Екстремна бхакти – Намалвар
Ние сме раса на емоциите. Любов, привързаност, гняв, терзание, екстаз,
смущение, задоволство, жар и още много
други емоции преминават през нас. Емоциите са гориво за действия. Те могат да
ни издигнат до небесата и да ни натикат в най-дълбокия ад. Трудно е да
преодолеем емоциите. Много по-лесно е да насочим емоциите си към Бог в една
лична връзка с него. Като направим така, ние ставаме в състояние да насочим
усилията си към Божественото и да извисим чувствата си до друго ниво на
осъзнаване, което не уврежда никого, а изцелява всички. Екстремната бхакти е
емоционална бхакти, при нея всички чувства са насочени към Бог. Много велики
светци в Индия и света са ни показали пътя на екстремната бхакти. Наммалвар е
един от великите алвар светци на Индия. Алварите са били велики преданоотдадени
на Бог Вишну/Шри Кришна и са водили уникален
живот. Това е историята на Наммалвар:
Наммалвар бил роден в Куругуур, Тамил наду. Бил изключително бебе. В продължение
на няколко дни след раждането, бебето не отворило очи и не сучело, дори и майчиното
мляко. Въпреки това било в перфектно здраве. Не плачело и не издавало звук на
глад, дистрес или болка. Притеснените родители го занесли в светилището на Бог
Аадинатар, божеството на Куругуур и предали на него товара от отглеждането на
детето.
Бебето било наречено Маран. Той бил много по-различен от другите деца. Не
позволявал в него да се развие светско невежество. Живеел с осъзнаване на
Божественото в него. В продължение на 16 години Маран седял пълно мълчание под
тамариндово дърво в храма на Бог Аадинатар. Нито се хранел, нито пиел вода.
Седял в Падмасана (лотос поза, която е най-подходяща за медитация) със затворени
очи. Нито вятъра, нито дъжда, нито горещината на слънцето му създавали
неприятности. Пламтял с ярка светлина и
покой и нещо не нарушавало медитацията му.
През този период един стар учен Брамин на име Мадхуракави имал изключително
видение. По това време той бил в на поклонничество в Айодхя. Той видял луминесцентната
блестяща светлина като звезда на южното небе. Бил изненадан, че въпреки, че бил
в Северна Индия, можел да види блестящата светлина да идва от Южна Индия и
тръгнал към светлината. Пътувал от място на място, минал през много селища и градове.
Най-накрая стигнал до Куругуур, където блясъка на светлината се сливала с
тялото на Маран, която седял в блаженна медитация под тамариндовото дърво.
С уважение и почит и с много трудности Мадхуракави успял да събуди Маран от
дълбокото медитативно състояние Самадхи Той научил от Маран тайните на
Шастрите. Той записал божествените стихове, които избликвали от Маран. Само
докосването на мисълта до Шри Кришна била достатъчна, за да изпрати Маран в
дълбок екстаз. Това водило до изблик от поеми на интензивен копнеж за Бог и
изпращало Маран в транс, който траел месеци наред.
Маран бил кръстен с обич Наммалвар от самия Бог Ранганат. Това означава
„моят последовател или поям човек”. Той живял до възраст от 35 г и напуснал, за
да отиде в небесния си дом. Някой
вярват, че бил Аватар на върховния от райските ангели, които служели на Бог
Вишну. Той изпял четири безсмъртни
поеми, като Тамилската версия на четирите Веди – Риг, Сама, Аюр и Атарваведа. Името
и славата му се разпространили надлъж и на шир. Всички били привлечени към
любовта, светлината и покоя, които се излъчвали от него. През тези дни, всеки,
който пеел неговите поеми, потъвал в трансцедентално състояние. Нямало значение
дали бил касапин, воин, пастир или брамин. Такава била силата на неговата
интензивна бхакти и мъдрост.
Великите светци като Наммалвар ни показват пътя към Бог по най-лесния
начин, чрез екстремна бхакти! Да култивираме и засилим нашата бхакти до големи
висини чрез СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
