Умът ни е неспокоен и неустойчив. Рядко седи насочен в една област,
постоянно се втурва насам-натам. Когато ангажираме умът си в някоя област, това
се нарича Дхарана. При Дхарана, умът се тренира да се разхожда в ограничена
област, но да не преминава поставената граница. Дхарана е шестият клон на
Аштанга Йога. Обикновено последните три клона – Дхарана, Дхяна и Самадхи се
разглеждат заедно. Те заедно се наричат Самяма или Контрол. Дхарана, Дхяна и
Самадхи са прогресивно напредващи стадии на концентрация. Най-висшето ниво на
умствена концентрация , които съвременните психолози дават, съответства на
Дхарана. Дхарана е първият стадий на концентрация, който дава Патанджали.
Докато практикуваме Дхарана, достигаме до стадия на Дхяна, а когато се постигне
Дхяна, се появява и Самадхи. Всеки един от стадиите автоматично води до
следващия.
При Дхарана умът се ограничава върху конкретен обект, но му се позволява да
се разхожда в тази област. Например, ако наблюдаваме дишането, умът наблюдава
вдишването и издишването. Позволява му се да измерва дължината на вдишването,
топлината на въздух, който докосва ноздрите, промените в дължината да
дишанията, паузите в дишането и скоростта на дишането. Умът е свободен да
блуждае в периферията на областта да дишането, но не и да преминава тази
граница. Ришите са проумели, че не е възможно просто да се постави спирачка на
блуждаенето на ума. Затова те са измислили Дхарана, при която умът бавно се
тренира да ограничи блуждаенето си и да остане в някоя определена област.
За да стабилизираме ума си, е необходимо да обърнем внимание на
намаляването на сетивните възприятия. Мястото, където сядаме за Дхарана, е
важно. Трябва да е приятно място. Не трябва да има външни смущения. Шумът и
силният звук, силен вятър, различни миризми, ярки светлини са смущения, които
следва да бъдат избягвани. След като тези смущения се отстранят, умът има
по-малко причини да се разсейва и да блуждае. Трябва да седим в Падмасана или Сукхасана.
Трябва да се чувстваме удобно и комфортно в тази поза, иначе умът ще се отклони
към болката и стреса в мускулите. Едва след това трябва да започнем с Дхарана.
Когато практикуваме Дхарана в наличните стадии, цялото ни време отива да връщаме ума към обекта на фокуса. Ако практикуваме редовно, ставаме
способни да задържим стадия на Дхарана в продължения на няколко минути,
останалото време прекарваме в управление на ума. Докато напредваме, става
възможно все повече време да прекарваме в стадия на Дхарана. Необходимо е да
практикуваме търпение и постоянство в този стадий. Когато постигнем
концентрация без нарушения сме готови за следващия стадий на Дхяна.
Дхяна променя ума и намалява блуждаенето му. Умът се задържа в една
област и недостатъците , свързани с неспокойния и неустойчив ум, намаляват.
Товарът върху ума намалява. Поради това силата му се увеличава. Когато Дхарана се
практикува редовно, способността за концентриране става навик и работата ни
става ефективна и ефикасна. Когато нерешителният ум стане фокусиран върху
избраното поле, възниква покой и този покой продължава през целия ден.
Сдобиваме се с по-голяма осъзнатост и можем да избираме върху какво да се
фокусираме и концентрираме. Дхарана ни помага да постигнем умствено състояние,
при което умът, интелектът и егото са поставени под контрол. Колебанията на ума
спират и умът се пречиства. Ставаме способни да насочим нашата концентрация във
всяка точка (която пожелаем). Като направим това, можем да преодолеем гнева,
безпокойствието и неоправданите си очаквания. Оставаме в спокойно и балансирано
състояние с ясна мисъл. Дхарана води до следващия стадий на Аштанга Йога –
Дхяна.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
