Духовното пътешествие на Баба Локенат и постигането на себереализация е
пътуване изпълнено с решимост, дисциплина, изоставяне и постоянство. Бихме
искали да постигаме всичко лесно – образование, успех в живота, спечелване на
богатство, натрупване на собственост и дори постигането на Бог. Мислим за себе
си като Парасмани, философски камък и предполагаме, че всичко, до което се
докоснем, ще се превръща веднага в злато. Но в живота не е така. Дори и първата
университетска степен иска повече от 17 години учене усилия, разходи, лични
жертви, изпити и решимост. Колко повече се налага да инвестираме, за да достигнем
Императора на Вселената? Историята на Баба Локенат ни учи как да се изправяме пред
трудните моменти и да продължаваме
напред и да постигнем божественото:
Баба Локенат бил роден на Джанмастами, рождения ден на Бог Кришна през 1730
г. и бил четвъртият син на благочестива двойка брамини. Единственото желание на
неговия баща било да посвети едно от децата си на пътя на изоставянето,за да
освободи семейството. Когато Локенат бил на 11 години, той бил заведен при
Пандит Бхагван Гангули в близкото селище, за да учи Шастрите и Ведите. Младият Локенат
прекарал 25 години в горите със своя Гуру. Той служел на своя гуру безкористно,
практикувал Аштанга йога на Патанджали и Хата Йога Асани.
Баба Локенат бил напълно завършен възрастен и бил внушителна фигура. Бил
почти два метра висок и със здрави, стегнати мускули. Имал много малко
допълнително плът по себе си. Отказвал
да обслужва нуждите на физическия си аз. Намалил до минимум съня. Никога не
затварял очи и не мигал. В студа на Хималаите без дрехи седял напълно гол в
медитация на снега в продължение на близо 50 години. Неговата самодисциплина и
решителност се отплатили, когато той най-накрая постигнал себе-реализация на
възраст от 90 г.
През следващите 45 години Баба Локенат пътувал много. Той отишъл пеша до
Афганистан, Персия, Арабия и Израел. Направил три поклонения до Мека. След това
се върнал в Дака Бангладеш, където едно богато семейство построило за него
малък ашрам. По това време той бил на 136 г. Баба Локенат си сложил свещена
нишка и оранжеви роби за първи път през живота си. Останал в това място до края
на живота си и изливал благословия и мъдрост върху тези, които идвали при него.
Учението на Баба Локенат било много просто и лесно разбираемо за всички.
Той учел на любов, предано- отдаденост и дълбока вяра към Бог и душата. Душата
е искрица от Бог и е вечна. След себереализацията, той преподавал на всички, че
творението е самия Бог и ние сме ограничени от нашата карма. Този материалистичен свят е заложник на
езика и на половия орган. Този, който контролира езика и половия си орган, е
готов да постигне просветлението.
Смъртта на Баба Локенат била също толкова необичайна, колкото и живота му.
В последния си ден Баба седял както винаги в Гомукх йога асана. Той изпаднал в
транс и напуснал тялото си с широко отворени очи. Тогава бил на възраст 160 г.
последните му думи, преди да напусне тялото, си били: Аз съм вечен, аз съм безсмъртен. След като това тяло падне, не мислете,
че всичко спира. Аз ще живея в сърцата на всички живи същества в моята фина
астрална форма. Който търси моята закрила, ще я получи. Когато сте в опасност,
спомнете си за мен.
Повече от сто години след неговата смърт, Баба Локенат се появил във
видение на Суддхананда Брахмачари през 1978 и му наредил на напише неговата
биография. Суддхананда написал историята на живота на Баба и я озаглавил: При опасност – спомнете си за мен! Днес
Баба Локенат е много познато име в милиони домове в Бенгал. В повечето домове
неговият идол е поставен на семейния олтар и в негова чест се правят огромни
храмове. Това е уважение от индусите, към себе-реализираните и Гуру, които
показват правилния начин на живот и ги водят към Бог. Да правим СитаРам мантрата,
медитация и да следваме учението на Гуру и да вървим по пътя на Бог .
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
