Във времена на неспокойствие, бъркотия и кавги в обществото много светци се
появяват и дават утеха на хората чрез
тяхното знание и мъдрост. Кашмир – раят на Индия - е земя с велика красота и природни чудеса. Тя
е била атакувана и нападана многократно от чужденци и е била подложена на много
безредица и кавги. Тя също така е и страната на Бог Шива и Неговите снежни
върхове и много велики светци са родени там и са давали утеха на хората в тази
многострадална земя.
Лаллайогешвари или Майка Лалла принадлежала на Кашмир и с нейната бхакти и
мъдрост е донесла утеха на много от своите земляци. Тя се почита и от
Кашмирските индуси, и от мюсюлманите. Много от тях я наричат Лалла мистикът.
Лалла е била родена през 1355 в Кашмирск пандитско семейство. Тя била мъдро
и религиозно дете. Както бил обичаят в онези времена, тя била омъжена на 12
годишна възраст. Нейната свекърва била зла жена и съпругът й бил също като
майка си. Нейният свекър бил мил човек, но в това семейство нямал думата. Към
нея се отнасяли добре, не получавала достатъчно храна и почивка в дома на съпруга си. Нейната
свекърва поставяла голям камък в чинията, който покривала с малко ориз, за да
покаже, че дава големи количества храна на Лалла. Лалла оставала гладна
повечето пъти, но никога не се оплаквала.
Лалла работела много в дома и времето, което й оставало, прекарвала в
медитация. Тя никога не пренебрегвала домашната работа. И въпреки всички нейни
усилия, не била в състояние да се хареса на свекървата си. Обикновено седяла на
едно място близо до реката като се наслаждавала на самотата и мислела за Бог.
Любовта й към усамотяване била изтълкувана неправилно от семейството и тя
страдала от техния гняв. Те не разбирали и не приемали духовните й стремежи и
копнежи. Един път тя останала по-дълго
от обичайното на брега на реката. Когато се върнала с делва вода на главата,
разгневеният и съпруг ударил делвата с тояга. Тя се счупила на парчета, но
водата в нея се втвърдила на лед (тъй като в Кашмир е студено) и останала
непокътната. Лалла взела леда и с него напълнила съдовете в дома. Въпреки това
водата продължавала да тече и оформила поточе. Поточето направило резервоар,
който станал известен като резервоарът на Лалла и съществувал до началото на
20-ти век.
Лалла и нейният съпруг нямали любовна връзка. Инцидентът с делвата накарала
Лалла да напусне дома и семейството. Тя станала скитащ просяк и практикувала
йогическите дисциплини. Станала последовател на Сиддха Шрикант. Прекарвала
дните и нощите си в медитация и реализирала любимия Бог Шива. Тя боготворяла Бог Шива и пеела за Него. Била
равнодушна към светските удобства. Движела се полугола. Била в компанията на
светци, садху и пири (мюсюлмански светци). Не правела разлика между мъже и
жени. За нея само реализираното същество било мъж. Казвал, че не вижда около
себе си мъже и заради това за нея нямало значение, че била гола. По това време
Суфизмът бл навлязъл в Кашмир и бил подобен да Кашмирския Шиваизъм и много суфи
заживели в Кашмир. Когато тя видяла Шах Камдан, тя се скрила, и казала, че била
видяла мъж. Шах Камдан бил божии човек – себе-реализиран мъж.
Лалла умеела да предава езика на мистиците на простия местен диалект на
Кашмир. Тя била неграмотна, но мъдра. Нейните поговорки станали много популярни
и всички използвали нейните думи. Тя говорела за всички теми от живота – за
Бог, Йога, дхарма, атма (душата), връзките между хората и други. Тя била против
механичните ритуали и суеверията. Животът й, нейният характер и поговорки
изградили характера на хората около нея и създали традиция на любов, търпение и
толерантност, които се откриват в Кашмир дори и до днес. Дори днес нейните
поговорки често се срещат в устата на хората от Кашмир.
Тя духовно е с тях и ги напътства.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
