Всяко действие има значение

Промяната е част от живота и промяната е същността на живота! Животът е възникнал от едноклетъчната амеба и се е развил до сложния  многоклетъчен човек и еволюцията все продължава. Низшите видове живот се променят и се развиват в по-висши видове. Човекът, който се разглежда като най-висшия вид на живот на земята, се променя и развива, за да разкрие вродената в него Божественост. По този начин той разбира неговата истинска същност и неговото единство с цялото творение. Тази трансформация на човека в божествен е най-висшата форма на трансформация, която може да се случи, защото тя представлява завръщане обратно в нашия източник. Целта на съществуването на човека е да предизвика тази промяна в себе си. От детството ни учат чрез мисли, думи, дела, действия, в книгите и личен пример как да живеем по начин, който да ни помогне да постигаме целите си. Всяко действие, което предприемаме в живота, добавя към общата сума на усилията ни и ни помага да постигнем целта си.

По принцип чакаме, за да предприемем велики дела или да положим величествени усилия, за да изпълним целта си. Не обичаме редовните ежедневни дела, малките действия, които ни помагат по пътя. Много от нас разглеждат СитаРам мантрата като незначителна, защото дългите стотри и молитви във възхвала на Бог на Санскрит са по-висши. Не придаваме значение на малките редовни неща и действия. Редовните действия на духовните практики, макар и малки, дават велики резултати и допринасят много за промяната в живота ни. Всъщност всяко действие води до промяна в живота ни и в живота на другите около нас. Необходимо е да разберем и да  запомним, че ние сме свързани с всичко живо на земята и всяко наше действие има значение в нашия и в живота на другите. В следващата история намираме един чудесен пример за значението на простите действия:

Един турист се разхождал по плажа по време на залез. Забелязал, че брега бил обсипан с хиляди морски звезди. Мощните води на високия прилив били повлекли голям брой морски звезди и ги изхвърлили на пясъка на брега. Приливът се бил отдръпнал, като оставил морските звезди на сухо на морския бряг. Докато се разхождал, туристът забелязал друг човек в далечината. Той се навеждал, взимал нещо от плажа и го хвърлял във водата. Повтарял това действие отново и отново. Взимал нещо от пясъка и го хвърлял в океана.

На туриста му станало любопитно какво прави. Отишъл при него и го попитал: „Добър вечер. Видях те да взимаш и да хвърляш нещо в океана. Какво всъщност правиш?”

Мъжът отговорил: „Хвърлям тези морски звезди обратно океана. Нали виждаш, че в момента има отлив и тези морски сведи са изхвърлени от водата на брега. Ако не ги върна обратно в морето, те ще умрат тук на брега.”

Туристът отговорил: „На този плаж сигурно има хиляди морски сведи. Как ще спасиш всички? Те са твърде много. Физически е невъзможно да вземеш всяка една от тях и да ги спасиш всички. По-добре си отиди в къщи и си спести болките в гърба. Не осъзнаваш ли, че не можеш да промениш нещата?”

Мъжът се усмихнал, взел една морска звезда и я хвърлил в морето: „Виж, промених съдбата на тази!”

Ние сме също като този мъж на брега и морските звезди. Всяко действие, което правим за подобряване на живота и в духовните практики, ни спасява. Около нас ще се намерят мнозина, които да ни обезкуражават да правим каквото и да е. Те се опитат да ни накарат да повярваме, че малкото действие няма последици и следователно не следва да го правим. Необходимо е да разберем, че всяко действие се прибавя към общата сума и ни отвежда към целта да живеем по-пълноценен и по-добър живот на земята и да реализираме Бог. Да следваме ученията на гуру искрено и да правим ежедневно СитаРам мантра джапа и медитация. 

Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Природата на Реализирания човек

Природата на реализираното същество е много трудна за разбиране. Той диша и се храни и живее като всички нас. Носи дрехи, къпе се, мие се, готви и се наслаждава на храната. Освен това се шегува и се смее. Наслаждава се много на даровете, които му се подаряват, и ги използва с наслада. Ние обаче си имаме предразсъдъци за това какъв следва да бъде Мъдреца или Гуру. За някои от нас идеалният Мъдрец или гуру трябва да носи прости дрехи и да яде оскъдни количества храна. Други смятат, че реализираното същество трябва да изостави всичко, включително препаската и да бъде напълно гол. Малцина други смятат, че когато Боговете в храмовете са украсени с богати коприни и сатен и скъпоценни камъни, защо да не може и Гуру и Светците да ги носят също така? Тъй като те са реализирани и са Едно с Бог.  Мнозина други смятат, че когато подаряват дрехи, храна или скъпоценни камъни на Любимия си Учител, той задължително трябва да ги носи и да се наслаждава на техните подаръци.

Всички ние гледаме само външните прояви на Гуру или Учителя. Не осъзнаваме вътрешното им същество. Природата на реализирания човек е блаженство. Той е над болката и удоволствието, топлината и студа, дъжда и слънчевата светлина. Той живее в света също като лотоса, който плува в калните води на езерото. Той поддържа тялото си от света, но не е от този свят. Златото и калта се еднакви за него. Историята по-долу ни учи на истината за разликата в природата на нормалното и реализираното същество:

Царят на едно малко царство обичал да се наслаждава на царското развлечение на ловуването. Когато отивал на лов, минавал покрай Мъдрец, който седял под едно дърво в медитация. Лицето на мъдреца сияело от светлина и аскетизма на неговия тапас. Изглеждало сякаш, че дъждовете, горещината на слънцето, студа на вятъра не му се отразявали. Винаги бил спокоен и лицето му било спокойно и ведро. Царят го наблюдавал продължително и бил впечатлен. Смятал, че това бил истински Мъдрец и поради това го поканил да бъде царски гост в неговия дворец, докато желае.

Мъдрецът приел царската покана и бил ескортиран до двореца с пищност и разкош и му била дадена луксозна стая в частта за гости на двореца.  Мъдрецът заживял там щастливо и се наслаждавал на всички Царски удобства. Носел копринени роби и използвал екзотични парфюми. Ядял храна с най-възхитителен вкус и всеки ден разнообразни такива храни му били сервирани за закуска, обяд и вечеря. Ядял с удоволствие голям набор от плодове и сокове. Четял вестници, книги и списания. Рядко говорел за религия, философия и бог. Не правил богослужение или медитация.

Царят наблюдавал поведението на Мъдреца в продължение на няколко месеца и бил емоционално разтърсен. Смятал, че е направил грешка по отношение на светостта на Мъдреца. Той отишъл в стаята на Мъдреца и го открил полегнал на копринени възглавници и сатенени постелки. Казал му: „О, мъдрецо, смятам, че няма разлика между те би мен в начина ни на живот. Всъщност, аз съм по-добър от теб, защото все пак ежедневно върша някаква държавна работа. Ти не правиш нищо, а само се въргаляш в лукс. Тук си от няколко месеца, но дори веднъж не пожела да отидеш някъде другаде или дори да излезеш от двореца. Можеш ли да обясниш своето поведение?” Мъдрецът се засмял и казал: ”Ще го обсъдя с теб и ще ти предложа обяснение на твоите въпроси, но междувременно, моля те, ела да се разходим.”

Царят се съгласил и Мъдрецът и Царят тръгнали на разходка. Мъдрецът спрял на брега на Ганг и напълнил едно гърне със свещената вода. Било следобед и те ходили с бързо темпо. Скоро достигнали до джунглата, а Мъдрецът продължил да ходи. Слънцето залязло и се стъмнило. Нямали с какво да си направят светлина. 

Царят се изтощил. Спрял и казал: „О, Велики, никога през живота си не съм ходил толкова много. Да се върнем в двореца и да си почиваме.”

Мъдрецът казал: „Не, не, отиваме в Рамешварам. Там искам да направя богослужение на Рамнат. За това нося свещената Ганг. Може да отнеме няколко месеца, но аз знам пътя. Така, че да продължаваме на ходим.”

