Когато напредваме в живота, рано или късно сме поставени в ситуация, когато
даваме съвети на другите. Това не е лесна задача. За да даваме съвети, трябва
да имаме личен опит и знания. Необходимо е да разбираме положението на другия,
да можем да видим ситуацията от неговата гледна точка. Трябва да можем да
предадем нашите предложения по начин, който е приемлив за него. Когато даваме
съвет, очакваме другия да го приеме и да работи по него. Обиждаме се много,
когато човекът не ни послуша. Не сме ли вложили от собственото си време, усилие
и опит, за да помогнем?
Няма как да предвидим как ще бъде приет нашия съвет. Има моменти, когато
другият човек реагира негативно. Той злоупотребява вербално с нас и ни нарича с
обидни имена. Понякога се сблъскваме с физическа опасност, когато ни удари
физически. Понякога думите ни могат да доведат до това да се изправим пред
крайна опасност – заплаха за живота ни. Библията правилно е предупредила за
хвърлянето на перлите на свинете и това, че те могат да се обърнат към нас и да
ни разкъсат.
Има една случка от живота на Буда, която хвърля светлина върху това и ни
показва за качествата, които е необходимо да имаме, за да бъдем добри съветници
и учители:
Буда имал много последователи, които станали напълно просветлени. Те били изпратени
от Буда да помагат и да служат на масите. Един път, просветлен последовател се
готвел да отпътува, за да разпространи посланието на Буда на масите. Той избрал
да отиде в далечно селище в Бихар, където посланието на Буда не било
достигнало. Когато отишъл да иска благословията на Буда преди да замине, Буда
го попитал къде отива. Когато той казал името на селото, Буда го предупредил,
че това не било добро място. Хората в селището били глупави, диви и некултурни.
Имали репутацията на насилници и убийци.
Последователят отговорил: „Ако те са
в толкова лошо състояние, те се нуждаят от помощ много повече от който и да е
друг. Само болните се нуждаят от доктор. Буда казал: Да, прав си. Преди да заминеш и преди да те благословя да заминеш, ще
ти задам три въпроса- Първо: когато отидеш при тях да им помагаш и да им даваш
съвети, а те те обиждат, какъв ще бъде твоят отговор?”
Последователят казал: „Ще бъда
благодарен, че ме обиждат с думи. Думите са само думи и не могат да ми счупят
костите.”
Буда казал: Втори въпрос: „Ако те
набият и ти строшат костите, какъв ще бъде твоят отговор?”
Последователят казал: „Ще бъда благодарен,
че само са ме набили и са ми счупили костите, а не са ме убили. Би било толкова
лесно за тях да ме убият.”
Тогава Буда задал и последния си въпрос: „Ако те убият и умираш, в последните
си мигове, какви ще бъдат мислите ти?”
Последователят отговорил: „Пак ще
бъда благодарен. Вече съм постигнал просветлението и не се нуждая повече от
живота си. Може би, ако живея повече години, ще направя някое престъпление или
грях и ще падна от висотата на блаженството и осъзнатостта(в които живея сега).
Като ме убият, те ме спасяват от по-голяма катастрофа.”
Буда казал: „Благославям те и можеш
да отидеш, където пожелаеш, за да преподаваш. Ти не само си просветлен, но и си
способен учител.”
Не всички просветлени са учители. Учителят има способността на общува и
да има търпението и балансираността дори когато преподава на тези, които са
напълно невежи и неспособни да видят истината, която стои пред тях. Не всеки,
които има опит и знание, е способен да дава съвети, защото са нужни не само
думи и загриженост, за да убедиш, някого, че има нужда от помощ. Най-добре е да
работим върху собственото си подобряване и трансформация. Това е възможно като
правим СитаРам мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру. Нека
животът ни да бъде съветът, който бихме искали да дадем на другите.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
