Всички искаме да сме щастливи. Няма нито една душа в света, която да не
желае щастие. И защо не? Щастието е наше рождено право. То е качество на душата
ни. Ние не сме тялото си, което сменяме в процеса от прераждания. Ние сме
безсмъртната душа, която е искра от Бог. Нашето вътрешно аз винаги копнее за
щастие и го търси във всички неща. Когато търсим щастието в обектите,
собствеността и хората, ние получаваме щастие само за кратко време.
Непрекъсващото блаженство и вътрешното спокойствие, за които ние копнеем, е
непостижимо и ние постоянно го търсим. Случката с щастливия фермер, дадена
по-долу, е историята на нашия живот и за това, което търсим:
Имало едно време, един фермер, който живеел в едно малко селце и имал малко
парче земя и няколко животни. Работил бодро и бил винаги щастлив и усмихнат.
Винаги когато срещнел някого, той бил мил и имал окуражаващи думи за него.
Усмивката и думите му ги ободрявали и им давали надежда и радост. Всеки, който
го срещнел, се чувствал по-добре и по-щастлив. Селяните знаели, че на него можело
да се разчита, заслужавал доверие и никога не критикувал. Възприемали го като приятел.
Един от селяните бил много любопитен да научи тайната на щастливия фермер.
Фермерът не бил богат и нямал власт. Бил обикновен нормален мъж. Селянинът
често се питал дали може да научи тайната на щастието на фермера и да стане
като него. Било толкова приятно да бъде в компанията на щастливия фермер. Колко
ли по-добре щяло да бъде, ако самият той станел като него? Искал да живее живот
без злоба, отмъстителност, с добра дума за всеки и да излъчва любов и радостно
настроение. Наистина искал да стане като щастливия фермер.
Един път селянинът срещнал щастливия фермер на площада на селото. Попитал
го: „Моля те, обясни ми как си винаги мил и щастлив. Повечето хора, които виждам, са
себични, егоцентрични и недоволни. Рядко се усмихват.” Щастливият фермер се
усмихнал и казал: „Нашето щастие зависи от щастието на другите. Когато помагам
с усмивка, окуражителна дума или просто като изслушвам, аз давам щастие на
другия и това ме прави щастлив. Необходимо е да разберем, че всички сме взаимно
свързани. Искрата на Бог , която е вътре в мен – моята душа – е същата искра,
която е в теб и във всички останали и във всичко сътворено. Аз проумях тази
истина и съм в покой със себе си и целия свят. Необходимо е да трансформираме
себе си отвътре и да променим цялата си личност. Трябва да променим навиците и
личността си.”
Селянинът размислил върху казаното и се ужасил от количеството работа,
която тези промени изисквали. Разработването на добри навици, контролът върху
ума и мислите не били никак лесна задача. Работата била толкова трудна. Толкова много вътрешни слоеве от лоши навици
трябвало да бъдат бавно излющени и заменени с добри навици. А междувременно,
изкушения и лоши съвети идвали от всички страни и предотвратявали такава
промяна. Как би могъл изобщо някой да го постигне?
Щастливият фермер се усмихнал и казал: „Не насочвай вниманието си върху
трудностите. Прави само по една стъпка, но не спирай да вървиш. Ще достигнеш
целта си. Започни сега. Усмири чувствата и мислите си, и ги наблюдавай. Не
реагирай на тях. Когато мислиш преди да действаш, ще получиш добри резултати.
Когато наблюдаваш мислите си, ще има моменти на покой в теб. Ако практикуваш
още, тези моменти ще станат по-дълги и по-чести. Ще бъдеш изпълнен с любов, доброжелателство,
покой, мощ и сила. След време ще осъзнаеш, че си се слял с Божественото. Ще
мислиш и ще действаш от това ниво на съзнание, не от нивото на твоето малко,
ограничено его.”
Селянинът обяснил, че има едно притеснение относно това. Когато сме добри и
мили и помагаме на всички, няма ли всички да ни експлоатират? Щастливият фермер
казал: „Когато си добър, ти си силен. Да си добър и мил не е слабост. Помагаш,
защото искаш, а не защото някой те насилва да го правиш. Хората чувстват
вътрешната ти сила и намерение и не се възползват от теб.”
Историята на щастливия фермер ни учи, че процесът на себетрансформация ни дава надежда, че ние също можем да
постигнем състояние на вътрешен покой и блаженство. Процесът, описан от него, е
същият процес, който се случва в нас, когато правим СитаРам мантрата медитация
и следваме учението на Гуру. Така че да поемем с твърда крачка в тази посока.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