Царят се слисал. Казал: „Не е възможно. Не съм информирал жена ми и министрите ми. Не съм дал подходящи инструкции какво да прави администрацията в мое отсъствие. Нямаме пари и храна. Рамешварам е на другия край на Индия. Не мога да ходя няколко хиляди километра. И за какво изобщо ни е необходимо да правим това? Просто за да дарим вода от Ганг на Шива там?”

Мъдрецът се засмял и казал на Царя: „Това е отговорът на твоите въпроси. Мога също като теб да живея в лукс и удобства. Освен това мога да се лиша от тях във всеки един момент. А ти си разтревожи дори само от мисълта да отидеш до Рамешварам. За мен е без значение къде и защо отивам. Нямам нужда от цел за своите действия, защото нямам цели за постигане на този свят. Надявам се, че сега разбираш. Просто исках да изпитам твоята вяра и честност. Довиждане.”

След като казал това, Мъдрецът си тръгнал, без да поглежда назад. А Царят разбрал истинската природа на Мъдреца. 

Животът на великите са отвъд човешката логика или разбиране. Ролята на всеки Учител е уникална. Всеки Учител или Гуру е специален и ни учи   на различни неща чрез примера на неговия живот. Следователно не е възможно  и не е правилно да сравняваме живот на един Гуру с друг. Трябва да изоставим предразсъдъците си и да седнем в краката на Гуру с отворен ум, честност, вяра и преданоотдаденост. Тогава можем да съберем съкровищата на неговото учение. Да спрем да преценяваме и осъждаме другите, особено Гуру. Да практикуваме СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру и да открием светлината вътре в нас. 

Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Майа – илюзията – Шри Рамакришна – притчата за рибарската мрежа и рибата

Този свят, в който живеем, е много красив и привлекателен. Разнообразни цветове и форми на живото и формите на природата са очарователни, а ослепителните цветове слисват умовете ни. Допирът на различните растения, цветя, плодове и форми на живот са различни и ни привличат. Наслаждаваме се на усещането, което ни дават, и на тяхната структура.  А вкусът на храните, плодовете, зеленчуците ни кара да искаме повече и повече. Разнообразието от звуци, естествени и изкуствени привлича слуха ни. Обонянието ни е гъделичкано от различни аромати на цветя, плодове, земята и т.н. Целият свят и съдържащите с в него неща ние преживяваме чрез петте си сетивни органи. Удоволствието, което изпитваме чрез сетивните органи, е толкова силно, че постоянно жадуваме за още и още. Не осъзнаваме как сме уловени в капана на този свят на сетивата и как жадуваме, докато не стане твърде късно и попадаме в капана на цикъл на раждане и смърт и страдаме безкрай. Така сме уловени в наслаждението на света на сетивата, че ние не осъзнаваме, че сме попаднали в затвор, който сами сме си направили. Шри Рамакришна обяснява този капан на майа или илюзията като дава примера от притчата за рибарската мрежа и рибата.

Когато рибарят хвърли мрежите си във водата, много риби се оплитат в мрежата. Някои от тях се измъкват от мрежата и избягват на свобода. Те полагат  усилие, за да открият път към свободата. Някои риби са внимателни по природа и те не биват заловени. Някои риби се опитват да се скрият в тинята, без да осъзнават, че все още са в мрежата и няма къде да се скрият, когато рибарят издърпа мрежата. Огромното болшинство от рибите, които са оплетени в мрежата, изобщо не осъзнават че са се оплели. Не осъзнават мрежата и предстоящата си смърт.     

Шри Рамакришна ни казва, че светът е като рибарската мрежа. Хората са рибите, а Бог е рибарят. Бог е създал този свят с неговата Сила на Илюзия – Майя. Всички риби са се оплели в Майя и си мислят, че светът е реален. Има някой риби, които се опитват да разкъсат мрежата, за да се освободят. Те са като хората, които се стремят към освобождение. Но не всички, които се стремят, са в състояние да избягат. Само няколко риби успяват да избягат. По същия начин, само малко хора постигат освобождение. Някои риби са много внимателни по природа и не се улавят в мрежите. Има някой същества, от класа на съвършените, като Мъдрецът Нарада, които никога не биват заловени от светското.

Повечето от рибите са оплетени и не осъзнават мрежата и факта, че рибарят ще я издърпа. Смъртта танцува пред тях, а те изобщо не го осъзнават. Някои риби се вкопават в тинята, като се опитват да се скрият. Не се опитват да се освободят от мрежата и да избягат. Те потъва все по дълбоко и по-дълбоко в тинята заедно с мрежата, а си мислят че са в безопасност. Повечето от нас са като тези риби. Ние се окопаваме в ежедневната си рутина на светски активности като печеленето на пари, име, слава, удовлетворяване на желанията и похотта. Ние потъваме все повече и повече в тези активности като напълно не осъзнаваме, че се отдалечаваме от реалността и Бог. Смъртта ни чака и ние не правим нищо по време на живота си, за да се подготвим за срещата с нея. Само тези, които са се издигнали над материалните желания и съблазънта на сетивата, знаят истината, че светът не е това, което изглежда и може да оплете човек завинаги, освен ако той не си пробие път навън от него.

Познанието, което получаваме за света чрез петте си сетива, е непълно. Слепият „вижда” света по различен начин, глухият преживява света по различен начин. Тези, при които е отворено шестото сетиво/чувство, виждат света по напълно различен начин. Те го виждат като реалността на Бог – неговата искряща светлина във всеки атом на Творението. Умът и сетивата ни преживяват света по ограничен начин, защото те самите имат ограничения. Така ние си потъваме в тинята на този свят все по-дълбоко. За да отидем отвъд света и сетивата и за да избягаме от „мрежата”,  е необходимо да правим нашата СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру. Едва след това можем да разкъсаме мрежата на Майя и да се слеем със Светлината. 

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Къде е Бог?

Къде е Бог? Къде можем да Го открием? Какви са качествата или характеристиките, които насочват към Него или Го дефинират и по които ние разпознаваме неговото Присъствие? Как да разпознаем божествената проява?

Отговорът е много прост: Бог се намира навсякъде и във всички неща. Няма граници за Неговата проява. Той е причината за всички причини. В Багавад Гита Шри Кришна изброява пред Аржуна Неговите специални прояви и изобилие. Безкрайната слава на Окончателната истина за Бог са дадени в главата Вибхути Йога в Багавад Гита. Шри Кришна казва:

Аз обитавам всички същества. Аз съм началото, средата и краят на цялото творение. Аз съм Вишну измежду Адития. Измежду ярките обекти аз съм Рави, Богът на Слънцето. Измежду звездите, аза съм луната.

Измежду ведите аз съм СамаВеда. Измежду девите аз съм Индра. Аз съм умът, измежду сетивата и съзнанието на сътворените същества. Аза съм Шанкара измежду Рудрите, Кубера на Ракшасите и Меру, измежду планините.

Аз съм Брихаспати измежду свещениците, Сканда измежду генералите и океанът измежду водните тела.

Измежду ришите аз съм Бригу. Измежду формите на медитация аз съм Джапа. Измежду планините аз съм Хималаите.

Аз съм Ашватта (фикус религиоза) измежду дърветата; Нарада измежду деваришите; Читрарата измежду Гандарвите и Муни Капила измежду Сидхите. Аз съм Учайсвара измежду конете; знай, че съм роден от вечността; аз съм Айравата измежду слоновете; измежду хората аз съм царят.

Измежду оръжията аз съм Ваджра; измежду кравите аз съм Камадхену; аз съм Манмата измежду предшествениците; Васуки измежду отровните змии. Измежду неотровните змии аз съм Ананта (която носи Вишну на своите намотки в образа на Падманабха). Варуна измежду Ядасите; аз съм Аряма измежду предците; и яма измежду контролиращите.

Аз съм Прахлада измежду Даития; измежду животните аз съм лъв; и Гаруда измежду птиците. Аз съм Богът на вятъра измежду пречиствателите; Рама измежду войните; измежду рибите аз съм акулата; измежду реките аз съм Ганг.

Измежду Вришните аз съм Ваасудева а измежду Пандавите, аз съм Арджуна; измежду муните аз съм Вяса; измежду поетите Усана.

Накрая, Шри Кришна обобщава божествените прояви: винаги когато откриеш ослепително сияние, просперитет и стабилност разпознай ги като божествена проява. Аз прониквам в цялата вселена и я поддържам като моя изключителна проява.

Дори и да не разпознаваме смисъла и значението на много от имената, които Бог ни дава в Своя списък от прояви, ние със сигурност можем да разберем, че всичко, всяка форма, всяко качество, което е върховно, силно, красиво,  величествено, съдържа неговата благодат, слава и енергия и всичко това е проява на Бог. Навсякъде ние сме заобиколени от Бог в Неговите различни форми. Когато живеем осъзнато, можем да почувстваме и да видим безкрай знаци и форми на Неговата Слава около нас. Ако постоянно помним Бог живеем във вечен смаран и абсорбираме Божествените Качества и Слава вътре в себе си. Нашето същество се прекланя пред неговият ненадминат суверенитет, непоколебима воля, и нямаща равна сила. Умът ни става ясен и чист и ние се присъединяваме към Божественото. Бхакти расте и достига уникални висоти.  На тези нива Бхакти трансцендира човешкото съществуване и се слива с Божественото и бхакта влиза в единение с неговия Любим. Най-висшата цел на човешкото съществуване е постигната.

Не е нужно да търсим Бог в храмовете или местата за богослужение. Той е във всеки атом на творението и във всичко, голямо,  малко и всичко, което е около нас, е само Той и е Негово. Да тренираме себе си да виждаме и да живеем с осъзнаване на присъствието на Бог навсякъде и вътре в нас и да живеем с почитание и бхакти към неговото Универсално присъствие. Практиките на СитаРам мантра, медитация и следването на учението на Гуру помагат много за постигането на тази цел.    

Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да преодолеем пречките в духовните практики – 2-ра част

Продължение от част 1 ... 

Врагът на духовния ни напредък не е отвън. Той е вътре. Ние сами сме основната пречка за собствения си напредък. Невежеството, липсата на мотивация, липсата на система за подкрепа, неправилното мислене и собственото ни его са пречките в духовния ни път. Искаме резултатите от нашите практики да дойдат без усилие или с по-малко усилия от наша страна и искаме те да дойдат веднага!

Авирати (светска нагласа): Ние преживяваме света и неговите удоволствия чрез сетивата си. Сетивните органи са постоянно привлечени от външния свят и неговите удоволствия. Рати означава наслаждение. Авирати означава светска нагласа или привличане от удоволствията на света. Когато сетивата ни са постоянно дърпани от всички посоки от обектите в света, умът също тича след сетивата и йога и духовните практики стават трудни. Изоставянето на привличането към светските удоволствия и себе-контролът са вирати или виракти. Нужно е да култивираме себе-контрол или виракти.

Бхранти (халюцинации): когато правим духовни практики, ние имаме някои необичайни преживявания на светлини, звуци, видения и т.н. Ако интерпретираме тези преживявания по неправилен начин, ние спираме да правим практиките си и с това нашият напредък спира. Или се уплашваме, или ставаме твърде егоистични. Освен ако не сме по пътя на Кундалини йога и Гуру не ни даде Шактипат, Кундалини Шакти много трудно може да се събуди. Ако си въобразим, че преживяванията ни са събуждане на Кундалини и дори себе-осъзнаване, губим пътя и прогреса. Необходимо ни е напътствие от Гуру и да се движим постоянно по пътя към окончателната цел.

Алабдхабхумикатва (недостигане на ниво): по време на различните стадии на духовните ни практики се очаква постигане преживяване на известни резултати. Някой от нас получават резултат бързо, за някой от нас отнема повече време. Това зависи от нашата минала карма, искреността и редовността на ежедневните ни практики. Когато видим другите да преживяват чудесни резултати, а ние не сме в състояние на ги получим за същото време, се обезкуражаваме и спираме да практикуваме. Умът ни казва колко удобно е да изоставим духовните практики защото те не са за нас, а само за тях, за тези които получават резултати бързо. Необходимо е де преодолеем този навик на сравняваме и да продължим с практиките си неотклонно. Резултатите винаги идват.

Анавастхитаттва (нестабилност):по време на духовните практики и йога зърваме за кратко някой стадии и преживявания. Пожелаваме да достигнем това ниво и да се установим стабилно в него. Понякога отнема време, за да се достигнем до този стадий и да се установим стабилно в него. Колко бързо ще достигнем стадия и ще се утвърдим в него, зависи от нашата вяра и интензивност на садханата. Когато не сме в състояние да постигнем този стадий, независимо, че го зърваме, или да останем стабилно в стадия, без по-нататъшен напредък, тогава се обезсърчаваме и губим надежда. Изоставяме практиките си. Непоклатимата вяра в Гуру и Бог и в пътя ни помагат да отстраним тази пречка на нестабилност.

Риши Патанджали е дал девет типа пречки. Ние се сблъскваме с тях в ежедневните си духовни практики. Необходимо е да ги научим добре и да осъзнаваме нашите ментални реакции, така че да можем да им противостоим. Необходимо е да правим искрени усилия, за да преодолеем тези печки.

Тялото и умът ни са причина за всички пречки. Тялото ни се нуждае от практика, за да прави асани пранаяма и да седи неподвижно на едно място за продължителни периоди от време за мантра джапа и медитация. Когато не получим незабавни резултати, ние се разочароваме. Спираме да си даваме зор. Искаме да изоставим практиките веднага. Трябва да се фокусираме върху целите на практиките, върху благодатта на Бог и Гуру и да упорстваме постоянно в нашите практики.  Вярата ни в Гуру и Бог, практиките и нашите редовни и дисциплинирани усилия ще не помогнат да преодолеем пречките и да постигнем целите на нашите практики успешно. Като имаме предвид възможните пречки, да се научим да ги преодоляваме и да правим ежедневните си практики на СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да преодоляваме трудностите и пречките при духовните практики – 1-ва част

Йога читта вритти ниродха - йога е индивидуалната дисциплина, която води до спиране на флуктуациите (колебанията) на ума. Когато практикуваме някоя от формите на йога – мантра йога, джапа йога, хата йога, дхяна йога и т.н, ние целим очистване на негативните аспекти на ума и емоциите и достигане на спокойно състояние на ума. Всички ние започваме с велики намерения и практикуваме честно. За кратко време пред нас се изправят затруднения и ние просто изоставяме духовните си практики и се потапяме отново в светския живот. Сами саботираме собственото си щастие и растеж.

Особено важно е да познаваме тези пречки по пътя на йога, за да можем да ги разбираме и преодоляваме и да продължим напредъка си в йога. Патанджали Риши, който е кодифицирал всички системи и правила на йога, дава девет смущения или пречки:

Виядхи – болест: повечето от нас страдат от някакви болести. Болестта е смущение в нормалното състояние на тялото и ума ни . В телата и умовете ни са се случили промени, които ни увреждат. Принудени сме да изоставим духовните си практики поради болест, защото трябва да използваме в пълна сила наличните ни ресурси, за да оздравеем. Откриваме, че сме неспособни да практикуваме пранаяма, дихателните упражнения, хата йога позите и упражненията за тялото, джапа или медитация, защото не можем да седим за достатъчно продължително време. Болестите възникват поради дисбаланс на елементите на тялото, дошите, петте сетивни органа и органите на действието и ума. Когато се възстанови баланса, болестите изчезват. Йогическите процедури помагат за поддържането на баланса. Следователно не трябва да изоставяме йога, а да продължим да правим практиките си.

 

Стян (апатичност): по природа сме мързеливи. Умът ни не обича да работи или да действа. Предпочитаме да не правим нищо, а просто да си гледаме кефа. Заради това спираме духовните си практики, защото те са изтощителни и обременителни и изискват твърде много усилия. Предпочитаме да живеем в обичайната ни рутина, защото в нея няма промяна и полагане на усилия.

Самшай (съмнение): за всичко в живота имаме съмнения и колебания. Особено когато става дума за неща, които изискват усилия от нас, себе-промяна и изисква дълъг процес и време. Чудим се дали ставаме и дали сме достатъчно квалифицирани, за да се заемем с такава задача. Тези съмнения са огромна пречка във всяко начинание. Не можем да успеем в каквото и да е, без да имаме самоувереност и вяра в себе си, която да можем да вложим в усилия и да постигнем успеха. Умствената сила е далеч по-важна от физическата сила и тя подклажда физическата сила. Но когато умовете ни са пълни със съмнения и въпроси, ние се спъваме, още преди да започнем. Съмненията и въпросите имат качеството да се разрастват от само себе си и никнат като гъби в огромни количества. Когато съмненията растат, усилията ни отиват на боклука. Тогава изоставяме духовните си практики и просто се оставяме на течението. Съмнението е огромна пречка по духовния път.

Прамад: (безразличие, небрежност, немарливост) когато искаме да се захванем с важна задача, ние първо се опитваме да разберем в какво се въвличаме и какви са ползите, които ни дава. Умът ни разбира стратегията на работата и степента на нужните усилия и времето, което ще отнеме. Той също така е в състояние да разбере значението на задачата. Ако не се предприемат действия, работата се изоставя. Това е прамад или немарливост. Знаем, че когато се захванем с духовни практики, ползите са огромни и те променят всички аспекти на живота ни и ни донасят множество предимства. Въпреки това не действаме и не правим необходимите редовни практики поради небрежност.

Аласия (мързел): Тялото и умът ни са склонни към мързелуване. Дори ако преодолеем болест, апатия, съмнение и немарливост, ако има мързел, не предприемаме действие и няма да имаме напредък.  В йога и духовните практики, много процедури ежедневно се повтарят многократно. Когато сме мързеливи, ние не обичаме да работим и определено мразим да повтаряме едни и същи действия. Необходима ни е ментална силна и сила на волята, за да си правим духовните практики. Едва тогава прогресът става възможен.

(продължение ... как да преодолеем пречките по духовния път – 2 )

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Самадхи – Аштанга йога

Каква е целта на този живот, който ни е даден? Защо сме се родили като хора? Къде отиваме след това? Всички тези въпроси ни тормозят през живота и ние го прекарваме в търсене на отговорите им. Ние сме създадени от Бог и сме част от Него. Нищо не е съществувало, не съществува и в бъдеще няма да съществува  вън и отделно от Него. Всичко е сътворено от Божествено съзнание и ще се потопи отново в него. Това е истината за живота. Осъзнаването на тази истина е целта на живота. Това означава потопяване на индивидуалното съзнание в Универсалното съзнание. В състояние на медитация индивидуалната душа – Дживатма се слива с Върховната душа – Параматма. Това е състояние на Супер Блаженство и радост, при което разширеното съзнание вътре в нас се  слива с Универсалното съзнание и те стават Едно. Това е състоянието на Самадхи – осмият клон на Аштанга Йога.

Осъзнаването на Бог или Осъзнаването, че всичко е Брахман (Чисто Съзнание) е окончателното и най-висше постижение на раждането като човек. На Земята има 8,4 милиона вида, а човешкият вид е най-висшият, защото човекът има способността да мисли и да работи за целта на себе-реализацията. Индусите вярват, че съгласно Законът на Кармата – ние се придвижваме нагоре и надолу в различни видове живот в зависимост от нашите качества и желания от миналите животи. Не е лесно да се сдобиеш с човешко тяло. Когато се сдобием с него, ниe трябва да го използваме по най-добрия възможен начин и да постигнем най-висшата цел на съществуването – себереализацията. За това е необходимо да медитираме и да постигнем състоянието на Самадхи.

Мъдрецът Патанджали дава две категории Самадхи: Савикалпа или Сампраджната и Нирвикалпа или Асампраджната. При Савикалпа Самадхи, ние преживяваме голямо блаженство за кратки периоди от време и продължаваме да имаме осъзнаване на тялото. Задържаме се трудно и с усилие във вътрешното състояние на реалността или блаженството. При Савикалпа или Сабиджа, присъства Трипути или триадата на – познаващия, познаваното и познанието. Савитарка, Нирвитарка, Савичара, Нирвичара, Сасмита и Саананда са различни форми на Савикалпа Самадхи. Нирвикалпа Самадхи е най-висшето трансцедентно състояние на съзнанието. При Нирвикалпа Самадхи, Нирбиджа Самадхи или Асампраджната Самадхи триадата не съществува. В тези състояния няма ум, дуалност, връзка субект-обект или преживявания. Всички разлики избледняват и обектът се слива със субекта. Виждаме всичко като Едно. Съществува само чиста осъзнатост и тя е съвършена. Самадхи е блаженство и е единствената стабилна и непроменяща се реалност. Всички други неща са временни и не носят трайно щастие или покой.

Тези които постигната Нирвикалпа Самадхи могат да останат там без усилие, но трябва да се връщат обратно в его-съзнанието си. Когато тялото и умът са подготвени чрез систематично практикуване на йогически практики, връщането обратно в тялото е по-лесно. В противен случай това най-висше ниво на Самадхи води до нирвана или тотален съюз, което значи, че тялото отпада, защото душата се слива с Душата, което означава смърт за личността. Можем също така да видими много велики души, които остават в състояние на Нирвикалпа самадхи и са напълно функциониращи в този свят. Трайлинга Свами, Рамакришна Парамаханса, Шри Рамана Махариши са били с състояние на единство с божественото и при това са живеели в тяло и са извършвали светските си функции да помагат на човечеството.

За да медитираме редовно, са ни нужни решимост, силна воля и дисциплина. Когато имаме Гуру, който да ни помага, е много по-лесно. Гуру ни мотивира чрез личния пример на неговия живот и учение и е много по-лесно да се следва неговия личен пример. Когато заседнем на някое място (фаза), той може да ни даде нужния тласък, за да тръгнем отново наред. Има много зони на проблеми по пътя на медитацията. Съмнение в себе си, липса на доверие в пътя, неспособност да се справим с негативните си аспекти, себеналожената дисциплина за следване на правилата на яма и нияма - всичко това може да се окаже трудно за понасяне и повечето хора,тръгнали по пътя на медитацията, го изоставят след известно време. Само когато сме заобиколени от хора със същата нагласа или с Гуру , ние получаваме вдъхновение и сила да останем на пътя на медитация и да се движим по него, независимо от всички пречки. Аштанга Йога, която започва с Яма и Нияма, достига своя връх в сливането на аза с Бог по време на Самадхи. Постигането на това състояние е целта на човечеството и ние трябва да се стремим да го постигнем.   

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Дхяна – Аштанга йога

Дхяна е седмият клон от Аштанга Йога. Аштанга Йога на Патанджали е научна система, разработена да води търсещия систематично към себереализация. Ако практикуваме първите шест клона на Аштанга Йога - Яма (универсални етични правила), Нияма (лични нагласи и принципи), Асана (физически пози), пранаяма (дихателни техники), Пратияхара (изключване на сетивата, придръпване на сетивата на вътре  и Дхарана (концентрация), те лесно ни отвеждат в Дхяна и Медитация.

Дхяна е най-висшата точка, до която се достига, ако се следват първите шест клона на Аштанга йога. Когато практикуваме Яма, Нияма, Асана и Пранаяма развиваме принципи на социално и лично поведение, етика и морал и физическа гъвкавост, сила, енергия и виталност. Тялото и умът ни се усилват и очистват и ставаме готови за следващите два клона на Аштанга Йога – Пратияхара и Дхарана. Ако практикуваме Пратияхара и Дхарана, научаваме се де издърпваме сетивата навътре и да се концентрираме в ограничена област. Можем да издържим на наплива от външни стимули и да се съсредоточим вътре в нас. Съзнанието ни се обръща навътре и прониква в тялото и умът ни. Тогава ние се „плъзгаме” в медитация.

Дхяна може да бъде правена по много различни начини – с припяването на мантра, или наблюдаването на дишането, например. Без значение кой от методите използваме, основният принцип е да наблюдаваме ума си, без да реагираме. Това означава, че каквито и стимули да идват отвън, какъвто и шум или аромати или допир да чувстваме да идват отвън, те не ни разсейват. Не ни разсейва и позата на тялото ни. Наблюдаваме ума си като трета страна и не реагираме на ставащото в него. Виждаме как работи умът ни и качеството и скоростта на мислите, които се надбягват в него. Осъзнаваме негативностите и пороците в нас. Но не реагираме. Седим просто като наблюдатели и наблюдаваме. Когато се превърнем в наблюдатели, умът се уморява да се състезава и след известно време, скоростта на мислите намалява и умът става спокоен за кратки периоди от време. В началото само са няколко секунди, но ако продължим да практикуваме, този период се удължава. Чрез дхяна ние се освобождаваме от маймунските номера на ума и се освобождаваме от неговото робство.

Когато умът застине и няма мисли в нас, ние попадаме в състояние на „аз съм“.  Дхяна е състояние на чисто разширено съзнание, което ни води до последния клон на Аштанга Йога , който се нарича самадхи, просветлението. Дхарана (концентрацията), Дхяна (медитацията) и Самадхи (просветлението) са вътрешния, финият път на йога, който се нарича Самяма.

С помощта на Пратияхара (оттегляне от сетивата), петият клон на йога, ние създаваме мост между външния и вътрешния свят. Чрез Пратияхара ние се научаваме да се откъсваме от ежедневния си свят, но оставаме в състояние на осъзнатост и наблюдаваме. Това състояние, често се обозначава с фразата „в света сме, но не сме част от него“. Без това откъсване не е възможно да медитираме.

При медитацията ние заковаваме вниманието си върху един единствен обект, като дишането или мантрата. Когато концентрацията и въвлечеността ни в обекта се задълбочи, разбирането ни за обекта нараства. Тогава обектът се превръща в субекта! Това е състоянието на Самадхи, където ние се сливаме в едно със Светлината. Тогава ние осъзнаваме единството в цялото сътворение.

Дхяна може да звучи като нещо трудно, но това не е така. Основната битка в дхяна е между желанието за себе-подобрение и хватката на пороците и ума върху нас. Когато практикуваме Аштанга йога систематично, можем да преодолеем трудностите при медитацията. Необходимо ни е търпение, преданост и ангажираност с дхяна. Резултатите от редовното практикуване са подобряване на качеството на живота ни и осъзнаването, че живота е взаимосвързан и е Едно, че ние не сме сами, а цялото сътворено и Бог са с  нас. Тогава копнежът за любов и да принадлежим си отива, защото наистина принадлежим.

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Дхарана – Аштанга йога

Умът ни е неспокоен и неустойчив. Рядко седи насочен в една област, постоянно се втурва насам-натам. Когато ангажираме умът си в някоя област, това се нарича Дхарана. При Дхарана, умът се тренира да се разхожда в ограничена област, но да не преминава поставената граница. Дхарана е шестият клон на Аштанга Йога. Обикновено последните три клона – Дхарана, Дхяна и Самадхи се разглеждат заедно. Те заедно се наричат Самяма или Контрол. Дхарана, Дхяна и Самадхи са прогресивно напредващи стадии на концентрация. Най-висшето ниво на умствена концентрация , които съвременните психолози дават, съответства на Дхарана. Дхарана е първият стадий на концентрация, който дава Патанджали. Докато практикуваме Дхарана, достигаме до стадия на Дхяна, а когато се постигне Дхяна, се появява и Самадхи. Всеки един от стадиите автоматично води до следващия.

При Дхарана умът се ограничава върху конкретен обект, но му се позволява да се разхожда в тази област. Например, ако наблюдаваме дишането, умът наблюдава вдишването и издишването. Позволява му се да измерва дължината на вдишването, топлината на въздух, който докосва ноздрите, промените в дължината да дишанията, паузите в дишането и скоростта на дишането. Умът е свободен да блуждае в периферията на областта да дишането, но не и да преминава тази граница. Ришите са проумели, че не е възможно просто да се постави спирачка на блуждаенето на ума. Затова те са измислили Дхарана, при която умът бавно се тренира да ограничи блуждаенето си и да остане в някоя определена област.

За да стабилизираме ума си, е необходимо да обърнем внимание на намаляването на сетивните възприятия. Мястото, където сядаме за Дхарана, е важно. Трябва да е приятно място. Не трябва да има външни смущения. Шумът и силният звук, силен вятър, различни миризми, ярки светлини са смущения, които следва да бъдат избягвани. След като тези смущения се отстранят, умът има по-малко причини да се разсейва и да блуждае. Трябва да седим в Падмасана или Сукхасана. Трябва да се чувстваме удобно и комфортно в тази поза, иначе умът ще се отклони към болката и стреса в мускулите. Едва след това трябва да започнем с Дхарана.

Когато практикуваме Дхарана в наличните стадии, цялото ни време отива  да връщаме ума към обекта  на фокуса. Ако практикуваме редовно, ставаме способни да задържим стадия на Дхарана в продължения на няколко минути, останалото време прекарваме в управление на ума. Докато напредваме, става възможно все повече време да прекарваме в стадия на Дхарана. Необходимо е да практикуваме търпение и постоянство в този стадий. Когато постигнем концентрация без нарушения сме готови за следващия стадий на Дхяна.

Дхяна променя ума и намалява блуждаенето му. Умът се задържа в една област и недостатъците , свързани с неспокойния и неустойчив ум, намаляват. Товарът върху ума намалява. Поради това силата му се увеличава. Когато Дхарана се практикува редовно, способността за концентриране става навик и работата ни става ефективна и ефикасна. Когато нерешителният ум стане фокусиран върху избраното поле, възниква покой и този покой продължава през целия ден. Сдобиваме се с по-голяма осъзнатост и можем да избираме върху какво да се фокусираме и концентрираме. Дхарана ни помага да постигнем умствено състояние, при което умът, интелектът и егото са поставени под контрол. Колебанията на ума спират и умът се пречиства. Ставаме способни да насочим нашата концентрация във всяка точка (която пожелаем). Като направим това, можем да преодолеем гнева, безпокойствието и неоправданите си очаквания. Оставаме в спокойно и балансирано състояние с ясна мисъл. Дхарана води до следващия стадий на Аштанга Йога – Дхяна.    

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Пратияхара – Аштанга йога

Научихме етиката и принципите на живеене в обществото и култивирането на добри навици в нас чрез Яма и Нияма. Чрез Асана и Пранаяма, ние се научихме да поддържаме телата си здрави и енергични, а умовете си свежи. Но нашето внимание и енергии все още са разпръснати навън чрез сигналите, които влизат през сетивата и действията ни в материалния свят. Необходимо е да изтеглим сетивата от външния свят и да доведем вниманието си вътре в нас. Това се нарича Пратияхара. Пратияхара е петият клон на Аштанга йога и касае преместването ни отвън навътре. Пратияхара е отдръпване на сетивата от външния свят така, че йогинът „пилотира” себе си във вътрешния си свят и може да открие своя Аз.

Пратияхара означава буквално „да придърпам в обратната посока“. Нормалното движение на сетивата е да тече навън към материалния свят. Пратияхара е обратното на нормалния поток на сетивата и обръщането му в обратната посока, навътре към нас.  Това е трудно нещо, защото ние отиваме в обратната посока на устройството или природата на сетивата. Необходимо е съберем насочените навън сетива и да променим посоката на движението на сетивата към сърцевината на нашето същество.

Пратияхара се практикува чрез оттегляне на всичките ни сетива и фокусирането им върху вдишването или издишването. Със систематично практикуване сетивата се отдръпват и насочват навътре. Може да се прави и със затваряне на очите и насочване на сетивата към третото око. Правенето на мантра джапа със затворени очи и насочване на вниманието изцяло върху мантрата също е форма на Пратияхара. Когато затворим очи и вземем решение да се съсредоточим навътре, ние изключваме също така и ушите и намаляваме външните стимули. Поради това става по лесно да насочим вниманието си навътре.

В началото Пратияхара не е лесна за практикуване, защото сме прекарали целия си живот до този момент в наслаждаване на сигналите от външния свят. Сетивата ни са свикнали да търчат като диви коне безконтролно като следват всичко привлекателно за тях.  Когато започнем да практикуваме Пратияхара, ние създаваме нов навик. Тренираме сетивата си да изоставят привлекателните неща от външния свят и да се отправят навътре. Това „обуздаване“ на сетивата не е лесно, защото сетивата винаги са били оставяни без контрол и са ни управлявали, като са измествали настрани предупрежденията на здравия разум и гласа на съвестта.  Винаги сме били роби на сетивата си и когато става дума за сетивата ни, нямаме независимост и нямаме думата по тези въпроси. Чрез практикуването на Пратияхара, ние правим гигантска стъпка към освобождаване от сетивата и покорството пред тяхната нелогичност. Само чрез практикуването на Пратияхара можем да интернализираме нашата осъзнатост и да разберем какво се случва в нашата ментална сфера. Едва след като осъзнаем менталните си реакции, начинът по който функционира умът ни, мислите и егото ни, ставаме способни да преодолеем и изоставим много погрешни схващания, които имаме в образа за себе си, за собствената ни природа, ума и аза. Пратияхара ни помага чрез откъсване от възходите и паденията на живота. Чрез тази практика, ние можем да преодолеем и да трансцендираме  изпитанията и страданията в живота. Дадена ни е възможност да видим тези изпитания и предизвикателства по позитивен начин и това ни помага да се изправим и справим с тях смело и да решим проблемите си. Подготвяме себе си, за да оформим ума си в мощен инструмент, който да ни помогне в живота и в духовните практики.

Съгласно Патанджали Пратияхара е мостът между външните аспекти на йога и вътрешните аспекти на йога. Външните аспекти на йога са Яма, Нияма, Асана и Пранаяма. Вътрешните аспекти на йога са Дхарана, Дхяна и Самадхи. Пратияхара е централната точка на преминаване от външните аспекти към вътрешните аспекти на Йога. По време на Пратияхара, ние интернализираме съзнанието си така, че усещанията за вкус, допир, зрение, аромат и слух не достигат до съответните им центрове в мозъка ни. Когато тези възприятия се случат, ние не ги регистрираме и не сме извеждани от равновесия и не сме стимулирани. Когато достигнем до това ниво, ние отиваме в следващите нива на Дхарана – концентрация, Дхяна – медитация и Самадхи – мистично вглъбяване в себе си.  

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Пранаяма – Аштанга йога

Прана е дъх или виталната енергия на тялото. Аяма означава контрол, управление. Пранаяма е контрол на дъха. Прана не е кислород или физическото дишане. Прана е фината праническа енергия, която е отговорна за жизнената сила в тялото ни. Движението на праническата енергия в нашето тяло може да бъде управлявано и регулирано чрез специфични начини на физическо дишане. Това е пранаяма. Като практикуваме пранаяма, можем да управляваме праническата енергия в тялото и да постигнем здраво тяло и ум.  

В тялото ни има пет типа прана, които управляват праническите активности на тялото ни. Те са Прана, Апана, Вяна, Удана и Самана.

Прана се движи нагоре в тялото.

Апана помага за изхвърлянето на неасимилираните храна и напитки. Движи се надолу в тялото.

Вяна се движи във всички посоки и прониква в цялото тяло като нервен ток.

Удана работи в гърлото и помага на душата и на финото тяло да излязат по време на смъртта.

Самана подпомага храненето и разнася хранителните вещества по тялото.

От тези, прана и апана са най-важните. Практикуването на пранаяма води до постигането на баланс в активностите на тези прани, което води до здраво тяло и ум.

Необходимо е да разберем процеса на дишане, преди да започнем да учим Пранаяма. Процесът на дишането включва две активности - вдишване и издишване. Вдишването се нарича „Пурака“, а издишването „Речака“. От момента на раждането до момента на смъртта ние дишаме, без да спираме. Когато ние систематично задържаме дишането между вдишването и издишването, това се нарича „Кумбака“. Задържането на дишането след вдишване, Пурака, се нарича „Абхиянтара Кумбака“ а след издишването, Речака, се нарича „Бахия Кумбака“.

Дишането се класифицира на различни типове, в зависимост от скоростта на дишането: гладкото дишане, което продължава естествено без усилие - Тихо Дишане; разширеното дишане, което се дължи на преднамереното забавяне на дишането – Дълбоко Дишане; бързото дишане, което се дължи на преднамереното увеличаване на скоростта на дишането – Бързо Дишане.

Различните видове пранаяма са: Тихо дишане, Дълбоко Дишане, Бързо Дишане; Трибандха и Пранаяма; Нади Шудхи Пранаяма или Анулома-Вилома (алтерниращо между ноздрите дишане); Суриян Бхедан Пранаяма (дишане през дясната ноздра); Уджяя Пранаяма; Брамари Пранаяма. Сурия Бхедан, Бхастрика, Уджяи, Ситкари, Брамари, Мурчх; Плавини Пранаяма и т.н.

По отношение на Пранаяма е важно е да запомним, че тя следва да бъде учена и практикувана под ръководството на учител, който може да я преподава съгласно научния метод. Ако пранаяма се практикува без адекватно ръководство, тя може да увреди тялото и неговите системи. Пранаяма не е трудна и може да бъде научена лесно и да бъде практикувана под ръководство на йога учител и можем да получим изпълнените с чудеса нейни благословии.

Дишането и умът са взаимно свързани. Когато дишането е бързо, умът е неуравновесен, а когато дишането е бавно и съзнателно, умът се успокоява. Скоростта на дишането и продължителността на живота са взаимосвързани. Нормално човек диша 15 пъти в минута и има продължителност на живота от около 60-70 години. Неспокойната маймуна диша около 50 пъти в минута и има продължителността на живота по-малко от 20 години. Китът диша 3 пъти в минута и живее повече от сто години. С редовното практикуване на систематична пранаяма, дишането може да бъде регулирано и забавено. Това увеличава продължителността на живота на човека.

