Продължение от предшестващия блог
Друти – кураж: това е непоколебимост,
смелост, и настойчивост (упоритост), които ни помагат да преодолеем страха и
нерешителността, докато пътуваме през живота.
Помага ни да преодолеем колебанията и неувереността при взимането и
изпълнението на решенията, които взимаме. За да постигнем целите си, е необходимо да планираме
педантично, да упорстваме, когато срещнем трудности, да натискаме с
цялата си сила и да се молим с вяра. Когато упорстваме настойчиво, се
придвижваме напред неотклонно и преодоляваме
всички пречки, без да недоволстваме и да се оплакваме. Много хора спират само на
няколко стъпки, преди да постигнат окончателната цел, защото по пътя губят
кураж. Не трябва да се поддаваме на емоциите безнадеждност и страх. Вместо това
трябва да се втурваме напред, като мислим за намеренията, целите и плановете си
и като преодоляваме негативните си емоции.
Дайя – състрадание: понякога сме
нечувствителни, коравосърдечни и жестоки към другите. Когато си само- наложим и
започнем да практикуваме състрадание, можем да преодолеем тази нечувствителност
към всичко живо. Възможно е да изпитваме истинска любов и състрадание към
всички, едва когато преживеем сливане с Бог и цялото му творение. Но преди да
изпитаме това, можем да започнем да следваме принципа с презумпцията, че нашите
риши и светци са ни преподали тази истина, че ние не сме нещо различно от
цялото творение и от Бог. Състраданието ни помага да бъдем мили към хората,
животните, растенията и самата Земя. Помага ни по-лесно да простим на тези, които
ни се извиняват и да изостави другите, които не показват разкаяние.
Състраданието ни позволява да разберем, че егото и невежеството са причината за
техните действия.
Дайя – състраданието е само по себе си действие, за разлика от Кшама, или прошката, която е реакция или
отговор на действие. Когато помогнем на някой нуждаещ се, това е състрадание.
Състраданието може да бъде показано физически – чрез действия за оказване на
помощ, устно с мили и окуражаващи думи, и умствено – като желаем на другите
добро и се молим да им бъде помогнато и да успеят. Състраданието води до
физически и ментален покой. Състраданието ни помага да бъде мили и разбиращи за
нуждите на бедните, слабите, разорените, младите, старите и тези, които
страдат. Помага да се борим с жестокостта и неправдата в семейството и
обществото.
Арява – честност: когато сме честни,
това ни позволява да преодолеем заблудата (илюзията) и нуждата да бъдем прави
винаги и на всяка цена. Арява е изоставяне на погрешното отношение и
преминаване към откровено отношение в отношенията със себе си и другите. Трябва
да действаме почтено винаги и навсякъде. Лъженето, заблуждаването и подмяната
на фактите така, че да са ни угодни, не е правилно. Нужно е да уважаваме и да
се подчиняваме на законите на страната и да си плащаме данъците. Трябва са сме
честни в работата си съответно на полученото заплащане. Не трябва да подкупваме
или да позволяваме да ни подкупят.
Арява е способността на поемем отговорност за собствените си недостатъци и да
поправим направените от нас грешки. Помага ни да се изправим пред нашите
недостатъци и да ги приемем, без да прехвърляме вината върху другите за нашите
грешки. Тя ни прави смирени и ни помага да преодолеем егото. Където няма его,
връзките са обичливи и носещи удовлетворение. За да култивираме дълбока любов
към Бог, е необходимо да имаме мека, опростена и сладка реч и сърце.
Митахара – регулиране на храненето:
телата ни се нуждаят от прясна и хранителна храна в умерени количество. Но ние
често изяждаме повече, отколкото е нужно на тялото ни. Ядем излишно, защото
нямаме контрол върху ума си, върху езика и апетита, върху жаждата, желанията и
навиците. Преяждането вреди на тялото. Като йоги, ние следва да ядем пълноценна
вегетарианска храна, която витализира тялото и да се въздържаме от ядене на
месо, риба, птици и яйца. Трябва да изяждаме ¾ от капацитета на стомаха,
редовно и само когато сме гладни. Храната следва да бъде сдъвкана добре и
храненето да става в хубава атмосфера. Простата диета е по-добре от богатата,
мазната или силно подправената.
Апариграха – липса на алчност: означава, че не трябва
да трупаме излишни неща. Всички ние
имаме правото да се запасяваме с храна и други неща за редовна употреба и малко
в излишък в случай на нещо спешно. Но запасяването с каквото и да е в големи
количества означава, че с това не допускаме другите да използват тези неща.
Трябва да използваме здрав разум, за да решим колко ни е необходимо за запас.
Трябва да използваме и да се радваме на всички дарове на природата, но да използваме
само толкова, колкото е нужно и да се самоконтролираме. Древните текстове
казват, че този, който следва Апариграха в нейната цялост, получава знание за
миналото, настоящето и бъдещето.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
