Научихме етиката и принципите на живеене в обществото и култивирането на
добри навици в нас чрез Яма и Нияма. Чрез Асана и Пранаяма, ние се научихме да
поддържаме телата си здрави и енергични, а умовете си свежи. Но нашето внимание
и енергии все още са разпръснати навън чрез сигналите, които влизат през
сетивата и действията ни в материалния свят. Необходимо е да изтеглим сетивата
от външния свят и да доведем вниманието си вътре в нас. Това се нарича
Пратияхара. Пратияхара е петият клон на Аштанга йога и касае преместването ни
отвън навътре. Пратияхара е отдръпване на сетивата от външния свят така, че
йогинът „пилотира” себе си във вътрешния си свят и може да открие своя Аз.
Пратияхара означава буквално „да придърпам в обратната посока“. Нормалното
движение на сетивата е да тече навън към материалния свят. Пратияхара е
обратното на нормалния поток на сетивата и обръщането му в обратната посока,
навътре към нас. Това е трудно нещо, защото
ние отиваме в обратната посока на устройството или природата на сетивата.
Необходимо е съберем насочените навън сетива и да променим посоката на
движението на сетивата към сърцевината на нашето същество.
Пратияхара се практикува чрез оттегляне на всичките ни сетива и
фокусирането им върху вдишването или издишването. Със систематично практикуване
сетивата се отдръпват и насочват навътре. Може да се прави и със затваряне на
очите и насочване на сетивата към третото око. Правенето на мантра джапа със
затворени очи и насочване на вниманието изцяло върху мантрата също е форма на
Пратияхара. Когато затворим очи и вземем решение да се съсредоточим навътре,
ние изключваме също така и ушите и намаляваме външните стимули. Поради това
става по лесно да насочим вниманието си навътре.
В началото Пратияхара не е лесна за практикуване, защото сме прекарали
целия си живот до този момент в наслаждаване на сигналите от външния свят.
Сетивата ни са свикнали да търчат като диви коне безконтролно като следват
всичко привлекателно за тях. Когато
започнем да практикуваме Пратияхара, ние създаваме нов навик. Тренираме
сетивата си да изоставят привлекателните неща от външния свят и да се отправят
навътре. Това „обуздаване“ на сетивата не е лесно, защото сетивата винаги са
били оставяни без контрол и са ни управлявали, като са измествали настрани
предупрежденията на здравия разум и гласа на съвестта. Винаги сме били роби на сетивата си и когато
става дума за сетивата ни, нямаме независимост и нямаме думата по тези въпроси.
Чрез практикуването на Пратияхара, ние правим гигантска стъпка към
освобождаване от сетивата и покорството пред тяхната нелогичност. Само чрез
практикуването на Пратияхара можем да интернализираме нашата осъзнатост и да
разберем какво се случва в нашата ментална сфера. Едва след като осъзнаем
менталните си реакции, начинът по който функционира умът ни, мислите и егото
ни, ставаме способни да преодолеем и изоставим много погрешни схващания, които
имаме в образа за себе си, за собствената ни природа, ума и аза. Пратияхара ни
помага чрез откъсване от възходите и паденията на живота. Чрез тази практика,
ние можем да преодолеем и да трансцендираме изпитанията и страданията в живота. Дадена ни
е възможност да видим тези изпитания и предизвикателства по позитивен начин и
това ни помага да се изправим и справим с тях смело и да решим проблемите си. Подготвяме
себе си, за да оформим ума си в мощен инструмент, който да ни помогне в живота
и в духовните практики.
Съгласно Патанджали Пратияхара е мостът между външните аспекти на йога и
вътрешните аспекти на йога. Външните аспекти на йога са Яма, Нияма, Асана и
Пранаяма. Вътрешните аспекти на йога са Дхарана, Дхяна и Самадхи. Пратияхара е
централната точка на преминаване от външните аспекти към вътрешните аспекти на
Йога. По време на Пратияхара, ние интернализираме съзнанието си така, че
усещанията за вкус, допир, зрение, аромат и слух не достигат до съответните им
центрове в мозъка ни. Когато тези възприятия се случат, ние не ги регистрираме
и не сме извеждани от равновесия и не сме стимулирани. Когато достигнем до това
ниво, ние отиваме в следващите нива на Дхарана – концентрация, Дхяна –
медитация и Самадхи – мистично вглъбяване в себе си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
