Животът в миналото е бил прост. Правилата са били прости. Спазването на
правилата е било лесно, защото традициите са били уважавани, учителите са били
почитани и на Гуру са били отдавани почести. Хората са следвали практиките
безусловно и безрезервно, преживявали са резултатите и след това са задавали
въпроси. Такава е била традицията. В сегашното общество правилото е да се
окуражава използването на логическото мислене, интелигентността и да се задават
въпроси. Логическото мислене и въпросите си имат своя стойност и ценност и са
от съществено значение за разбирането на материалния свят. Логиката и
интелигентността са съдействали извънредно много за материалния напредък в
света днес. Но те трябва да останат на заден план, когато тръгнем през духовния
свят.
Днес се отдава голямо значение на себе-изтъкването, рекламаджийството и публичността. Обръща се внимание на всякакви акробатически
номера, джазова музика, помпозни и ексцентрични шоу спектакли и на тях им се
придава несъответно внимание и значение. Старанието е да се привлече вниманието
чрез силен шум и ефектни трикове. Истинският талант, способност и ценност са
отблъснати на заден план. Това, обаче, работи само за кратко време. Рано или
късно, на хората им доскучава от силния шум и се връщат обратно към истинския
талант и ценности, които удовлетворяват интензивното вътрешно желание за
автентичност. Всички ние имаме способността вътре в нас да разпознаваме
истината, несложното, оригиналното и ценното и в края на краищата се връщаме
обратно към него. Можем да видим тази истина във всеки аспект на живота – без
значение дали е храна, дрехи, домове, обзавеждане, коли, приспособления,
музика, изкуство, литература и дори религия и духовност. Тази истина се
подчертава в историята за двата папагала, която следва по-долу:
Имало едно време два много красиви папагала, които били братя. Те се
обичали и останали да живеят заедно. Освен това обичали да пътуват на длъж и нашир,
да ходят на нови места и да търсят храна. Един път били привлечени от красотата
на градината на царя и отишли да я посетят. Градинарят видял великолепните
птици и им поставил капан. Хванал ги и ги занесъл на Царя. Целият двор на Царя
ахнали, като видели красотата и великолепието на зашеметително красивите птици.
Очите на всички били залепени за тях. Направили им специално за тях обширна
златна клетка, за да живеят в нея. Ежедневно им давали най-хубавите храни. Красивите
братя станали обект на приказките в двора и града. Царските гости ги обожавали
и им се възхищавали и ги хранели всеки ден.
Те получавали безкрай комплименти. Двете птици по природа били мили и
имали приятни маниери. Те спечелили сърцата на хората.
Един ден Царят получил подарък огромна маймуна. Тя можела да танцува и да
имитира хората. Била необуздана, шумна и
комична. Взимала неща и ги хвърляла и всички много се смеели. Хората не били
виждали до тогава толкова голяма маймуна от близо. Цялото внимание, което било
отивало за братята папагали, се преместило към голямата маймуна. Изливали се
потоци от хора, за да видят маймуната. Маймуната се наслаждавала на тяхното
внимание и маймунджулуците й станали още по-глупави и карали всички да се смеят
гръмогласно. Понякога пропускали да нахранят папагалите и те започнали да се
чувстват изоставени и да се самосъжаляват.
По-младият папагал искал да напусне двореца и да си отиде. Бил много
обезсърчен. Никой не се грижел вече за тях. Старият папагал бил по-мъдър.
Казал: Братко, не тъгувай. Вниманието,
хвалбите, обвиненията, почестите и опозоряването са временни фази в живота.
Скоро хората ще се уморят от маймунджулуците на маймуната. Ще разберат
истинската ти стойност.
Скоро клоунското поведение на маймуната
започнало да дразни хората. Държала се твърде глупаво и невъзпитано. Царят също
намерил тази негова мимикрия и действия за крайно неприятни. Един ден маймуната
имитирала Царя. Царят се обидил и наредил маймуната да бъде изпратена обратно в
гората. Хората отново започнали да обръщат внимание на красивите папагали с
добрите маниери.
Такова маймуноподобно търсене на внимание откриваме във всички области,
включително и по пътя към Бог. Такива маймунджулъци привличат вниманието на
хората за известно време. Но в края на краищата хората започват да правят
разлика между истинското и фалшивото, реалното от нереалното, и се обръщат към
истината. Когато следваме пътя на СитаРам мантрата, медитацията и практикуваме
учението на Гуру, следваме прост и ценен път, който издържа на изпитанията на
времето и човешката суета и слабости.
Достойното и автентичното винаги се разпознават и признават и уважават в
края на краищата.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
