакалът се бил надул с
арогантност и гордост. Той се затичал надолу по хълма и се метнал върху слона.
Слонът се раздразнил и разярил, хванал чакала с хобота си без усилие и го
сплескал върху едно дърво. Чакалът умрял на място.
Гордостта, арогантността и егото са причина за духовно падение. Тези, които
имат такива качества, са тамасични по своята природа и в тях няма любов, състрадание и разбиране за другите.
Необходимо е да изоставим негативните качества и пороците в нас. Такива
качества затулват Вътрешната ни Светлина. Светлината на Аза се скрива вътре и
напътствията и мъдростта на Божествената вече не са ни достъпни, за да ни напътстват
по пътя ни в живота. Да правим СитаРам мантра джапа, медитация и да следваме
учението на Гуру и да преодолеем гордостта, арогантността и егото си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
