Целта на човешкия живот е да постигне Бог. Ние сме малки частички, отделени от Безкрайната върховна Светлина и разпръснати по Вселената по волята на бог. Душата надява като дрехи различни тела по време на своето пътешествие от преживявания, докато се движи из различните части на вселената по пътя към дома си във върховния Бог. Екстремната бхакти е най-лесният начин за постигане на Божествеността. Понякога Божествената Искра надява човешка форма, за да даде на човечеството практически урок как да намери пътя към дома. Историята на Шри Года или Шри Андал, както тя е била наречена по-късно е един такъв урок:
Имало едно време един набожен брамин на име Вишнучиттар, който бил висш свещеник в храма на Ватапатхрасаяй (Шри Кришна) в едно място наречено Шри Вилипуттур. Той бил бездетен и прекарвал времето си в благочестиво служене в храма. Едно от редовните му задължения било да нанизва великолепна огърлица , която да бъде предложена на Бог по време на пуджа богослужението. Едни ден, докато късал цветя в градината си, за да направи огърлицата, той открил бебе момиченце близо до растението Туласи (свещен босилек). Бебето имало неземно излъчване и очарователна усмивка. Свещеникът я занесъл в къщи и я отгледал като свое дете. Тя била кръстена Года.
Домът на Вишнучиттар резонирал с името и бхакти на Шри Кришна. Года било отгледана в тази набожна и благочестива атмосфера и пораснала с любов към Шри Кришна с всяко вдишване. Прекарвала дните си в мислене за Бога и в помагане на баща си да бере цветя и да ниже огърлица за богослужението. Един ден Года невинно надянала огърлицата, предвидена за Бога, на себе си, за да види колко красиво би седяла на Бог, полюбувала и се в огледалото и тихичко я оставила обратно в кошницата на баща и. Това се случвало няколко пъти.
Едни ден, когато Вишнучиттар вдигнал огърлицата, за да я предаде на Бог, открил дълъг черен косъм в нея. Той разпитал Года и тя признала, че си слагала огърлицата всеки ден, за да види колко добре би изглеждала положена върху бог и тогава я изпращала в храма. Той бил шокиран, защото по традиция използвани неща не се дават на Бог. Той се разплакал и помолил Бог за прошка. Направил нова огърлица и я занесъл в храма. Всеки път, когато се опитвал да я положи върху Бог, тя се късала и падала. Тази нощ той имал сън, в който му се явил Шри Кришна и му казал, че бил доволен да носи огърлицата, която Года е носила и да му дава такава огърлица всеки ден. От този ден нататък тя получила две нови имена – Чооди Кодутха Начияар (онази, която носи и дава) и Андал (онази, която царува над Бог).
Андал си представяла, че е Гопи (краварка, компаньонка на Шри Кришна) във Вриндаван. Тя композирал и пеела религиозни стихове всеки ден, за да буди момичетата рано сутрин. Те отивали на брега на реката, къпели се е правели богослужение на Шри Кришна, за да постигнат него като техен съпруг. Нейната композиция се нарича „Тируппавай” и е изпълнена с всеобхватна преданост за Шри Кришна, като неин Съпруг. Желанието й да постигне Ши Кришна като неин Съпруг било изключително интензивно. Тя композирала и друг набор от религиозни стихове, наречени Начиаяр Тируможи (Тирумоли), които разказват за нейния сън, в който тя се омъжва за Бог Ранганата (Шри Кришна).
Бог Ранганата се появил в съня на Вишнучиттар и го
информирал, че ще приеме Года като негова Невеста и му заръчал да направи нужната организация за сватбата. Свещениците в храма Шри Рангам също имали сън, в който те били информирани, че Бог е готов за сватба. Года, облечена като младоженка, влязла в светая светих на храма и докоснала краката на Бог. Тя се сляла с него пред тълпата, която наблюдавала.
Года е една от 12 Вайшнава светци, наречени Алвари. Смята се, че тя е форма на Майката Земя, която дошла, за да предаде урок на човечеството как да постигне Бог: като постоянно помни Бог, боготвори го и пее хвалебствия и напълно се предава в неговите крака. Нищо повече освен чиста бхакти, смарана и шаранагати са необходими за постигане на неговата благодат и мокша. Да правим СитаРам мантрата, медитация и да практикуваме любов към Бог, като постоянно си спомняме за него и се предадем в него и постигнем неговите свещени крака.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
