Dharmo
rakshati rakshitah – който пази Дхарма, е пазен от
Дхарма
Дхарма е същността на всичко съществуващо. Тя не е философия или морално
задължение. Не е религия. Не е заповед или вяра. Дхарма е подлежащата сила на
Бог във всичко съществуващо, което ни тласка
напред към правилно мислене и правилно действие. Когато следваме дхарма,
нас ни пази Универсалната Сила, а когато вървим против дхарма, законът на
Кармата влиза в действие и Силата на Вселената ни разрушава с помощта на
средствата около нас. Дхарма съществува вечно. Тя е силата, която държи
планетите, звездите и галактиките, висящи в нищото на пространството. Тя не е
създадена и не е разрушима. Дхарма е Бог.
Дхарма има много аспекти. Един от тях е дълга на родителя да отглежда
децата, когато са малки и безпомощни. Обратният й аспект е, когато детето се
грижи за остарелите и слаби родители. Когато тази дхарма се следва искрено,
силите на Вселената се събират, за помогнат и да предпазят последователя на
Дхарма. Случката по-долу говори за тази вечна истина:
В една далечна гора имало дъбрава от копринени дървета. Високо в тези
дървета живеели хиляди папагали. Една остаряла двойка папагали и тяхното птиче
бебе също живеели в това дърво. Това птиче-бебе било изключително красиво и
било много близко на сърцата на родителите. Родителите му полагали огромни
грижи за него и го учели на правилния подход към живота. Птичето-бебе пораснало
и станало млад красив папагал. Бил нежен и мил и всички го обичали. Един ден
младият папагал забелязал, че родителите му са стари и уморени и решил, че било
дошло време да се погрижи за тях. И така, той поискал те да почиват на дървото,
докато той летял наоколо и им носел храна.
Всяка сутрин, с изгрева, красивият папагал летял до далечното оризово поле,
за да намери храна. Цялото ято папагали идвало с него. Той се връщал след
известно време със клюн пълен със зърна, която давал на своите родители. Един
работник в полето забелязало това всекидневно пътешествие на папагалите и
забелязал големият и красив водач на ятото. Информирал своя господар за
папагалите, които идвали всеки ден и ядели оризовите зърна. Специално споменал
за красивата птица, която пълнела човката си със зърна и отлитала. Господарят
наредил на работника да постави капан, за да хване красивата птица.
На следващия ден, когато папагалите кълвали оризовите зърна, крачето на
красивият папал попаднало в капана. Той изчакал папагалите да се нахранят и
след това повикал за помощ. Другите папагали били толкова разтревожени от
новината, че отлетели, вместо да му помогнат. Заловеният в капана папагал бил тъжен и уплашен. След
известно време, работникът дошъл, освободил папагала внимателно от капана и го
занесъл на господаря си. Като видял изключително красивата форма на красивият
папагал, господарят се разтреперил. Попитал красивата птица: „О, красива птицо,
защо взимаш толкова много ориз всеки ден?” Папагалът казал: „Имам дълг да
изпълнявам, нося храна на моите остарели родители. Благословен съм да служа с
любов на моите родители.”
Господарят се развълнувал като чул такива благородни думи от папагала.
Казал на папагала, че от този момента насетне, оризовото поле принадлежало на папагалите
и те били добре дошли да идват и да ядат до насита всеки ден. Красивият млад
папагал отлетял при родителите си с човка пълна с ориз за тях, а сърцето му
изпълнено с благодарност към господаря на оризовото поле. Той отлетял у дома и
разказал на всички за добрите новини. Дхармата, която следвал, го предпазила.
Гуру ни показва пътя на Дхарма. Да вървим по този път с вяра и убеденост
ваправилността на това, което правим и божественото ще ни помага винаги. Да
живеем живота си като правим СитаРам мантрата, медитираме и следваме учението
на гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
