Природата на реализираното същество е много трудна за разбиране. Той диша и
се храни и живее като всички нас. Носи дрехи, къпе се, мие се, готви и се
наслаждава на храната. Освен това се шегува и се смее. Наслаждава се много на даровете,
които му се подаряват, и ги използва с наслада. Ние обаче си имаме
предразсъдъци за това какъв следва да бъде Мъдреца или Гуру. За някои от нас
идеалният Мъдрец или гуру трябва да носи прости дрехи и да яде оскъдни
количества храна. Други смятат, че реализираното същество трябва да изостави
всичко, включително препаската и да бъде напълно гол. Малцина други смятат, че
когато Боговете в храмовете са украсени с богати коприни и сатен и скъпоценни
камъни, защо да не може и Гуру и Светците да ги носят също така? Тъй като те са
реализирани и са Едно с Бог. Мнозина
други смятат, че когато подаряват дрехи, храна или скъпоценни камъни на Любимия
си Учител, той задължително трябва да ги носи и да се наслаждава на техните
подаръци.
Всички ние гледаме само външните прояви на Гуру или Учителя. Не осъзнаваме
вътрешното им същество. Природата на реализирания човек е блаженство. Той е над
болката и удоволствието, топлината и студа, дъжда и слънчевата светлина. Той
живее в света също като лотоса, който плува в калните води на езерото. Той
поддържа тялото си от света, но не е от този свят. Златото и калта се еднакви
за него. Историята по-долу ни учи на истината за разликата в природата на
нормалното и реализираното същество:
Царят на едно малко царство обичал да се наслаждава на царското развлечение
на ловуването. Когато отивал на лов, минавал покрай Мъдрец, който седял под
едно дърво в медитация. Лицето на мъдреца сияело от светлина и аскетизма на
неговия тапас. Изглеждало сякаш, че дъждовете, горещината на слънцето, студа на
вятъра не му се отразявали. Винаги бил спокоен и лицето му било спокойно и
ведро. Царят го наблюдавал продължително и бил впечатлен. Смятал, че това бил
истински Мъдрец и поради това го поканил да бъде царски гост в неговия дворец,
докато желае.
Мъдрецът приел царската покана и бил ескортиран до двореца с пищност и
разкош и му била дадена луксозна стая в частта за гости на двореца. Мъдрецът заживял там щастливо и се
наслаждавал на всички Царски удобства. Носел копринени роби и използвал
екзотични парфюми. Ядял храна с най-възхитителен вкус и всеки ден разнообразни
такива храни му били сервирани за закуска, обяд и вечеря. Ядял с удоволствие
голям набор от плодове и сокове. Четял вестници, книги и списания. Рядко
говорел за религия, философия и бог. Не правил богослужение или медитация.
Царят наблюдавал поведението на Мъдреца в продължение на няколко месеца и
бил емоционално разтърсен. Смятал, че е направил грешка по отношение на
светостта на Мъдреца. Той отишъл в стаята на Мъдреца и го открил полегнал на
копринени възглавници и сатенени постелки. Казал му: „О, мъдрецо, смятам, че няма разлика между те би мен в начина ни на
живот. Всъщност, аз съм по-добър от теб, защото все пак ежедневно върша някаква
държавна работа. Ти не правиш нищо, а само се въргаляш в лукс. Тук си от
няколко месеца, но дори веднъж не пожела да отидеш някъде другаде или дори да
излезеш от двореца. Можеш ли да обясниш своето поведение?” Мъдрецът се
засмял и казал: ”Ще го обсъдя с теб и ще
ти предложа обяснение на твоите въпроси, но междувременно, моля те, ела да се
разходим.”
Царят се съгласил и Мъдрецът и Царят тръгнали на разходка. Мъдрецът спрял
на брега на Ганг и напълнил едно гърне със свещената вода. Било следобед и те
ходили с бързо темпо. Скоро достигнали до джунглата, а Мъдрецът продължил да
ходи. Слънцето залязло и се стъмнило. Нямали с какво да си направят
светлина.
Царят се изтощил. Спрял и казал: „О,
Велики, никога през живота си не съм ходил толкова много. Да се върнем в
двореца и да си почиваме.”
Мъдрецът казал: „Не, не, отиваме в
Рамешварам. Там искам да направя богослужение на Рамнат. За това нося свещената
Ганг. Може да отнеме няколко месеца, но аз знам пътя. Така, че да продължаваме
на ходим.”
Царят се слисал. Казал: „Не е
възможно. Не съм информирал жена ми и министрите ми. Не съм дал подходящи
инструкции какво да прави администрацията в мое отсъствие. Нямаме пари и храна.
Рамешварам е на другия край на Индия. Не мога да ходя няколко хиляди километра.
И за какво изобщо ни е необходимо да правим това? Просто за да дарим вода от
Ганг на Шива там?”
Мъдрецът се засмял и казал на Царя: „Това
е отговорът на твоите въпроси. Мога също като теб да живея в лукс и удобства.
Освен това мога да се лиша от тях във всеки един момент. А ти си разтревожи
дори само от мисълта да отидеш до Рамешварам. За мен е без значение къде и защо
отивам. Нямам нужда от цел за своите действия, защото нямам цели за постигане
на този свят. Надявам се, че сега разбираш. Просто исках да изпитам твоята вяра
и честност. Довиждане.”
След като казал това, Мъдрецът си тръгнал, без да поглежда назад. А Царят
разбрал истинската природа на Мъдреца.
Животът на великите са отвъд човешката логика или разбиране. Ролята на всеки Учител е уникална. Всеки Учител или Гуру е специален и ни учи на различни неща чрез примера на неговия живот. Следователно не е възможно и не е правилно да сравняваме живот на един Гуру с друг. Трябва да изоставим предразсъдъците си и да седнем в краката на Гуру с отворен ум, честност, вяра и преданоотдаденост. Тогава можем да съберем съкровищата на неговото учение. Да спрем да преценяваме и осъждаме другите, особено Гуру. Да практикуваме СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру и да открием светлината вътре в нас.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
