По който и път да вървим в живота си, ние винаги се тревожим с какво
темпо ще напредваме и колко бързо ще достигнем целта си. Това важи за учението
и образованието ни, за научаването на сръчности като машинопис или свирене на
музикален инструмент, играене на игри като крикет или футбол, разработването на
физическото тяло чрез упражнения и сръчности във всички области на човешките
усилия. Дори разпитваме Гуру и Духовния учител колко бързо ще напреднем по
духовния път и колко скоро ще осъзнаем Бог! В някои области е лесно да се измери напредъка, като например в академичната
работа или производството на материални предмети във фабриката, но е доста
трудно да се измери прогреса в други области, и измежду тях е и духовността.
Във всички области на човешките начинания личното желание сами да изковем
напредъка си и редовната и дисциплинирана работа са наложителни. Прогрес не е
възможен, ако ние не влагаме ежедневни усилия. Умовете ни следва да са
фокусирани върху обекта от различни гледни точки, за да научим и овладеем
знанието и сръчностите. Това включва ученето в училище или колеж, да се научим
да свирим на пиано, или да играем футбол, или да напреднем в
себетрансформацията. Детето учи в продължение на 17 години от четири годишна
възраст, за да се дипломира в някоя област в университета. Всяка година
количеството поглъщана информация и изпитването върху нея се увеличава, освен
това се увеличава и постоянно броя на изучаваните предмети, които се изучават,
и трябва да се овладеят. С изключение на
малко изумително образовани, които се дипломират на 14 годишна възраст,
останалата част от населението трябва да работи и да си пробива път с постоянни
усилия, като от време на време полага изпити. Същият подход важи и за напредъка
по пътя, по който поемаме, докато пътуваме към Бог.
Огромното болшинство от хора в този свят имат бизнес отношения с
божественото. Те отправят молитви и правят дарения на Бог, защото
искат Той да им се свърши някаква работа. За дипломиране с добър успех, да
получим партньора, който искаме, да развием добра физика, да пробягаме
маратона, построяване на къща, купуване на нова кола, изграждане на бизнес или
политическа империя или придобиването, на който и да е обект на желанията, ние
се молим на Бог, за да постигнем нашата цел за най-краткото възможно време. Дори
Го подкупваме с допълнителни молитви, храна и пожертвования на пари или други
подкупи давани на бедните, нуждаещите се или на храмовете и църквите и местата
за богослужения. И Божественото се съгласява и подчинява, за да можем да се
научим да се молим и да осъзнаем, че удовлетворяването на материалните мераци в
края на краищата не ни носи удовлетворение, щастие и покой на ума. Едва когато
материалните ни мераци и желания са удовлетворени да известна степен и все още
продължаваме да сме нещастни, едва тогава започваме да търсим нещо повече и
обръщаме лицето си към Любовта на Бог. За много от нас посещението на
религиозни събирания е въпрос на навик, културна традиция или просто място за
социални контакти и взаимодействия. Ударението пада върху общуването с другите,
а не върху вътрешната промяна и любовта към Бог.
Пътешествието на душата обратно у дома е дълго пътешествие. Душата събира
различни преживявания и мъдрост по пътя към дома. Тя експериментира с различни
начини на живеене и изпълнява всичките си възможни желания. Тя също така
постоянно страда от болка и тревожност заедно с другите емоции на гняв,
отмъстителност, нужда да контролира другите, привързаности, предразсъдъци,
осъждане и други. Едва след като преживее болката на развялата и тъгуването по
покоя, душата се насочва обратно към светлината.
Много от нас не следват специфичен път и не правят конкретна духовна
практика. Живеем живота си с етика и принципи и дхарма (праведност) и
продължаваме напред като правим най-доброто, на което сме способни. Прогресът по
този начин е бавен и стабилен. Някои от нас следват ученията дадени в свещените
писания или се водят от публичните, лекции, книги и бюлетини правени от Божиите хора. Вървим по този начин, докато
вътрешното желание за Бог стане интензивно и в нас възникне мотивираща нужда за
по-бърза трансформация в нас и напредък по пътя. Тогава се появява Гуру и ни
води в личната трансформация и стабилен напредък.
Прогресът ни зависи от интензивността на желанието, което имаме, колко
редовно правим практиките си и колко сме искрени в следването на ученията на
Гуру. Когато желанието за любов към Бог ни овладее и стане по-важно за нас ,
дори от дишането, ние ще постигнем Светлината незабавно. Дотогава ние следва да
работим върху себе си, бавно и стабилно чрез СитаРам мантрата, медитация и като
следваме учението на Гуру и увеличаваме желанието си за Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
