вторник, 25 декември 2012 г.

Самадхи – Аштанга йога

Каква е целта на този живот, който ни е даден? Защо сме се родили като хора? Къде отиваме след това? Всички тези въпроси ни тормозят през живота и ние го прекарваме в търсене на отговорите им. Ние сме създадени от Бог и сме част от Него. Нищо не е съществувало, не съществува и в бъдеще няма да съществува  вън и отделно от Него. Всичко е сътворено от Божествено съзнание и ще се потопи отново в него. Това е истината за живота. Осъзнаването на тази истина е целта на живота. Това означава потопяване на индивидуалното съзнание в Универсалното съзнание. В състояние на медитация индивидуалната душа – Дживатма се слива с Върховната душа – Параматма. Това е състояние на Супер Блаженство и радост, при което разширеното съзнание вътре в нас се  слива с Универсалното съзнание и те стават Едно. Това е състоянието на Самадхи – осмият клон на Аштанга Йога.

Осъзнаването на Бог или Осъзнаването, че всичко е Брахман (Чисто Съзнание) е окончателното и най-висше постижение на раждането като човек. На Земята има 8,4 милиона вида, а човешкият вид е най-висшият, защото човекът има способността да мисли и да работи за целта на себе-реализацията. Индусите вярват, че съгласно Законът на Кармата – ние се придвижваме нагоре и надолу в различни видове живот в зависимост от нашите качества и желания от миналите животи. Не е лесно да се сдобиеш с човешко тяло. Когато се сдобием с него, ниe трябва да го използваме по най-добрия възможен начин и да постигнем най-висшата цел на съществуването – себереализацията. За това е необходимо да медитираме и да постигнем състоянието на Самадхи.

Мъдрецът Патанджали дава две категории Самадхи: Савикалпа или Сампраджната и Нирвикалпа или Асампраджната. При Савикалпа Самадхи, ние преживяваме голямо блаженство за кратки периоди от време и продължаваме да имаме осъзнаване на тялото. Задържаме се трудно и с усилие във вътрешното състояние на реалността или блаженството. При Савикалпа или Сабиджа, присъства Трипути или триадата на – познаващия, познаваното и познанието. Савитарка, Нирвитарка, Савичара, Нирвичара, Сасмита и Саананда са различни форми на Савикалпа Самадхи. Нирвикалпа Самадхи е най-висшето трансцедентно състояние на съзнанието. При Нирвикалпа Самадхи, Нирбиджа Самадхи или Асампраджната Самадхи триадата не съществува. В тези състояния няма ум, дуалност, връзка субект-обект или преживявания. Всички разлики избледняват и обектът се слива със субекта. Виждаме всичко като Едно. Съществува само чиста осъзнатост и тя е съвършена. Самадхи е блаженство и е единствената стабилна и непроменяща се реалност. Всички други неща са временни и не носят трайно щастие или покой.

Тези които постигната Нирвикалпа Самадхи могат да останат там без усилие, но трябва да се връщат обратно в его-съзнанието си. Когато тялото и умът са подготвени чрез систематично практикуване на йогически практики, връщането обратно в тялото е по-лесно. В противен случай това най-висше ниво на Самадхи води до нирвана или тотален съюз, което значи, че тялото отпада, защото душата се слива с Душата, което означава смърт за личността. Можем също така да видими много велики души, които остават в състояние на Нирвикалпа самадхи и са напълно функциониращи в този свят. Трайлинга Свами, Рамакришна Парамаханса, Шри Рамана Махариши са били с състояние на единство с божественото и при това са живеели в тяло и са извършвали светските си функции да помагат на човечеството.


За да медитираме редовно, са ни нужни решимост, силна воля и дисциплина. Когато имаме Гуру, който да ни помага, е много по-лесно. Гуру ни мотивира чрез личния пример на неговия живот и учение и е много по-лесно да се следва неговия личен пример. Когато заседнем на някое място (фаза), той може да ни даде нужния тласък, за да тръгнем отново наред. Има много зони на проблеми по пътя на медитацията. Съмнение в себе си, липса на доверие в пътя, неспособност да се справим с негативните си аспекти, себеналожената дисциплина за следване на правилата на яма и нияма - всичко това може да се окаже трудно за понасяне и повечето хора,тръгнали по пътя на медитацията, го изоставят след известно време. Само когато сме заобиколени от хора със същата нагласа или с Гуру , ние получаваме вдъхновение и сила да останем на пътя на медитация и да се движим по него, независимо от всички пречки. Аштанга Йога, която започва с Яма и Нияма, достига своя връх в сливането на аза с Бог по време на Самадхи. Постигането на това състояние е целта на човечеството и ние трябва да се стремим да го постигнем.   


Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов