понеделник, 29 октомври 2012 г.

Буда и Кармата на Цар СуппаБуда

Карма е понятието, което включва в себе си действие, постъпка или акт, който предизвиква цикъл на причини и последици. Жънем това, което сме посели. Това е естествения закон за причинно- следствената връзка. Когато сеем житни зърна, ще ожънем жито. Когато сеем болка, ще пожънем болка. Когато действията ни се насочени към обиждане на другите, ще предизвикаме страдание на себе си. Когато безкористно даваме любов или помагаме на другите, получаваме радост и помощ в живота. Когато обичаме Бог, без да търсим нещо в замяна, Бог ни дава Себе си и цялата Си пълнота. Индивидът е единствения инициатор на кармата и единственият, който се наслаждава на плодовете и резултатите на собствената му карма.

Карма не е наказание. Тя е последица от нашите действия. Карма не е съдба. Ние сме свободни да създаваме собствената си съдба чрез нашите действия. Много пъти, поради нашия гняв или омраза ние нарочно предизвикваме действия, резултатите от които са ужасяващи. Ние сме готови да посрещнем последиците на нашите ужасните си действия, за да удовлетворим егото си. Нямаме против да ни отрежат носа или да бъдем ослепени, ако можем да извадим едно око на нашия опонент. Случката с Буда и неговият тъст, крал Суппабуддха ни показва тази истина:

Крал Суппабуддха бил баща на Яшодхара, жената на принца Сидхарта. Той много мразел Буда, защото Буда бил изоставил неговата дъщеря и новороденото им дете, напуснал двореца в търсене на истината. Той не можел да прости на Буда това, че станал монах, открил истината за живота и се превърнал в известен Учител. Един ден, той разбрал, че Буда и неговите последователи идват в неговия град, за да търсят подаяния и да правят беседи. Напил се, за да събере кураж да обиди Буда и да даде воля на гнева си срещу него. Когато Буда и неговите монаси ходели по улиците, той ги пресрещнал и блокирал пътя им. Поискал Буда и неговата група да се обърнат обратно и да си отидат, защото Кралят не можел да стори път на някого по-млад от него.

Буда и неговата група се обърнали и отстъпили, без да кажат нито дума и без да протестират. Крал Суппабуддха изпратил шпиони да проверят какво прави Буда и неговите монаси и да му докладват. Шпионинът последвал Буда и групата му до техния манастир. По пътя натам Буда казал на Ананда: „Кралят си създаде лоша карма като препречи пътя на Буда и скоро ще трябва да плати за това.” Тази забележка била докладвана незабавно на Краля и Кралят веднага увеличил охраната си, за да се предпази от възможно нападение. Наредил на неговата охрана да бъдат по-бдителни и да увеличат охраняваната зона около него. Освен това взел допълнителни мерки, за да увеличи личната си сигурност. Искал да докаже, че Буда греши.

Новината за увеличената охрана на Краля стигнала до Буда. Буда казал, че няма значение колко Кралят се пази. Дори Кралят да се скрие във висока кула, в небето или в океана, няма да може да избяга от своята карма. Никой не може да избяга от последиците на собствените му действия. Няколко дни след случката с препречването на пътя, Кралят си почивал в двореца, когато чул любимият му кон да цвили и да бясно да хвърля къчове. Разтревожил се и се втурнал да види какво става. Докато тичал, той се подхлъзнал, паднал от стълбите и умрял.

Карма винаги носи плодове. Когато правим лошо на реализиран учител, резултатите са ужасни и ни удрят хилядократно по-силно. И обратното, когато правим добро за реализиран учител, благословията му се излива хилядократно повече. Да си спечелим добра карма с практикуването на СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру така, че да понесем настоящите резултати от миналата карма, и да изгорим негативната си карма. Когато следваме тези практики искрено, ще можем да пренапишем съдбата си и да постигнем целта на просветлението. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов