Домовете ни, обществото и нацията ни са задръстени от безброй проблеми. Липсата на разбиране, себичността, крайната алчност и лакомията за власт и богатство доведоха до появата на множество проблеми. Замърсяване, недохранване, нарастващи цени и увеличаване на бедността и престъпността, до която тя води, глобалното затопляне, са се в коренили в нашето общество и процъфтяват. Войни, граждански войни, вътрешни кавги разкъсват хората и живота на части. Ние хората нарочно разрушаваме горите и различни видове насекоми, птици, животни и растения. Ние самите сме си създали всички тези лоши неща в обществото – липсата на покой, баланс и хармония. От всеки от нас зависи да работи за възстановяването на хармонията и покоя в обществото. Историята за мирното село, която следва, ни учи как да поемем отговорността в собствените си ръце и да действаме за доброто на всички:
Имало едно време едно мирно село, в което селяните живеели прост и хармоничен живот. С минаването на времето се появило нарушаване н баланса. Скоро конфликт, безредици и интриги нападнали селото. Старейшините на селото се събрали на среща, за да обсъдят създалата се ситуация. Един от тях предложил един мъдър гуру, който живеел в гората близо до планината, да бъде поканен в селото. Неговият вътрешен покой щял незабавно да въздейства върху всички и той щял да даде решение, което да върне спокойствието и радостта в селото. И така, един от старейшините отпътувал надалеч и поканил мъдрия Гуру, с полагащото се почитание и уважение, да посети селото и да им помогне.
След известно време Гуру дошъл в селото. Цялото село се събрало, за да го посрещне и поздрави. Лъчезарното му лице и спокойните му очи успокоили всички. Един от старейшините излязъл напред, изказал му почитанията си и обяснил проблема, с който се били сблъскали селяните: „О, благородни, ние сме изправени пред недоволство и дисхармония в селото ни. Има хора, които кроят планове и заговори за нарушаване на мира и за завземане на селото и никой от нас не знае как да се справи с проблема. Моля те, покажи ни пътя и ни научи как да живеем в хармония с всички.”
Гуру се усмихнал на всички. Извадил от торбата си четири кукли. Те били направени от различни материали - камък, глина, памук и захар. Поискал да му донесат четири стъклени съда с вода. Казал на селяните да наблюдават внимателно и да разберат какво той прави.
Гуру взел каменната кукла и я потопил във водата на първия съд. Нищо особено не се случило. След това взел глинената кукла и я потопил във водата на втория съд. След няколко минути, глината започнала да се размеква и разтваря, а водата станала мътна. След това взел памучната кукла и я потопил в третия съд. Памукът попил водата, куклата се раздула и изглеждала уродливо. Последната кукла, направената от захар, била потопена в четвъртия съд. След известно време тя започнала да се топи и скоро се разтворила напълно във водата, която останала прозрачна.
След това Гуру попитал селяните какво са разбрали от демонстрацията му. Никой не се обадил. Затова Гуру обяснил:
„Каменната кукла нe направи нищо с водата, но също така и тя не се промени от досега с водата. Някой хора са такива. Те живеят в обществото, но не допринасят за благополучието му по някакъв начин. Те са индиферентни и себични. Много хора са като глинената кукла, която размътила водата. Тяхното присъствие замърсява околната среда и обществото. Те създават замърсяване и хаос, където и да отидат. Много други хора знаят само да взимат доброто от хората, около тях, но не връщат нищо, също като памучната кукла, която абсорбира всичката вода. Куклата, направена от захар, се отдаде напълно на водата и се разтвори в нея, като направи водата сладка. Тя се отдаде напълно и разпространи сладостта около себе си.”
След това Гуру попитал селяните: „Кой вид живот е най-благороден? Селяните отговорил в един глас: „Животът на куклата от захар!” След това Гуру научил селяните как да направят промяна в тяхното общество – всеки от тях трябвало да прави усилие в правилната посока. Мирът и хармонията в селото били възстановени.
Необходимо е да научим уроците, които ни преподава Гуру и да ги практикуваме – уроците да поемаме отговорност за собствените си действия, за себе-подобряване и за себе трансформация. Когато индивидът се трансформира, семейството се трансформира. Когато семейството се трансформира, обществото и нацията се трансформират. Да използваме волята, мъдростта и благодатта от нашите практики на СитаРам мантра джапа, медитация, за да установим покой в семейството и обществото.
