Умовете ни са пълни с безкрайни желания. Копнеем интензивно – жадуваме хората да ни обичат, да притежаваме неща, за определени резултати от нашите действия. Желанието е горивото, които пуска в ход действието и ни кара да работим безкрайно за да постигнем обекта, който желаем. Когато постигнем желанието си, няколко други заемат неговото място и тези от тях, които се окажат най- силни, отнемат усилията и насочват действията ни и ние започваме опити да ги удовлетворим. Този безконечен цикъл на желание и удовлетворение на желанието и още повече желание и още повече работене за постигането им продължава през целия ни живот. Планините от неудовлетворените желания в нас са причината за безкраен цикъл от прераждания и смърт и ние се прераждаме отново и отново, за да удовлетворим желанията си. С каквито човешки усилия, неща, богатство и други неща да наливаме в чашата на ума, тя не може да се напълни, сякаш е без дъно. Едва когато преживеем този процес многократно, започваме да изоставяме копнежа по светските неща и фокусираме вниманието си върху вечната любов на Бог. Случката с просяка и Царя ни учи на тази истина:
Имало едно време едни Цар, който излязъл от двореца си на редовната сутрешна разходка, за да провери как живеят поданиците му. На изхода срещнал просяк. Попитал просяка какво иска, а просякът се разсмял на висок глас и казал: „О, Царю, питаш сякаш можеш да удовлетвориш желанията ми. Можеш ли наистина?” Царят се засегнал и обещал да даде на просяка всяко нещо, което поиска, докато той се почувствал удовлетворен. Просякът предупредил Царя да внимава и да помисли добре преди да дава такива обещания.
Просякът не бил обикновен просяк. Той бил Гуру на Царя в неговия минал живот. В този живот ученикът му не бил напълно събуден за духовният път и бил изоставил тялото си със съжаление, че макар да имал велик гуру, не бил успял да постигне себе реализация. Гуру му обещал това да стане в следващия живот, той щял да дойде и да го събуди за любовта на Бог и за блатото на материалния живот. Ученикът бил прероден като Цар и бил забравил миналия си живот, но Гуру помнел обещанието към своя ученик. Царят настоял да изпълни желанията на просяка. Просякът представил на Царя едно много просто желание: „Моля те, напълни догоре моята просешка паничка.”
Царят намерил искането за нелепо и абсурдно. Той повикал своят министър и му казал да напълни паничката на просака с пари. Министърът взел една торба с пари и ги изсипал в паничката. Паничката обаче останала празна. Министърът наредил да донесат още една торба, и още една, и още една. Монетите изчезвали и паничката оставала празна. Изсипали в паничката скъпа коприна, дрехи, плодове, храна, но резултатът оставал все същия . Паничката оставала празна. По това време се била събрала голяма тълпа да наблюдава забавлението. Престижът на Царя бил поставен под въпрос. Вече бил готов да изсипе цялото си царство в паничката, но не бил готов да се признае за победен от просяка.
Диаманти, перли, изумруди, злато – всичко било изсипано в паничката на просяка. Царската хазна вече била опразнена. Паничката била бездънна. Всичко изсипано в нея изчезвало. Било станало вечер и всичко възможно било вече изсипано в паничката. Хората наблюдавали шокирани и в пълна тишина. Най-накрая Царят се признал за победен. Той паднал в краката на просяка и казал: „Ти печелиш. Преди да си тръгнеш, моля те, кажи ми от какво е направена просешката ти паничка? Много бих искал да знам!”
Просякът се засмял и казал: ”Направена е от човешки ум! Аз съм твоят Гуру от предишният ти живот и дойдох да изпълня обещанието, което ти дадох и да те събудя за реалността на живота и Божественото! Царят поканил Гуру да остане в царския дворец и да му бъде водач. С искрени и редовно полагани усилия, царят с сдобил с просветление.”
Желанията нямат край, опитите да бъдат удовлетворени, също. Да изпълняваме ежедневните си задължения и да предлагаме резултата от тях на Бог и да бъдем искрени при правенето на СитаРам мантра джапа, медитация и следването на учението на Гуру. Когато сме искрени в желанието си да преодолеем безкрайните желания на живота си, божествената благодат ще ни помогне на преодолеем желанията си и ще ни поведе в Светлината.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
