Светът - творението на Бог - е
уникално красив. Ярките цветове, аромати, вкусове, звуци и допир – всички те ни
подмамват тихомълком. Очите ни търсят красотата и яснотата. Освежаващото синьо
на небето, тучното зелено на тревата, бликащите от енергия цветове на цветята,
морето от зреещи поля, бялото на памука, богатото червено на мака – множество
цветове ни примамват и омагьосват. Ръцете ни искат за винаги да докосват
различните текстури – нежността на цветовете, ронливата на кора на
дърветата, рехавия допир на тревата,
хладината на бриза върху лицето, целувката на дете, прегръдката на партньора,
докосването и благословията на родителя.
Вкусът на студената вода върху езика, сладостта на зрялото манго,
паренето на лютите чушки, киселината на лимона, млечната сладост на сладкишите
на мама… Дори само споменът за тях извиква слюнка в устата ни и ние копнеем за
тях.
Подмамен от петте сетива, нашият умът ни тегли във всички възможни посоки и
ние се потапяме в усещанияta и
специалитетите на всяко едно от собствените ни сетива. След възприятието,
нашият ум създава реакции и оценки. След всяко преживяване, което идва от петте
ни сетива, в нас се раждат все нови желания.
Ние сме заловени в капана и сме разпънати във всички възможни посоки от
железните въжета на хилядите си желания. Лесно е да си представим сцена от
филм, в който главният герой е разпънат в две посоки от въжета, завързани за
коне и да си представим колко мъчително е това за него. А колко много повече
болка ние създаваме за себе си, когато прикачваме желания към възприятията,
които идват от сетивата ни и тези желания ни дърпат в едно и също време, като
стотици такива коне в различни посоки? Умът ни постоянно е неспокоен, защото му
позволяваме да реагира на всички усещания около нас. Вниманието ни не е
насочено и фокусирано, а скача насам-натам всяка секунда. Как да успокоим ума
си? Следващият малък епизод със слона и мухата, разказан от Гуру на
последовател, ни учи на това:
Имало едни време един последовател, който ходел през гората със своя Гуру.
Умът му бил постоянно неспокоен и той
страдал емоционално поради това. Попитал своя Гуру: „Виждам толкова малко хора
със спокоен ум. Повечето хора си имат неприятности с неспокойния си ум. Как
мога да успокоя ума си?” Гуру се усмихнал и ум разказал една случка:
Един слон късал и хапвал листа от дървото. Мъничка муха бръмчала около
ухото му. Слонът размахал големите си уши и я отпъдил. Мухата дошла отново и
слонът пак я отпъдил. Това се случило
няколко пъти. Накрая слонът попитал мухата: „Защо вдигаш толкова шум и си
толкова неспокойна? Не можеш ли да застанеш мирна на едно място?”
Мухата отговорила: „Привлечена съм от всяко нещо, което видя, чуя,
помириша, докосна и вкуся. Всичко, което се случва около мен, ме привлича и аз
не мога да устоя и отивам. Кажи ми твоята тайна. Как можеш да оставаш спокоен?”
Слонът спрял да яде листа и казал: „Моето внимание не се управлява от петте
ми сетива. Мога да насочвам вниманието си, накъдето пожелая. Съсредоточен съм
върху това, което правя. Затова и умът ми е спокоен. Когато ям, съм съсредоточен
в яденето, наслаждавам се на вкуса и структурата? на листата и се наслаждавам
на храната си. Управлявам вниманието си, а не се оставям вниманието ми да ме
управлява. Затова съм спокоен.”
Като чул думите на Гуру, последователят станал внимателен и върху лицето му
се появила усмивка. Разбрал посланието.
Когато игнорираме привлекателността на сетивните впечатления и насочим
вниманието си със собствената си воля, умът ни става спокоен и фокусиран.
Необходимо е съзнателно да контролираме привлекателността на петте сетива.
Иначе, ще завършим като мухата, която каца и върху парфюма на цветята и върху
смрадта на гниещата плът. Да се научим да управляваме вниманието си и да се
сдобием с контрол върху неспокойния си ум! Да правим редовно СитаРам мантра
джапа, медитация и да следваме учението на Гуру. Това ще даде сила на волята ни
и ще можем да фокусираме вниманието си върху правилните места, така че да
постигнем целта – изпълнен с покой живот и реализация на Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
