Когато си спечелим име, слава, богатство и почести в живота смятаме, че го
дължим на себе си. Разказваме на всички колко здраво сме работили и че всичко,
което сме постигнали ни принадлежи. Когато нещата не се случват така, както
очакваме, когато усилията ни не са наградени и се сблъскаме с неуспеха,
обвиняваме Бог. Разправям на всички, че Бог не е бил справедлив с нас и че на
този свят няма дхарма. Да разгледаме живота на невероятната Саккубай, чието
поведение не е било типично. Тя постигнала върховната любов на Бог Витала (Бог
Кришна) чрез изключително крайна бхакти при най- стресиращите и болезнени
обстоятелства в живота:
Сакубай била родена в семейството на бедна двойка в село близо на
Пандхарпур. Родителите били непоколебим преданоотдадени на Бог Пандуранга
Витала. Независимо от тяхната бедност, те живеели с чувство за удовлетвореност.
Саккубай била родена в отговор на техните страстни молитви към Бог Витала да ги
дари с дете. Тя попила любовта и дълбокото чувство за преданоотдаденост на Бог
от родителите си. На млада възраст на нея й била дадена мантрата на името на
Бог Витала от самия Бог във формата на един стар мъж. На възраст дванадесет,
Сакку била омъжена за сина на един Пандит от близкия град. Пандитът бил богат,
но и себичен, зъл и скъперник. Неговата жена и син били също като него. Това не
било известно на родителите на Саккубай.
Сакубай била заведена в дома на нейните сватове незабавно след сватбата.
Злото семейство я карало да работи ден и нощ. Тя трябвало да чука ориз, да мели зърното, да мие съдовете, да носи вода от реката и резервоара, да готви, да
чисти къщата, да мие съдовете, да се грижи за кравите и т.н. Тя пеела името на Витала,
докато работела. Това пеене дразнело нейната свекърва, която смятала, че тя си
губи времето. Не давали на Саккубай достатъчно храна, тя била преуморена,
обиждана и не й давали да почива. Въпреки това, тя работела бодро и с радостно
настроение, като пеела името на Бога. Родителите й дошли да я видят след
няколко месеца. Те били шокирани да видят достойното за съжаление състояние на
тяхната дъщеря. Отишли си дълбоко натъжени. Съгласно традициите, когато индуско
момиче се ожени, то не може да се върне обратно при родителите. Саккубай
разбирала тази ужасна истина и осъзнала, че няма никого в света, освен нейният
Витала. Нейната бхакти и предаване на Бог се усилили след това.
Една вечер Саккубай отишла със нейната съседка да носи вода от реката. Тя
срещнала група поклонници, които отивали към Пандхарпур. Тя ги гледала как пеят
и танцуват в екстаз и искала да се присъедини към тяхното пътешествие и тя
останала с тях като продължила да пее името на Витала. Свекърва й и нейният
съпруг разбрали за тази случка от съседката, втурнали и я довлекли у дома.
Вързали я за един кол и я оставили да се разкайва за нейния грях, че иска да
избяга в Пандхарпур.
Бхакти на Сакубай била несломима. Макар и вързана към кол, в ума си тя
стояла пред своя любим Бог и пеела възхвали за него. ККато видял нейната
бхакти, сам Бог се явил пред нея във формата на Саккубай и я развързал. Казал й
да се присъедини към пътуващите поклонници и че той ще се погрижи за нейното
семейство. Поискал тя да го върже на
кола и да тръгва. Тя така и направила и тръгнала с поклонниците. Отишла с тях в
Пандхарпур, като пеела в божествен екстаз. Когато най-накрая застанала в храма
пред Бога, тя не искала нищо повече от живота си. Душата й напуснала (тялото) и се сляла с Бога, а
тялото й паднало мъртво. Съседите и садху, които дошли с нея, кремирали тялото й.
Вкъщи божествената Саккубай била развързана от нейната свекърва и изведнъж
настъпила внезапна трансформация във всички членове на нейния дом. Всички се
държали с любов и благоприлично един с друг. Когато Божествената Сакубай се
захванала с всичките си домашни задължения и работи, свекървата и съпругът и
също взели участие.
Междувременно Майката Богиня Рукмини, съпруга на Бог Витала, се появила в
съня на един от садху и пожелала прахът на Сакубай да й бъде донесен. Той така
и направил, и Майката Богиня възкресила Саккубай и я изпратила в дома си, за да
освободи богинята съпруга си – Богът Витала във формата на Сакубай, и да се
върне обратно в Пандхарпур.
Един от поклонниците от Пандхарпур посетил дома на Саккубай и разказал за
смъртта й и последните ритуали извършени близо до храма. Никой не му повярвал,
защото Саккубай била в дома и им слугувала. Точно тогава Саккубай влязла в
дома. Тя казала на свекървата си за случилото се – как Бог заел мястото й и я
изпратил на поклонение, за нейната смърт и възкресение. Тя й казала: „Това тяло е тленно: съпруг,
съпруга, баща майка, къща, собственост – всички тези неща са временни. Ние
отдаваме целия си живот на тези неща. Ако пренасочим една десета от времето и енергията
си към Бог, ще постигнем мокша. Вместо да правим това, ние ставаме жертва на
сетивните си органи и желания и създаваме карма и страдаме. Дадено ни е е това
свещено тяло, за да постигнем Бог. да търсим Садгуру и да бъдем просветлени от
него. Да постигнем най-висшата цел на човешкия живот – да се слеем с Бог.”
Саккубай постигнала мокша. Нейният живот е, пример за нас. Тя ни учи как да живеем чрез нейните
песни, които се пеят дори и днес. Да следваме нейния съвет. Да правим СитаРам
мантра джапа медитация и да следваме учението на гуру и да постигнем мокша.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