Патанджали изброява пранаяма като метод за постигане на по-висши състояния на осъзнаване. По време на медитация дишането ни се забавя несъзнателно и при дълбока медитация става много бавно. В състояние на Самадхи, йогитe  дишат 1-2 пъти в минута. Това ги освежава, възстановява системите им и ги подмладява. С правилното дишане ние получаваме достатъчно кислород и всички токсини на тялото се изхвърлят. Това освежава тялото и ума и ни помага да функционираме по-добре. Поради това Пранаяма е много важна.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Асана – Аштанга йога

Доброто физическо здраве и виталност са от съществено значение за добрия живот. Когато сме свежи и енергични и тялото ни е гъвкаво и силно, ние можем да си изпълняваме ежедневните задължения ефективно. Доброто физическо здраве помага за контрол върху стреса, защото се уморяваме по-малко и сме по-малко раздразнителни. Силното и устойчиво тяло е от съществено значение за духовните практики, защото можем да седим устойчиво за продължително време и да правим джапа или дхяна. Ришите на индия са отдавали значение на доброто здраве и липсата на телесни болести. Те са разработили серия от телесни движения, които помагат да се свиват, разтягат и огъват систематично различни части на тялото. Тази серия от движения се наричат Хатха йога. Асана, или йогическа поза, е третия клон от Аштанга Йога на Патанджали.  Патанджали ги дефинира като устойчиви и комфортни пози. Макар в Асаните да  участват движения на тялото, те не са аеробни упражнения. Те са бавни и контролирани движения, като се набляга основно на поддържането на устойчивостта, комфорта и релаксацията на позите и движенията.

Сурия Намаскара, Матсияна, Халасана, Наукасана, Шавасана, Падмасана са Хата йога асани. Асаните се преподават на четири нива: когато се прави поза, тялото се поддържа в тази Асана за по-продължително време, за да се постигне стабилност на мускулите, които се разтягат и релаксират в този момент. Това е първото ниво на Асана.

След като се постигне стабилност за определено от време при Асаната, тялото започва да се чувства удобно в тази позиция. Тялото следва да се чувства удобно и леко. Това е второто ниво на Асана.

След като се постигне лекота и комфорт в позиционирането на тялото, то се остава да се отпусне още повече. С много практикуване, тялото става стабилно и удобно в тази позиция. След като тялото се релаксира, умът също се успокоява и релаксира. Спокойният ум може да се съсредоточи навътре по-добре. Това е третото ниво на Асана.

Така умът се подготвя и успокоява и може лесно да се съсредоточи върху мантрата или дишането и да отиде в медитация. Така става реализиране на Висшите стадии на преживявания на съсредоточаване навътре. Физическото преживяване на удобство и лекота на позициониране на тялото се превръща в спокоен и съсредоточен ум, който може лесно да медитира. Това е окончателното ниво на Асана.

Която и да е Асана се практикува на тези четири прогресивни нива . Когато можем да поддържаме Асаната в продължение на 3 часа без дискомфорт, това е овладяване на физическото равнище. Когато можем да поддържаме вниманието на ума си върху някой обект, мантра или дишане през този период, това е овладяване на менталното/умственото ниво.

Естественото състояние на тялото и ума е състоянието на релаксация. Собствените ни желания, безразсъдство и пороци довеждат в нас до физически и умствен стрес. Ришите са проумяли, че тялото и ума са взаимно свързани и че като доведем тялото до състояние на релаксираност, умът се повлиява и той става спокоен и умиротворен. Когато ние съзнателно релаксираме тялото си – в работата, или у дома, докато пътуваме, умът ни също се успокоява. Можем да постигнем добро здраве, стабилност и лекота на тялото и ума с практикуването на Асани.

Ефектите на Асаните могат да бъдат усетени през деня в ежедневия ни живот като преживяване за увеличена леснота на движението, енергията, облекчаване на телесните болки, повече енергия и издръжливост, подобряване на имунитета, по-добро настроение и нагласа и спокоен ум.

В днешно време Хатхайога е станала синоним на Йога и хората смятат, че Йога означава определени позиции на тялото и пози. Тези упражнения или позиции без съмнение дават големи ползи на здравето и тонизират тялото. Но Асана е само един от осемте клона на Аштанга йога. Ако правим само Асани, ние не ставаме йоги. Асаните подобряват начина, по който изглеждаме, дават здраво и гъвкаво тяло и повече енергия. Но изпълняването на тези Асани не ни превръщат в по-добри човешки същества. За тази цел е необходимо е да практикуваме Аштанга йога в нейната цялост.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Нияма – правила за лично развитие – 3

Продължение от предишния блог

Хри – умереност: това е изоставяне на гордостта и претенциите. Включва показване на срам и разкаяние, когато сме сгрешили съзнателно или несъзнателно. Трябва да можем да разпознаваме грешките си и да ги оправим. В противен случай не можем да трансформираме себе си.  В много ситуации трябва да признаем грешката си на друг човек и да се извиним. Трябва да се извиняваме искрено, когато обидим или нараним някого с думи или дела. Трябва постоянно да проверяваме мислите, думите и делата си и да приветстваме, когато ни поправят като начин за себеподобрението ни. Трябва да бъдем умерени в поведението си и да се въздържаме от самохвалство.

Дан – даряване: означава да даваме благотворителност и да даваме щедро без мисъл за награда. Всички религии ни учат да даваме една десета от дохода си като дар на храмовете, ашрамите и духовните организации. Трябва да даваме част от приходите си на нашия Гуру за благодатта и благословиите, които ни дава. Трябва да храним бедните и нуждаещите се. Трябва да помагаме с пари, време, физически усилия, талант и организационни сръчности на другите, без да очакваме награда. Трябва да третираме госта като Бог и да се грижим добре за него. Когато даваме нещо на някого, независимо от нашите собствени нужди – ние изпълняваме пределно възможната дана.

Астикия – теизъм:  твърдата вяра в съществуването на Бог, във величието на Гуру и вярата в пътя към просветлението. Трябва да имаме непоклатима като скала вяра в Бог, Гуру и в духовните ни практики. Трябва да вярваме на думата на Гуру и да следваме неговите учения напълно. Трябва да вярваме на свещените писания и древните текстове и традиции. Трябва да бъдем лоялни на нашата линия и Гуру. Не трябва да общуваме с Гуру дрохи – предатели на Гуру, да говорим срещу Гуру или практиките. Трябва да избягваме съмненията и отчаянието. Трябва да живеем в покой и с голяма любов към Бог и Гуру.

Мати – знание: мати е развиването на духовна воля и интелект под ръководството на Гуру. Означава също така и стремеж за познаване на Бог и събуждане на светлината вътре в нас. Когато нашият интелект работи под божествено напътствие, ние разбираме дълбоките истини за живота и се сдобиваме със знание и мъдрост. Тази специфична характеристика на интелекта се нарича мати. Мати ни помага да преодолеем желанията и колебливостта на ума. Тя ни показва истината и ни помага да се справим с критикуването с кураж. Показва ни реалността без добавките от въображението и предположенията, произлизащи от случващото се около нас. Трябва да усилим гласа на съвестта  чрез редовна медитация и разбиране на фините науки и свещените текстове.

Врата – свещени обети: Означава  следване и изпълняване на свещените обети и ритуали на религията. Нашата култура и традиции ни учат на много свещени обети, които увеличават и усилват вярата, любовта и предаването на Бог. Когато ние предприемем и изпълним обет като например гладуване и четене на свещените писания или пеене на името на Бог, ние обуздаваме нашата човешка природа и пожънваме награди от Божествената Благодат.  Обетите като целомъдрие, честност, брак, дарения на Гуру, не- привързаност, лоялност към линията на Гуру, вегетарианство, непиене на алкохол и непушене трябва да се спазват напълно и да не се нарушават. Изпълняването на обетите усилва нашия характер и принципи.

Всички ние имаме любов и страх от Бог. Но не цялото човечество прави усилия да обича Бог безкористно и да работи за себе-реализацията си. Не е възможно за средностатистическия човек да следва Яма и Нияма в пълен размер. Целта му е да живее щастлив и спокоен материален живот и за това, дори ако следва правилата на яма и ниям до известна степен, той ще постигне тази цел на спокоен живот. Тези, които са сериозни в постигането на целта на себереализацията, трябва да следвам Яма и Нияма в най-пълния възможен размер, за да постигнат Самадхи на Медитация. Всички души пътуват към Бог с тяхна скорост и всяка една ще стигне Божествената Светлина и Любов накрая. Като съзнателно следваме принципите и практиките на Йога, ние ускоряваме пътя към Светлината.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

 

Нияма – правила за лично развитие - 2

                                                                      Продължение от предишния блог

Тапа(с) – издръжливост: това е практикуване на духовен аскетизъм като джапа и медитация по интензивен начин за определени периоди от време. Всички ние знаем, че ако сме сериозни в намеренията си за нещо и не работим за него, няма да го постигнем. Без значение е дали става дума за завършване на образования, изграждане на мускулесто тяло – необходимо е да вложим редовни и интензивни усилия, за да постигнем добри резултати. Когато искам да постигнем Императора на Вселената, трябва да сме още по-редовни и интензивни в ежедневните си практики, които се наричат садхана. Необходимо е да следваме ръководните правила и водачеството на Гуру, за да изпълняваме интензивен тапас и да поддържаме огъня на очистването и себетрансформацията.

В 17 глава на Багавад Гита дава три форми на тапас: Сатвичен, Раджасичен и Тамасичен. Когато правим тапас с очаквания за статус,  благопожелание и т.н, това се нарича Раджас Тапас. Тапасът, който възниква от глупост, и който прави проблеми на тялото и на другите и ако се прави с намерение да създава неприятности за другите, се нарича Тамас Тапас.

Когато се прави тапас, това генерира вътрешна топлина или огън, който почиства вътрешните нечистотии, пороците и негативната карма и позволява сиянието на душата да грее през нашето същество. Ефектите на Тапас се проявяват като любов, покой и баланс в живота и във външния вид, като светло излъчване на лицето и тялото на човека. Тапас благославя и със сиддхи.

Свадхияя – себе изучаване: необходимо е редовно да правим преразглеждане на ученията на Гуру.  Свадхияя освен това означава и да следваме ученията му в ежедневния живот във всички ситуации. Правенето на джапа и дхяна са също част от Свадхияя. Гуру дава напътствия и ни показва пътя. Но ние трябва сами да тръгнем и да вървим по пътя чрез редовно практикуване и себе-изучаване. Свадхияя носи голяма милост/благодат за садхака.

Ишвара пранидхана – боготворене с пълна вяра. Използването на обикновената интелигентност и логика ни казва убедително, че има Върховна Сила, която е отговорна за творението, поддържането и разрушаването на Вселената. Тази божествена Сила се проявява като любов, знание и мъдрост. Тази божествена сила е отвъд човешката логика и капацитет за разбиране. Ишвара пранидхана е тотално предаване на тази могъща сила. Ишвара пранидхана е боготворене на тази сила без очаквания за възвращаемост.

Бхакти, или любов за Бог, се изразява по девет различни начина, които се наричат Нава Видха Бхакти: Шравана, Киртана, Смарана, Падасевана, Арчана, Вандана, Дасия, Сакхия, Атма Ниведана. Те са: слушане на истории / случки/лийла за Бог; пеене на името на Бог; Помнене постоянно на Бог; Служене в лотосовите нозе на Бог; даряване на ароматни цветя и ритуално богослужение на Бог;  Прострация пред Бог; разглеждане на себе си като слуга на бог и служене на Него; Пълно себе-предаване на Бог.

Имаме право само да полагаме усилия, но не и да получаваме плода на тези усилия. Трябва да бъдем редовни, постоянни и искрени в нашите усилия в духовните практики и да обичаме Бог безкористно. Има време, когато се срещаме с трудности на всеки завой и се чувстваме победени. В такива времена, ако продължим с усилията си и не се предаваме, Божествената Благодат премахва всички пречки и ни отвежда до неочаквани висоти на любов към Бог и проблемите от ежедневния ни живот също се разрешават.

С Ишварапранидхана ние живеем състояние на тотално предаване и приемане на всичко, което ни се случва като божествена благодат. Ние сме в покой и удовлетворени от живота. При такива условия, сиддхи на самадхи се постига и ние постигаме себе-реализация. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Нияма – правила за лично развитие - 1

Нияма са правилата, които йога садхакът, който прави духовни практики, трябва да спазва. Макар да са изброени в индуските текстове, тези правила са само-наложени правила и се спазват от различни видове хора по целия свят. Те касаят себе-ограничаване и в своята същност са ръководни правила за тези, които искат да живеят живот на дхарма, етика и принципи. Те са универсално възприети, защото правилата се основават на здравия разум за поведение и са били записани в древните Веди.

Петте Нияма дадени в Патанджали Йога сутрите са: Шауча – чистота на тялото, ума и речта; Сантоша – удовлетвореност, тапас и аскетизъм; Свадхияя – себе-изучаване или собствено усилие, което води до знание за Бог; Ишварапранидхана или предаване на („волята“) на Бог.

Другите Нияма са Хри – умереност и засрамване, когато сгрешим; Дана – даване без търсене на отплата; Астикия – вяра в Гуру и Бог; мати – развитие на духовна воля, знание и интелект под ръководството на Гуру и врата, изпълнение на свещени обети, джапа – ежедневно  напяване на мантри.

Шауча – чистота: Тук чистотата е физическа чистота, чистота на речта и ума. Физическата чистота включва изчистване на устата, ноктите, косата, тялото, къпане и носене на свежо изпрани и чисти дрехи. Йогическите практики са Дхаути, Басти, Нети, Тратака, Наули и Капалабати и са методи за вътрешно почистване и следва да бъдат научени правилно от Йога учител и след това да бъдат практикувани.

Говоренето на истината с мекота, когато не може да се избегне говоренето и практикуване на Мауна, мълчание, са важни. Мауна е физическо ограничение в говоренето. Мауна означава и намаляване и  по-късно спиране на бъбрежа в ума. Включва избягване на злословенето, клюкарстването и използването на мръсни думи. Тратака е метод, с който постигаме умствено пречистване.

Когато практикуваме Шауча, осъзнаваме  огромното количество нечистотии на нашето тяло, ум и реч и спираме да им придаваме чак такова голямо значение. Осъзнаваме важността да отидем вътре в нас и да преживеем незамърсеното и чисто блаженство  на душата.

Би трябвало да разберем значението на чистото и здраво тяло, защото такова тяло е ефективен и полезен инструмент при изпълняването на ежедневните ни задължения ефективно, а също и за съсредоточеното изпълнение на фокусираните практики. Шауча включва поддържането на чист и подреден дом и околна среда; чисто и добре подредено работно място. Добра компания, да стоим на далеч от умствените мръсотии, насилието и порнографията; боготворенето с вяра и редовна медитация. Когато се практикува Шауча, започва процес на пречистване, който води до добро здраве, покой в ума, и щастие, които поставят на здрава основа духовната садхана.

Сантоша – удовлетвореност: когато сме доволни, ние сме радостни и спокойни. В по-добро състояние на ума и тялото сме , което ни позволява да извършваме задълженията си продуктивно. Всички създания полагат неспирни усилия в ежедневния им живот, за да постигнат умствено удовлетворение и покой. Правим неправилни предположения, че спечелването и притежаването на материални неща носи удовлетворение. Удовлетворението е независимо от всички външни неща и постижения в материални живот. То не е реакция на нещо, което се е случило. То е състояние на ума. Можем да бъдем удовлетворени независимо от случващото се около нас.

Когато се стремим да постигнем чувство за удовлетвореност в живата си, ние правим постоянно и решително усилие в работата си, но сме щастливи с това, което получим. Така, нашето страдание се намалява. Живеем с нагласа на благодарност за дадените ни благословии. Не се оплакваме за това, което нямаме. Виждаме всяка ситуация в живота като възможност за духовен напредък. Живеем в едно вечно сега и се идентифицираме с безсмъртния Аз, а не с кратко живеещото тяло. Интензивността на жаждата за притежания намалява и сатва изгрява в нас. Попадаме в райски покой и блаженство и в този живот.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов