Измежду знаменитите светци на Махаращра Джанабай е истинска звезда. Тя ни
учи, че не полът, богатството, знанията, статуса или властта са нещата, които
привличат Бог към нас. Бог се раздвижва само от нашата бхакти и предаване, и от
нищо друго. Често правим грешката да се опитваме да подкупим пътя си към
благодатта на Бог и Гуру като им даваме скъпи подаръци, дарения и показваме
власт и положение. Такива неща НИКОГА не работят с Бог и Гуру. Бог не може да
бъде постигнат, когато се държим за материалните си притежания, име, слава и
власт. Гуру не може да бъде купен чрез тези неща, а само с бхакти, предаване и
искрено практикуване.
Махаращра обожават и почитат Бог
Витала от Пандхарпур. От създаването на храма пред 11 век, Пандхарпур е център
на Хинду бхакти и светците. Велики светци и сиддхи са правили богослужение на
Бог там и цяла Махаращра звъни с песните на любов и обожание написани от тях,
които се пеят дори и до днес. Предано отдадените на Бог Витала го посещават често,
за да получат Неговия Даршан и Благословия. Големи тълпи правят ежегодни
посещения по време на Ашад Екадаши. При една такава визита, един шивач на име
Дамасет открил малко момиче да плаче на стъпалата пред храма. Било вече тъмно и
той я попитал дали не е се е загубила и къде са нейните родители. Малкото
момиче отговорило, че било сираче и било дошло само за да намери дом в двореца
на Майка Пандхари. Дамасет бил разчувстван от нейните думи и окаяно положение и
я взел със себе си у дома. Малката Джанабай станала част от семейството му.
Семейството на Дамасет било много набожно и всички били поклонници на бог
Витала. Намадев, великият светец бил един от тях. Джанабай помагала в ежедневните
домакински работи и се сляла със семейството. Всяка вечер в дома си те пеели
бхаджани. Джанабай участвал в груповото пеене. Името на Витала било толкова омагьосващо
и сладко за нея, че тя го пеела докато готвела, чистела, перяла и вършела друга
работа. Тя искала да композира абханги, молитвени песни, за да разпространи
любовта на Бог. Името на Витала било много сладко и привлекателно и за
Намадева. Той, обаче, бил зает по цял
ден, като работел като шивач и нямал
време. Поискал помощ от другите членове на семейството. Джанабай композирала
абханги за него и те били чудесни.
Джанабай спечелила симпатиите на нейното приемно семейство като бодро
работела през целия ден. Тя пеела абханги докато вършела домашната работа.
Събуждала се рано сутрин и отивала да смели джовар или просо, за да приготви
роти за обяд и вечеря. Всеки ден трябвало да се смели голямо количество джовар.
Джанабай сядала в един от ъглите на къщата, за да прави меленето и обикновено
пеела името на Бог. Един ден майката на Намдев чула друг женски глас да говори
с Джанабай. Тя надзърнала и видяла друга жена да помага на Джанабай да смели
планината от джовар. Жената внезапно изчезнала, но Джанабай продължила да
говори и да пее. И тя отишла да разпита Джанабай за тази жена. Джанабай
отговорила, че жената се казва Витхабай и идвала всеки ден да й помага в
домашните работи. Майката на Намадев била непоколебим последовател на Бог
Витхала. Тя осъзнала, че Бог идвал маскиран като жена да помага на Джанабай в
ежедневните и задачи и Джанабай я била нарекла Витхабай. Бог идвал ежедневно
при неговата преданоотдадена, за да й помага и да я слуша как пее името му.
Един път Джанабай била в краварника, където правела от тора питки, които
били използвани за гориво. Тя не участвала в богослужението и не предложила
храна на Бог Витхала у дома. Бог отказал да приеме храната. Намадев осъзнал
защо и се втурнал да доведе Джанабай. Когато Джанабай предложил храната, Бог я
приел! Джанабай съчинила много абханги за славата на Бог Витхала. Те се пеят
дори и до днес в нашата страна. Тя постигнала реализация на Бог, докато правила
ежедневната се безкрайна работа на жена у дома, без каквито и да е домашни
пособия и удобства, които имаме днес. Тя показва, че работата е богослужение и Витхала
може да бъде постигнат лесно с бхакти и смаран, независимо, че си постоянно зает
да правиш нещо друго. Да научим този безценен урок от Джанабай. Да извършваме
ежедневната си работа като мислим за Бог и гуру постоянно. Да правим СитаРам
мантрата и медитация като мислим за Бог и да постигнем Божествена Благодат.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
