Йога Сутрите на Патанджали дават пет Яма: Ахимса, Сатия, Астейя ,
Брахмачария и Кшама. В други древни писания се дават и други. На пръв поглед те
приличат на правила какво да правим и какво да не прави индивидът. Внимателното им изучаване
обаче ни показва, че те са принципи на взаимодействие в обществото, чрез които
индивидът взаимодейства и си сътрудничи успешно с другите от обществото и с това
прави своята дхарма (задължения) към всички. Мъдрецът Патанджали казва, че яма
не зависят от класа, страна, време или ситуация. Те са Универсални велики обети
за цялото човечество.
Ахимса или ненасилие: буквалното
значение на Ахимса е да на убиваме или навреждаме на никого. Йога изисква
тотална Ахимса. Това означава да не убиваме или да не навреждаме на никого. Означава
също да не навреждаме с думи. Включва да
не мислим лошо за никого. Означава следване на принципа не само физически, но и
на думи и мисли. Трябва да живеем живот на състрадание и уважение към всички същества
и да ги почитаме като проява на Божественото. Като правим това, ние изоставяме
страха и несигурността в живота си и необходимостта да злоупотребяваме. Проумяваме,
че като вредим по някакъв начин на другите, това ни се връща на нас като
отплата на кармата. Когато се установим в покой и ненасилие, ние преставаме да
бъде източник на страх, болка или вреда.
Спазването на вегетарианска диета също е част от Ахимса. Необходимо е да се
тренираме постепенно и да постигнем най-пълната му реализация.
Човек, който следва Ахимса в продължение на дълъг период от време, се
установява в него и излъчва мощни вибрации на покой. Тези вибрации се отразяват
на околната му среда и хората, с които той общува. Тези вибрации изтриват
нуждата от нанасяне на вреда или нараняване на другите в ума на тези, които
влизат в общуване с такъв човек. Буда е изключителен пример в това отношение.
Подивели слонове и убийци се успокоявали и умиротворявали в негово присъствие.
В ашрамите на Ришите от древността, лъв и крава, папагал и змия живеели в мир,
без да си вредят и нараняват един на друг.
Сатия или правдивост – правдивостта не
означава само да не изговаряме лъжи. Тя означава също така и да разбираме речта
на другите, без да правим добавки от себе си.
Трябва да говорим това, което виждаме, разбираме и чуваме без отклонения
и добавки от нашия ум или его. Необходимо е да спазваме обещанията, които
даваме. Необходимо е да сме прями,
откровени и точни в обсъжданията си, а не мамещи. Не трябва да си позволяваме
да клеветим, да клюкарстваме и злословим. Истината следва да се използва за
донасяне на комфорт на другите и мир, а не за увреждане на другите. Махабхарата
е анализирала и класифицирала истината по следният начин: мълчанието е по-добро
от говоренето, истинното говорене е
по-велико от мълчанието, говоренето в съответствие със собствената си дхарма е
най-добро. Истинното говорене в съответствие с дхарма е това, което носи
удоволствие и е полезно на другите. Такова говорене е най-висше.
Когато говорим само истината за определен период от време, получаваме
вачасидхи. Това означава, че получаваме дар слово, изразяваме информацията
ясно и точно и това, което казваме,
става истина.
Астейя или некрадене – означава, че не
трябва да крадем или да не уреждаме задълженията и дълговете си. Означава също
и да си управляваме желанията и да живеем според приходите си. Ако не се
справим с управлението на желанията си, ще се налага да взимаме на заем или да
крадем пари и вещи от другите, за да удовлетворим разбеснелите ни се
желания. Не трябва да използваме заети
неща за други цели освен за тези цели, за които те са предвидени и не следва да
ги задържаме за по-дълго от договореното време. Не трябва да играем хазартни
игри и да мамим другите. Не следва да използваме името, правата и ресурсите на
другите без разрешение или признаване на
авторските права.
Стейя означава кражба. Астейя означава да не крадем
нищо. Означава не само да не крадем, нещо което принадлежи на друг, но и
означава да не задържаме нещо, което не ни принадлежи. Например, намираме пари
на пътя и наоколо няма никого. Докато се навеждаме да ги вземаме, съвестта ни
крещи, че не са наши, а умът ни разсъждава, че наоколо няма никой и можем да ги
вземем и използваме. В тази битка между съвестта и ума, пулсът ни се ускорява,
кръвното налягане се покачва, ставаме неспокойни и стресирани. Когато дадем
тези пари на бедняк или на нуждаещ се или в храма, въздъхваме с облекчение и се
чувстваме по-добре. Като спазваме Астейя
– некрадене - спестяваме на тялото и ума си
много стрес.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
