Свързваме свръхестествените сили със светците,божиите хора, Гуру и
Аватарите. Очакваме от божиите хора да могат да четат мисли, да правят промени
в кармата, да ни помогнат да си намерим работа незабавно, да се върне
напусналият ни любим, да накарат крадецът да върне откраднатото, да
трансформират съседа скандалджия в обичлив съгражданин, да накарат Бог да ходи
с нас и да ни води постоянно и да превръщат камъните в злато. Някои божии хора
правят чудеса, а други не правят видими външни чудеса. Видимите чудеса на
изцеляване и помагане се правят от светците, защото на нас най-силно ни
въздействат такива случки. Светците се надяват, че когато видим чудесата, ще
осъзнаем важността на значението на любовта на Бог и ще тръгнем по пътя на Бог.
Други светци правят тихи чудеса, като успокояват умовете ни и ни помагат да се
трансформираме така, че да станем достойни за доближаване до Бог. Такива чудеса
не са ясно видими за всички и такива светци не се популярни сред масите.
Когато започнем да практикуваме редовно медитация и другите духовни
практики, в нас се развиват известни свръхестествени сили. Те са попътни камъни
и сами по себе си не са цел. Способности като четене на мисли, излъчване на
аромати, изцеляване с допир се развиват в някой от последователите и учениците.
Бог наблюдава, за да види дали ние обръщаме внимание на тези дребни подаръци
или на Него. Много хора се съсредоточават върху развитието на такива
способности, а не върху любовта на Бог. Когато те демонстрират такива
способности, другите започват да им се умилкват и подмазват и да им правят
комплименти. Егото получава допълнителна сила и приветства такова внимание. Те
забравят за Бог и започват да преследват незначителните дребни подаръци.
Развитието на свръхестествени способности НЕ е белег на себереализация.
Следващата случка с двама мъдреци ни учи на този урок:
Имало едно време двама мъдреци, които живеели някъде в планинските райони на Индия в две съседни
пещери на една стръмна скала. Те прекарвали времето си в медитация. Хората от
съседните селища ги посещавали, защото откривали покой на ума, когато седяли с
тях. Слушали беседите на мъдреците, чувствали се благословени и си отивали у
дома. Посетителите идвали за даршан, защото се чувствали умиротворени и
щастливи дълго време след като били посетили мъдреците.
Едната от пещерите, в които живеели мъдреците, била тъмна, като нормалните
пещери, но в другата блещукала някаква особена златна светлина. Била много слаба,
но определено била доловима. Този необичаен феномен изумявал посетителите,
защото не могли да открият причината за светлината. Колкото и да ги разпитвали,
двамата мъдреци мълчали по този въпрос. Посетителите обожавали мъдреците, но
смятали, че този, който живеел в осветената пещера притежава свръхестествени
сили и е по-напреднал по пътя.
Едни ден велик мъдрец посетил селището в подножието на хълма, където
живеели мъдреците. Бил известен със знание и мъдрост. Един от селяните
представил въпроса за светлината в пещерата пред него. Искал да знае дали
мъдрецът в пещерата със светлината е по-напреднал и дали наистина притежава
свръхестествени сили. Великият мъдрец отговорил: „Понякога, когато човек работи
интензивно и искрено по духовния път и прави много медитация, различни феномени
могат да се случат около него и в него, като светлина, звук и видения. Някой ги
получават, а други не. Тези феномени се случват, за да покажат па последователя,
че е на правилния път. Тези феномени не са цел сами по себе си. Те не са белег
за напредък по пътя.”
Мъдрецът дал и допълнителен съвет на селяните: „По-добре е да обръщате
внимание на вашето вътрешно аз, а не на външните феномени. Външният свят се
мени постоянно, а вътрешният свят е стабилен и постоянен. Когато сме в
присъствието на учител или Гуру, трябва да слушаме какво ни казва и да
осъзнаваме силата на неговото присъствие и думи върху нас. В присъствието на
такива хора ние винаги ставаме спокойни и умиротворени и умът спира да препуска.”
Когато вървим по пътя на Бог, ние срещаме мистериозни случки и виждаме те
да се случват в другите. Тези неща не са наша цел. Когато правим СитаРам
мантрата, медитация и следваме учението на Гуру, ние сме в покой, умът спира своята
трескавост, гневим се по-малко и ставаме по-балансирани. Чувстваме великата
любов на Бог и Гуру в себе си. Това са белези за напредък, а не светлините и
звуците.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
