Реализираните светци и гуру по целия свят са категория сами по себе си различна от общото човечество. Светлината на Божественото грее през тях много ясно и нейният ослепителен блясък осветява техния живот и живота на хората около тях. Действията, които правят такива светци, имат огромна допълнителна стойност поради променено състояние, в което те съществуват и вибриращата любов на Бог в тях. Подаянията направени на тях имат също допълнително увеличена стойност. Ето едно случка от живота на Екнат - Светец от Махаращра, която илюстрира тази истина:
Екнат бил роден в Пайтхан, който бил центърът на брахманическата ученост и ортодоксия през онези дни. Неговият прадядо бил известен светец – Сант Бханудас, а неговият Гуру бил известният Джанардана Свами. Той изучавал класическите текстове под ръководството на неговия Гуру и по-късно написал много книги и абханги, които се изучават и пеят дори и до днес. Джанардана Сами окуражавал своя последовател да пише на Марати – които бил обикновения език на масите в Махаращра, така че повече хора да има достъп до духовното знание и мъдрост.
Съгласно инструкциите на своя Гуру Екнат се оженил за много духовна и подкрепяща го съпруга. Той бил семеен, но въпреки това живеел живот на непривързаност. Постигнал тотално отхвърляне в центъра на светската активност. Той държал беседи на Марати и пеел абханги, които били популярни и много добре посетени. Това привлякло вниманието и гнева на ортодоксалното общество в онези дни. Най-важната му работа било Екнати Багавад, която е диалог между бог Кришна и Удхава. Започнал работата си в Пайтхан и я завършил във Варанаси при необичайни обстоятелства. Един от последователите на Екнат взел завършените стихове и ги рецитирал на бреговете на Ганг във Варанаси. Пандитите на Варанаси възразили думите на Бог да бъдат изговаряни на низш език и нарекли работата замърсена. Екнат бил повикан във Варанаси. Бил накаран да рецитира своята работа пред най-учените пандити във Варанаси и трябвало да бъде произнесена присъда върху неговата работа. Пандитите поставили платно между тях и Екнат така, че да не бъдат замърсени от неговите думи и присъствие. Екнат рецитирал своята работа и думите му били толкова духовни, а мистичните образи толкова разчувстващи, че главният пандит разкъсал платното и когато Екнат приключил с рецитирането, всички те му ръкопляскали на крак. Главният пандит накарал Екнат да довърши работата си във Варанаси. След приключването на своята работа, тя било поставена на украсен слон и била парадирана по улиците на Варанаси като израз на почитание и уважение.
Екнат имал конфликт със сина си Хари Пандит. Хари Пандит не одобрявал, това, че баща му проповядва на Марати и яде храна в домовете на хора от низшите касти. Той напуснал дома си и отишъл във Варанаси и не се върнал. Екнат го последвал и то върнал у дома с уговорката, че няма да държи беседи на Марати и ще изостави неортодоксалния начин на проповядване. Хари Пандит започнал да дава беседи на Санскрит, но никой не идвал на тях, докато баща му получавал ежедневни покани за беседи и санкиртани (пеене на името на Бог).
Един ден една стара вдовица идвала да посети Екнат. Тя искала да нахрани хиляда брамини, но нямала парите, за да направи това. Тя вярвала, че да нахрани Екнат е равно на това да храни хиляда. Тя го помолила да приеме нейното желание. Нейното състояние било толкова жалко, че дори Хари Пандит бил разчувстван. Той се съгласил да последва баща си при две условия: че той готви храната и че ще присъства, когато храната се сервира. Екнат се съгласил и на определената дата, бащата и синът отишли в дома на старата вдовица. Хари Пандит сготвил храната и сервирал. Екнат седнал да се храни, а старата жена тихичко пробутала ястие, която тя била приготвила. Хари Пандит се разгневил, но си замълчал. След като се нахранили, Екнат поискал от сина си да прибере чинията от листа на които била сервирана храната, за да спести усилията на старата жена. Хари Пандит взел чинията, но под първата открил друга. Помислил си, че по погрешка бил сервирал храната върху две чинии. Когато взел втората, открил трета, и така още и още. Хари Пандит прибрал общо хиляда чинии. Той бил поразен и паднал в краката на баща си и поискал прошка. Неговият баща бил повече от хиляда брамини.
Простото познаване на Санскрит и на писанията не е достатъчно. Трябва да имаме бхакти и смирение. Екнат простил на сина си и възобновил беседите и санкиртаните си. Екнат живял един идеален живот, като мярка за сравнение за тези, които се стремят към примерен живот. Да следваме практиките на СитаРам мантра, медитация и учението на гуру и да развием дълбока бхакти и смирение.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
