Светът е красив и изпълнен с възхитителни неща, които задоволяват нуждите и желанията ни. Различни неща ни привличат чрез петте ни сетива зрение, обоняние, вкус, допир и звук. Тези сетива са ни дадени от Бог, за да оценим даровете на природата и да ни помогнат да намерим и идентифицираме безопасните храни и приятните места за обитаване и почивка. Сетивните органи ни помагат да оценим и да изпитаме огромно удоволствие от храната, дрехите и другите обекти около нас. Ти ни помагат да култивираме красота и да бъдем благодарни за удоволствията от живота.
Всеки от нес си има известни слабости на желанията, които водят до нашето падение. Ние сме силни и можем да се справим с много неща, но ние просто изоставяме (битките) и се потопяваме в удоволствието. Нашата слабост ни кара да губим здравият си разум, интелигентността, логиката и силата на волята. В резултат на това поставяме под въпрос собствените си принципи, морал, етика и дори живота си. Историята с невъздържаните маймуните с червена кръв ни разказва за тази ужасяваща истина.
Имало едно време, много, много отдавна, в полите на Хималаите един рядък вид маймуни. Тяхната кръв била тъмно червена и бистра. Тя била много високо ценена и търсена като съставка за боя от търговците на платове, защото не избелявала и тъканите боядисани с нея запазвали за дълго равномерно яркия си цвят. Тази боя била търсена много от производителите на памучни и копринени платове, а също и от царете. Маймуните били умни и добре осведомени. Знаели за особеното качество на кръвта им и защо били гонени и ловувани толкова много. Те били станали големи специалисти в избягването на капаните и мрежите поставени, за да ги хванат. Имали обаче две слабости: обичали оризово вино и се радвали да носят и да парадират с луксозни обувки.
Един ден група ловци открили къде се крият маймуните в гората. Сложили няколко големи бъчви с вино наблизо и оставили вятъра да разнесе миризмата му към маймуните. Освен това разпръснали стотици ярко оцветени обувки близо до бъчвите. След това се скрили в околните храсти и зачакали. Маймуните били омагьосани от аромата на виното, които идвал от бъчвите. Огледали се наоколо и се предупредили една друга: това със сигурност е капан. Хората от селото са зли и искат да ни хванат. Ако пием виното, ще ни хванат и ще ни убият за да ни вземат кръвта. Да се махаме от тука.
Маймуните офейкали набързо от там и се скрили в безопасността на клони на високите дървета. Обаче, някои от маймуните продължили да се обръщат назад. Ароматът на виното бил твърде опияняващ. Някой от тях се върнали до бъчвите. Те казали: да опитаме няколко капки от виното и да избягаме. Иначе ще ни хваната и ще бъдем одрани живи. Тайничко те топнали половин пръстче във виното и го облизали. След това натопили целия пръст, а след това и цялата ръка. Бедните маймуни не могли да устоят на аромата на виното. А как да устоят на вкуса му.. ? Скоро всички маймуни ги последвали. Те изпили от виното, загубили ума и предпазливостта си. След това открили цветните дървени обувки. Обули ги и започнали да ги показват нагоре-надолу, не на себе си от радост. Ловците скоро ги връхлетели и ги хванали всички до една. Маймуните не могли да избягат, не само защото били пияни, но и защото били станали по-тежки от дървените обувки.
И ние не сме по-различни от тези маймуни. Ние сме преживяли и знаем опасностите, произлизащи от нашите слабости и желания. Съпротивляваме се на съблазънта и изкушението известно време, но след това, в края на краищата се предаваме. Всеки от нас си има недостатъци – оризово вино и обувките, а те са различни за всеки един от нас. Когато стане дума за нашите конкретни желания, ние знаем опасностите и въпреки това имаме странна увереност, че малко от тях няма да ни навредят, ако сме внимателни. След като вкусим, обаче, изхвърляме предпазливостта на вятър и се гмурваме с пълна сила. Накрая, плащаме тежка цена със увредено здраве, връзки, богатство и дори със живота си.
При преодоляването на желанията логиката и интелигентността не помагат. Един от най-лесните начини за преодолеем желанието е да дадем всички обекти на желания на Бог и след това да ги консумираме в тях като Прасад. Когато привнесем Бог в цялата си работа и желания, рано или късно, божественото ни полага да преодолеем слабостта си. Редовното практикуване на джапа със СитаРам мантрата , медитацията и следването на учението на Гуру ни помага да преодолеем нашата слабост и желания.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
