Най-древните писания на индия са Ведите.
Веданта е философската част на ведите. Тя е последната част на ведическата
литература – Упанишадите. Тя също така включва и Багавад Гита, великите епоси
Рамаяна и Махабхарата, Пураните и други текстове и химни. Веданта ни учи на
най-висшите истини относно индивидуалната душа и Върховната душа. Всеки от нас
е част от Върховната душа и е квалифициран да получи най-висшето просветление.
За да получим най-висшето просветление трябва да сме искрени в усилията си и да
се трудим дисциплинирано.
Веданта проповядва хармония на всички
религии. Всеки един от нас трябва да следва подходящ за него път. Всеки, който
искрено желае да познае Бог, със сигурност ще го реализира. Бог може да бъде
боготворен с или без форма. Можем да имаме всякакъв вид връзка с Бог. Шри Рамакришна
учи, че Бог е Майка. Като живеем честен живот, като сме честни и балансирани и
изпълняваме задълженията си с най-доброто, на което сме способни, ние се
подготвяме да получим окончателната благодат. Свами Вивеканананда бил голям
Ведантист, последовател на Веданта. Той учел, че най-доброто боготворене на Бог
се прави като се вижда Бог в човека и като се служи на човечеството. Тази
случка е за Свами Вивеканананда и фалит на банка и как тоя наблюдавал един
Ведантист в действие:
Случката станала, когато Свами Вивекананда
бил в Париж през 1896г. Свамиджи имал топъл и учтив вид и лесно завързвал
приятелства. Много от тях били с богати
и титулувани хора – тези, които наричаме ВИП. Една от тях била италианска
дукеса, дукесата на Парма. По това време тя живеела в Париж. Един ден тя завела
Свамиджи на разходка в провинцията за смяна на обстановката. Наела каляска с
кочияш и тръгнали на голяма обиколка. Дукесата знаела няколко езика. Тя знаела,
че Свамиджи бил учил чужди езици и говорел приличен френски. Дукесата му
заговорила на английски и казал, че кочияша говорил чудесен и изтънчен френски
език. Обикновено не се очаквало кочияш да има толкова изтънчена реч.
Докато течал този разговор, каляската
стигнала до един селски път. Една слугиня минавала с малко момче и момиче.
Кочияшът спрял каляската и слязъл. Той взел децата, сложил ги на коленете си и
ги целунал. Погалил косата им с обич и им говорил известно време и след това
отново отишъл на мястото си. Такова поведение било нечуване през онези дни.
Децата били от „висшата класа”, а нисшият кочияш бил ги взел и ги целувал!
Дукесата била шокирана и попитала кочияша защо бил постъпил по този начин.
Кочияшът отговорил: „Те са мои деца. Аз
бях управител на банка в Париж. Беше голяма банка, но фалира. Имам нужда от
няколко години, за да си изплатя дълговете. Затова оставих жена ми, сина и
дъщеря ми в наета къща в това селище и една слугиня да ги наглежда. С малкото
пари, които имах, купих тази каляска и работя, за да издържам семейството си.
Изплащам си дълговете бавно. Когато си изплатя дълговете, ще отворя отново
банка и ще бъда банкер.”
Свами Вивекананда, който станал свидетел
на този разговор с кочияша, бил удивен и възхитен. Често разказвал тази
история: „Този кочияш е всъщност практически ведантист. Той е разбрал същността
на Веданта. Бил е на толкова висока позиция и е загубил всичко. Но е останал
балансиран и здрав и се е захванал с работата си по най-добрия възможен начин.
Не бил победен от проблемите си. Имал добър силен ум.”
През живота си се сблъскваме с разнообразни
проблеми. Не проблемите ни чупят, а начинът, по който ние подхождаме към
тяхното решаване. Трябва да се движим през живота си с убеждението, че Бог
никога не ни дава повече, отколкото можем да носим. Необходимо е да останем
спокойни и балансирани. Тогава решението на проблема ще възникне от самия
проблем. СитаРам мантрата и медитацията ни помагат да имаме спокоен ум и да
бъдем в състояние да се изправим пред проблемите си с яснота, търпение и да
намерим правилното решение.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
