Днешно време живеем механичен живот. В постоянно бързане да се събудим,
закусим, втурваме се към работа или да учим, пътуваме, връщаме се, готвим,
лягаме да спим. Моментите между това използвамe, за да клюкарстваме, да забиваме нож в гърба и да се фукаме. Целият живот
преминава по този начин. Почти не осъзнаваме какво правим, защо правим нещата,
какви са последиците от мислите и действията ни и какво всъщност постигаме в
живота. Преди да се усетим, сме
остарели и животът ни завършва, без да
имамe кой знае какво да покажем с изключение
на няколко събрани вещи и имоти и някакъв банков баланс, който не можем да
отнесем със себе си и който няма да ни помогне с нашето пътуване към Бог.
Раждаме се, живеем и умираме. Нямаме представа кои сме ние, защо сме тук и къде
отиваме след смъртта. Животът ни е безкраен поток от страдания и болки и малко
моменти на удоволствие и през по-голямата част от времето сме в състояние на
невежество, без осъзнаване и будност. Такъв живот е пропиляване на големия дар,
даден ни от Бог.
За да живеем с осъзнаване, трябва ежедневно да сядаме за медитация. Когато
медитираме, трябва да седим с намерението, че ще медитираме за определен период
от време ежедневно и че няма да ставаме преди това избрано време да изтече. По
време на медитация, ние припяваме наум мантрата или наблюдаваме дишането си и
просто оставяме мислите ни да текат през нас. Наблюдаваме без интерес парада на
мислите и чувствата, които се втурват пред нас като торнадо, като се опитват да
ни разкъсат. Не гоним мислите, не влизаме в диалог с тях и не ги осъждаме.
Просто ги осъзнаваме. Когато наблюдаваме (функционирането) на ума си и потока
на мислите си по този начин, се запознаваме със себе си. Бавно, ако медитираме
редовно, започваме да осъзнаваме своята най-вътрешна сърцевина – нашата душа –
именно това е тайната на съществуването.
Медитацията има две части – начало и край. Началото на медитацията се
нарича дхяна, а края на медитацията се нарича Самадхи. Дхяна е подобно на
семето и тя процъфтява в Самадхи. Когато започнем да медитираме, да правим
дхяна, седим в състояние на осъзнаване и наблюдаваме как умът ни се разхожда
наоколо. Наблюдаваме наплива на спомените, желанията, мислите, мечтите от
миналото и за бъдещето. Наблюдаваме как слоеве от мисли и желанията, скрити
вътре в нас, се отварят и парадират пред нас. Осъзнаваме, това което е вътре в
нас.
Когато осъзнатостта стане много дълбока, тя се превръща в огнен блясък,
който консумира ума ни и неговите функции. Спираме да мислим. Мислите изчезват.
Няма желания, няма амбиции, няма похот, няма отмъстителност, няма надежди и
амбиции. Няма минало и бъдеще. Има само настояще. Материята на ума просто
изгаря и нищо не остава от него. Това е Самадхи. Самадхи е състояние, при което
има само осъзнатост, но няма какво да бъде осъзнавано, тъй като липсват мисли в
нас. Седим като свидетел, но няма какво да свидетелстваме, защото няма ум и
няма парад на мислите. В такова състояние на „бъдене“, когато ние просто „сме“
и няма нищо друго, знанието и мъдростта на Бог изгрява и ни води до екстаз.
По време на медитация се освобождаваме от стреса на нашия ум и мисли, от
стресовете на миналото и бъдещето, от тежестта на мечтите ни, амбициите, подтиците
и желанията. Цялото ни тяло и ум отиват на мини-ваканция и се освежават и
подмладяват. Дори скоростта на дишането и сърдечната дейност се забавят, като
дават на сърцето и белите дробове толкова нужния им покой. Органите ни
получават възможност да се само-ремонтират и подмладят. По този начин
медитацията подобрява физическото и умственото здраве и обикновено тези, които
медитират, изглеждат по-млади.
Медитацията не е теория. Тя е нещо съвсем практично и следва да се преживее
лично и да се усети начинът, по който тя работи. Медитацията не е часът, в който
седим на асаната и практикуваме дхяна. Тя е начин на живот, на живеене с
осъзнатост на мислите и действията ни. Трябва да живеем по този начин, за да го
опознаем. Медитация може да бъде практикувана независимо от възраст, пол,
каста, религия, култура, или националност. Единствената квалификация, която е
нужна, е силното намерение да учим и да практикуваме ежедневно. Да бъдем
по-решителни в практикуването на СитаРам мантра и медитация и да се насладим на
ползите на медитацията.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
