Грижим се за тялото си, къпем го, обличаме го и го храним добре. Прекарваме достатъчно време в образование и работа, за да печелим богатство, статус и власт. Прекарваме освен това времето си със семейството и приятелите си и се наслаждаваме на тяхната любов. Но рядко мислим за нашата душа или медитираме върху Бог. Бог ни е дал този живот, тяло и душа и други неща. Смъртта е даденост и, когато животът свърши и ние умрем, нито тялото, нито семейството, нито притежанията или статуса ни идват с нас. Само душата ни остава с нас. Ние сме душата, а не осъзнаваме тази истина. Тази трогателна история ни учи да се погрижим за бъдещето си сега като обърнем внимание на душата, защото нашата същност е душата ни:
Имало едно време богат търговец, който имал четири жени. Обичал най-много четвъртата си жена и я украсявал с одежди давал й най-вкусната храна. Давал и винаги най-добрите неща и я показвал на всички. Той също така обичал и третата си жена много. Той я извеждал и всичките му приятели и роднини се срещали с нея и я хвалели. Но той постоянно се страхувал, че тя ще избяга с някой друг мъж.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била търпелива и съобразителна. Разбирала много добре природата на съпруга си и била най-добрия му приятел и довереник. Винаги, когато търговецът имал проблем, втората жена го изслушвала и му давала съвет.
Първата жена на търговеца била много обичлива и лоялна към него. Тя била с него от най-дълго време и му помагала да създаде и поддържа бизнеса и богатството му. Тя се грижела и за дома и роднините му. Но търговецът не прекарвал време и не давал любов на първата жена. Той едва забелязвал, че я имало и колко много работела тя за него.
Един ден търговецът се разболял. Докторът казал, че той ще умре скоро. Търговецът размишлявал върху живота си, богатството си и за четирите си жени. Смятал, че трябвало да покани някоя от тях да бъде с него след смъртта му, защото иначе щял да бъде самотен.
Търговецът повикал четвъртата си жена и казал: „Теб обичам най-много. Дадох ти на-добрите възможни дрехи и бижута и положих максимални грижи за теб. Сега аз умирам. Ще ме последваш ли, ще ми правиш ли компания.” Четвъртата жена категорично отказала и излягала от стаята.
Търговецът била дълбоко наранен. Отишъл при третата си жена и и казал: „Толкова много те обичам. Сега аз умирам, ще дойдеш ли с мен, за да бъдеш с мен.” Тя отговорила: „Не, животът ми тук е добър. Ще се омъжа отново, когато умреш!” Като чул това, сърцето на търговеца се свило.
Търговецът отишъл при втората си жена и казал: „Ти винаги беше с мен и ми даваше правилни съвети и ми помагаше. Ще ме последваш ли, когато умра?” Тя казала: „Много съжалявам. Най-много да дойда до гробището, за да те изпратя.” Търговецът бил разтърсен.
Тогава чул гласа на първата си жена: „Аз ще дойде с теб след смъртта ти. Ще ти правя компания.” Търговецът я погледнал. Била слаба и недобре поддържана, но силна с вътрешна целенасоченост. Търговецът бил силно натъжен и казал: „Трябваше да се грижа за теб, докато бях в състояние да го правя!”
Ние сме като този търговец. В живота си имаме четири жени.
Четвъртата жена е нашето тяло. Прекарваме живота си, за да се грижим за нето и го обичаме, но го напускаме и изоставяме, когато умираме.
Третата жена е нашата собственост и положение. Когато умрем, те отиват при другите.
Втората жена е нашето семейство и приятели. Те са ни близки и ги е грижа за нас, но могат да дойдат с нас само до гроба.
Първата жена е нашата душа. Ние не обръщаме внимание на душата си, докато преследваме материалните доходи, богатството и сетивните удоволствия.
Душата ни всъщност е единственото нещо, което ни следва, където и да отидем. Трябва добре да се грижим за нея и да и отдаваме дължимото внимание и да я слушаме. Трябва да засилим духовната си страна още от сега, а не да се вайкаме, когато дойде времето на нашата смърт. Можем да правим това със СитаРам мантрата, медитация и учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов