Удовлетвореността е царят на скъпоценностите в живота. Можем да имаме
каквото и дa е количество богатство и
собственост, но ако не изпитваме задоволство и удовлетворение, никога няма да сме щастливи. Беднякът, който има само две хранения дневно, може да бъде удовлетворен и да спи добре през нощта. Богаташът, който има
огромно богатство, не е удовлетворен, а нещастен.
Той не може да спи в покой. Малко от нас имат способността да оценяват даровете
, които са ни дадени от Божественото. Повечето от нас прекарват живота си в
състояние на неудовлетворение, макар да имаме повече от достатъчно стоки и
неща, от които се нуждаем за ежедневна употреба.
Когато алчността или нуждата от повече навлезе в нашето същество, ние биваме
завладяни от натрапливата идея да получаваме все повече и повече. Този подтик
за малко повече никога на получава удовлетворение и ние губим покоя на ума си и
ставаме недоволни. Необходимо е да разберем какво и колко се нуждаем в живота
си. Да копнеем и натрупваме повече от тази самоналожена граница ще ни доведе до
нещастие. Нашата алчност и нужда от богатство, власт и собственост няма
граници. Следващата случка може да се окаже историята на живота ни, ако
алчността влезе в нея.
Имало едно време един цар, който бил нещастен и недоволен, макар да живеел
много луксозен живот и да имал огромно богатство. Един ден той срещнал слуга,
който пеел щастливо, докато работел в двореца. Неговото щастие заинтересувало Царя,
защото човекът хем бил беден, хем бил радостен, а царят бил богат, но потиснат
и нещастен. Царят попитал слугата, защо е толкова щастлив. Човекът отговорил,
че е само един слуга и че смята себе си и близките си за късметлии, защото имат
покрив над главата си и добра и топла храна.
Не се нуждаели от нищо повече в живота и били доволни. Затова и той пеел,
докато работел и бил благодарен за това, което бил получил в живота.
Този отговор не удовлетворил царя и той отишъл да се съветва с доверения си
министър. Като чул историята на царя, министърът казал: “Ваше Величество, да дадем на този мъж 99 жълтици, а не сто, така че да му
липса една. Ще поставим жълтиците в кесия и ще я оставим на прага на къщата на слугата и ще наблюдаваме какво ще се
случи.”
На следващата сутрин слугата видял кесията и я взел. Отворил я и извикал от
радост! Имало толкова много златни монети в нея! Той започнал да ги брои. Имало
99 жълтици. Преброил ги няколко пъти, за да е сигурен. Търсил наоколо и в
кесията няколко пъти, но не можал да намери липсващата монета. Тази монета все
му се изплъзвала. След като броил много пъти, той се убедил накрая, че липсвала
една монета и в кесията имало само 99 монети.
Накрая мъжът бил изтощен и решил да работи по-здраво от когато и да било,
за да спечели една жълтица. Тогава щял да има 100 жълтици. От този ден нататък
животът на слугата се променил. Той се преуморявал от работа, бил умoрен през цялото време и раздразнителен. Крещял по семейството си, защото не
му помагали да спечели стотната жълтица. Спрял да се усмихва и да пее, докато работи.
Царят станал свидетел на тази драстична трансформация в слугата и бил
озадачен. Поискал от своя министър да му обясни какво е станало. Министърът
отговорил: “Ваше Величество, на този мъж му липсва една
жълтица в колекцията от 99 златни монети. Макар да има 99 жълтици, той не може
да оцени богатството, защото цялото му внимание е върху това, което липсва –
една жълтица.”
Ние приличаме на този мъж. Можем да бъдем щастливи с много малко. Но в
минутата, в
която получим нещо по-добро и по-голямо, алчността ни се увеличава и
насочваме вниманието си към едничкото нещо, което нямаме и с това ставаме
нещастни. Губим способността си да се радваме на живота и започваме само да се
сърдим и да се чувстваме с измамени надежди. Да се научим да бъдем щастливи и
доволни с това, което имаме, докато работим здраво, за да подобрим живота си. Ако
ценим това, което имаме ще бъдем доволни и щастливи. Като следваме учението на Гуру, правим
СитаРам мантрата и медитация, това ни
помага да бъде доволни и щастливи в живота с това, с което сме благословени.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
