Учат ни да уважаваме всички форми на живот. Учим се да бъдем възпитани и с
добри маниери още от ранна възраст. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да
знаем и разбираме вътрешната стойност на всичко живо. След това почитта към
всичко живо ще последва без усилия. Първата стъпка за почитането на другите е
правилното говорене и поведение. Докато продължаваме пътешествието си през
живота, се учим да ценим всичко живо. Тогава започваме да почитаме Живота.
Почитта е оценяване на факта и осъзнаване на стойността на всеки човек или
нещо. То произлиза от сърцето и не е само на
думи.
Цялото творение, живо и неживо реагира на уважение и почитание. Знаем от
личен опит, че когато уважаваме и почитаме другите, те също ни отговарят по
този начин. Животни и птиците реагират, когато човек е мил и ги обича. Дори
дивите животни стават нежни, когато са изложени на любов и покой, като
например, когато са в присъствието на светци, просветлени гуру и опитни
учители. Кравите дават мляко, когато са докосвани редовно с обич. Растенията
реагират на казани с любов думи, докосване и музика като растат по-бързо и
дават повече продукция. Металите и инструментите също реагират на докосване с
любов, говорена и правилна поддръжка. Те показват чувствителност към начинът,
по който са третирани и използвани. Това е история за бика и неговия господар,
която ни преподава урока да почитаме всичко живо.
Имало едно време в северна Индия красиво и силно теле, което се родил във
една ферма. Тъй като било от чиста порода, силно и красиво, било купено от
богат търговец. Телето било нежно и обичливо към всички. Неговият собственик го
нарекъл Ананда или Възхитителен, заради тази му природа. Търговецът много
обичал Ананда и се грижел за него добре. Ананда пораснал и станал голям и силен
бик. Той оценил любовта и грижата, които му били дадени от неговия господар.
Искал да му се отплати за цялата добрина, която му бил сторил. Един ден той
казал на своя господар: „Драги Господарю, моля намери богат търговец, който
обича да притежава уникални неща. Кажи му, че имаш изключително силен вол.
Предизвикай го да заложи хиляда жълтици, че твоя вол ще може изтегли сто
напълно натоварени каруци.”
Господарят последвал съвета на неговия бик. Срещнал се с търговец, който
събирал уникални неща и подхванал разговор. Тогава привнесъл темата за силните
бикове и облога. Търговецът не му повярвал и приел залога. В деня на
състезанието той закрепил една за друга сто големи волски каруци и ги напълнил
с пясък и чакъл, за да увеличи теглото им. Междувременно, собственикът на бика
го нахранил с най-финия ориз, изкъпал го и го украсил. Окачил му огърлица от
рози. След това завързал Ананда за каруците. Внезапно бил обладан от желанието
да се изкара велик. За това изплющял с камшика във въздуха и извикал на своя
верен бик: „Издърпай каруците, ти глупаво животно!”
Ананда се замислил. Състезанието било негова идея, за да спечели злато за
своя господар. Но без никаква причина, неговя господар го плющял с камшик и го
обиждал с груби думи. И така, той останал на мястото си и отказал да дърпа
каруците. Господарят му загубил облога и трябвало да плати хиляда жълтици на
търговецът. Било голям удар за неговата гордост и той се върнал в къщи много
обезсърчен. Ананда си пасял кротко, когато господарят му се върнал. Отишъл при
господаря си и го попитал защо е толкова тъжен. Господарят му казал, че
причината е, че той, Ананда го е подвел и той е загубил огромна сума пари.
Ананда му казал: „Господарю, ти ме нарече глупаво животно и ме плющя с бич. С
какво съм заслужил такова отношение? Тъй като ти не ме уважи, аз не уважих
дадената ми дума.”
Господарят му съжалявал много за начиа, по който бил постъпил и му се
извинил за липсата на уважение. И така, Ананда му казал, да отиде при същия
търговец и да направи същия облог за две хиляди жълтици. Сключили облога и
Ананда бил впрегнат в каруците. Господарят му го прегърнал с любов, докоснал
челото му с лотос и казал: „Сине, моля те издърпай каруците. Ананда ги издърпал
без особено усилие и спечели облога.”
Всички ние трябва да научим урока да знаем стойността на другите и да ги
уважаваме. Най-висшата форма на уважение е, когато разпознаем, че цялото
творение е една единствена Светлина и уважаваме божествеността у всички.
СитаРам мантрата, медитацията и следването на учението на гуру ни помага да
преживеем божествеността в себе си и в цялото творение и да уважаваме и почитаме
всички.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
