Родителите ни раждат и отглеждат и оформят, за да успеем в живота. Възрастните в семейството споделят с нас тяхната мъдрост и опитност и ни напътстват. Всяка религия в света учи да уважаваме родителите. Всяко култура подчертава любовта, почитта и уважението към родителите, старейшините на семейството и обществото. Когато сме деца, е лесно да обичаме родителите и старейшините, защото те са несъпоставимо по-мъдри и всезнаещи. Но когато пораснем и нашето его и желания станат по-силни, често чувстваме, че напътствията от родителите са остарели и безполезни. Когато самите ние станем възрастни, има моменти, в които присъствието на остарелите ни родители и тяхното безсилие и лошо здраве започват да ни дразнят и стават непоносими.
Когато сме млади и силни, живеем с разбирането, че винаги ще останем млади, силни и здрави. Старостта изглежда отдалечена и като виждаме здравите си крайници, не чувстваме че ни предстои да остареем и да се разболеем. Тази арогантност на нашето поведение и разбиране ни прави да сме несъобразителни и груби в отношението и поведението си към старшите в семейството и обществото. Ние не се съобразяваме с това, че на тях им липсва физическа сила, че паметта и мисленето им отслабват и често сме груби и невъзпитани с тях. Запазваме поносимостта си към липсата на сили в нашите бебета и деца, но когато стане дума за остарелите ни родители, тя започва да ни дразни. Забравяме, че и ние ще остареем и силата на нашите крайници ще намалее и отслабне, също както здравето и силата ни. Трябва да запомним веднъж завинаги тази неотменима истина и да даваме възможно най-много любов и внимание на стареещите в дома ни. Карма винаги се връща и ние ще получим това, което сме дали в живота. Историята за дървената паница ни учи на великата истина за живота: всички ние стареем, ставаме слаби и накрая умираме. Но всички ние се нуждаем от това да бъдем третирани с любов, уважение и съобразяване с личното ни достойнство до края:
Имало едно време едни стар мъж, който живеел със сина си, неговата жена и седем годишния си внук. Когато старият мъжът бил по-млад, той помагал в домашната работа и бил добре приета част от семейството. С минаването на времето, физическата му слабост, замъгленото зрение, треперещите ръце и бавните колебливи стъпки го направили спънка за семейството. Когато се хранил, изпускал храната си, разливал млякото или водата, която пиел.
Синът и снахата му се дразнели заради бъркотията, която правел, когато се хранел. Затова те отделили настрана една малка маса в ъгъла на всекидневната, където старият мъж да се храни. Другите се хранели заедно, наслаждавали се на това, шегували се, докато се хранели, а старият човек се хранел тихо в ъгъла. Тъй като бил счупил няколко чаши и чинии, снахата сервирала неговата храна в дървена паница. Синът му и неговата жена му говорели само за да го гълчат, когато изпускал храната си или лъжицата си. Седемгодишният им син наблюдавал тихо това.
Един ден, преди вечеря, бащата забелязал синът да си играе с парчета дърво. Детето дялкало парче дърво с тъп нож. Бащата разчувстван го попитал: „Какво майсториш?” Детето отговорило: „Правя паничка за теб и мама, от която да си ядете, когато аз порасна." Като казал това, продължил да работи с тъпия нож.
Родителите онемели. Смисълът на думите на детето ги засегнал и те започнали да плачат. Не казали нищо, но и двамата наум решили какво следва да се направи. Тази вечер синът взел стария си баща за ръка и го довел до семейната маса за вечеря. Цялото семейство му говорело с любов и привързаност, а когато изпускал лъжицата си или разливал нещо, не обръщали внимание.
Най-добрият начин да бъдат учени децата е с личен пример. Когато ние сме обичащи и състрадателни към нашите остарели родители, те също ще бъдат такива с нас, когато ние остареем. Старостта, болестта, слабостта и смъртта са неизбежни. Ние трябва да бъдем най-добрите ролеви модели за децата си по всички възможни начини. Като правим СитаРам мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру, като живеем изпълнен с обич и дисциплина живот е най-добрия начин да научим по-младите, за да на даваме дървена паница на нашите родители и да не получим ние самите такава, когато остареем.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
