Нашата Божественост е най-голямото съкровище на Вселената. Ние и Бог сме
едно.. Бог е в нас и ние сме част от него. Цялата тъкан на творението и
съществуването е божествено. Да знаем и да преживяваме това и да се
наслаждаваме на това е екстатично преживяване. Когато преживеем любовта на Бог
и се потопим в неговата Любов, ние се превръщаме в Любов. Бог е Любов. Да
знаем, че сме Бог и неговата светлина гори вътре в нас има чудотворно
преживяване. Това води и до осъзнаването, че всичко съществуващо е Светлината
на Бог и на нас ни е дадена способността на виждаме Божествената Драма на
Космоса и да и се йнаслаждаваме.
От времето на нашето раждане ние гоним желанията си. Първоначално те са първични,
за храна, дрехи и подслон. Когато позастареем, появяват се други желания – за
играчки, за приятели, с които да си играем, за разнообразие в храната и дрехите
и образованието. С времето, желанията се увеличават ден след ден и ние
прекарваме целия си живот, усилия и време, за да ги преследваме и
удовлетворяваме. Търсим повече власт, секс, богатство, популярност и контрол
върху другите. Удовлетворяваме желанията си като изнасилваме земята, като
експлоатираме работещите, като лъжем потребителите
и даваме фалшиви обещания и прокламации на политическата сцена. Получаваме
резултати, които ни правят щастливи за кратко време. След това се появява копнеж
за нещо повече, нещо, което липсва в живота ни. Не знаем какво е то и
продължаваме да придобиваме повече богатство, власт и контрол. След това идва
време, в което нищо не ни удовлетворява и започваме да търсим покой. Това е
времето, в което в нашия живот се появява Гуру и ни напътства да отидем навътре
в себе си и да търсим Светлината, Покоя и Вечното Блаженство. Има една древна
история, която ни разказва, как
най-голямото съкровище на Вселената се скрило вътре в нас:
Имало едно време много, много отдавна, когато хората били Богове. Минало се
време и те започнали да злоупотребяват с тяхната божественост и създали хаос и
объркване във Веселената. Бог Брахма, създателят, решил да отнеме
божествеността на хората и да я скрие от тях на такова място, където тя да не
може да бъде открита. Бог Брахма свикал съвет на Боговете, за да му помогнат да
реши къде да скрие. Някой предложил да бъде погребана в земята. Бог Брахма
възразил, защото хората щели да прокопаят земята и да я намерят. Друг Бог
предложил да потопят божествеността на хората в най-дълбокия океан. Високи
гласове възразили, защото хората щели да се научат да плуват и да се гмуркат и
щели да я открият. Някой друг предложил да бъде занесена на най-високият връх и
там да бъде закопана. Бог Брахма бил убеден, че хорато обичали
предизвикателствата и щели да изкачат планината и да открият своята
божественост. Накрая идеите се свършили. Изглежда, че нямало място, до което
хората да не можели евентуално да се доберат.
Бог Брахма се замислил и предложил: „Да скрием божествеността дълбоко в
центъра на съществото на човечеството. Хората рядко поглеждат вътре в себе си.”
Всички се съгласили, че това било съвършеното скришно място. И така,
божествеността била скрита дълбоко вътре в същността на човечеството. От това
време насам, хората преобръщат земята, копаят катерят се, гмуркат се и
изследват. Търсят най-голямото съкровище на Вселената, което вече е вътре в
тях.
Мускусният елен надушва аромата на мускус във въздуха и търси източника
навсякъде около себе си, но никога не го открива защото ароматът идва от
собственото му тяло. Любовта, покоя и блаженството са ароматите на душата,
която е божествеността вътре в нас. Ние долавяме аромата на божествеността в
нас от време на време и се опитваме да я намерим навън. Като правим СитаРам
мантрата, медитация и като следваме учението на гуру се учим да влизаме навътре
в нас и да намираме ярката светлина и след това да се сливаме с нея. Тогава ние
намираме мястото където е най-голямото съкровище на Вселената.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
