Хората имат много общи качества. Измежду тях са интензивното желание за
богатство, за слава, власт и популярност. Освен това имаме и още едно общо
интензивно качество – самосъжалението! Рядко се среща човек, който да не се търкаля в самосъжаление: „Никой не ме
разбира! Никой не го е грижа за мен! Как може той/тя/те да ме наранят по този
начин? Не ме ценят изобщо!" Оплакваме съдбата си и липсата на признание за
усилията, които правим за семейството си и другите около нас.
Заедно с тази тирада на болка и озлочестеност ние се отдаваме на злословене
срещу другите: „Жена ми е себична, съпругът ми е неделикатен и невнимателен,
синът ми има хаплив език, той е зъл, тя е недостойна и т.н.” Това, което не
осъзнаваме, е, че ние проектираме вътрешното си аз върху другите. Ние казваме
на другите колко себични, неделикатни, хапливи, и недостойни сме ние
самите. Когато ние постоянно мислим и
говорим лошо за другите и винаги се оплакваме, ние разкриваме тъмнината и злото
вътре в нас. Показваме на света демоните на тъмните мисли, които процъфтяват в нас.
Такива окаяни души има навсякъде в живота – у дома, в политиката, в
образованието в работата и социалните и религиозни сфери. Те постоянно си
отглеждат несправедливостите натрупани върху техните глави. Те разбъркват болка
и негодувание в себе си и търсят оправдание за техния гняв, омраза и
недоволство. Те винаги сочат с пръст другите и бучат, роптаят и произнасят тиради
и проповеди в тъга и гняв, така че тяхната собствена несигурност и злина
остават неоткрити. Така те увековечават своят гняв и заблуда. Техният гняв и
болка се само-поддържат и самоотбраняват. Те използват това, за да манипулират
и контролират другите около тях.
Съвременното общество и образование окуражава тази погрешна нагласа. Ние
никога не хвърляме върху себе си вината за нашите грешки и недостатъци. За
процъфтяването на престъпността се упреква обществото. Обществото не оправдало надеждите
и очакванията на престъпника. Бил неглижиран и с него било злоупотребено в
семейството, приятели, обществото, религиозните лидери и правителството. Пръстът сочи навсякъде, но никога в източника
на грешките – азът. Ние сме основните отговорни за това, което сме.
Необходимо е да се освободим от порочния кръг на самосъжалението. Това не е
лесно да се направи. Трябва да се изправим пред истината, че ние не сме
съвършени и животът ни връща това, което ние му даваме. Никой не седи над
закона за кармата. Източникът на всички неприятности е собственият ни ум,
мисли, реакции и преценки. Отказваме да признаем, че днес ни нараняват, защото
ние сме наранили някого преди това или ни обиждат днес, защото ние сме обидили
някого преди това. Животът е ехо. Той ни връща обратно това, което сме му дали.
Историята за малкото момче в планината ни разказва красиво за тази истина:
Имало едно време едно малко момче,
което ходило по планината с баща си. Момчето се подхлъзнало и паднало.
Извикало: ооооох! За негова изненада чуло глас да повтаря същото: ооооох!
Огледало се, но не видяло никого.
Станало му интересно: извикало: „Кой си ти?” В отговор получило: „Кой си ти?”
Отговорило: „Аз съм момче”. Получило същия отговор: „Аз съм момче.”
Викнало отново: „Аз те харесвам.” Върнал се отговор: „Аз те харесвам.” Той
се привикнал: „Излез, искам да те видя.” Върнал се отговор: „Излез, искам да те
видя.”
Малкото момче се ядосало. Изкрещяло:
„Страхливец! Аз съм тук.” Върнал се отговор: „Страхливец! Аз съм тук.”
Малкото момче се слисало и попитало
баща си какво става. Баща му се усмихнал и му казал да повтори същите думи,
които той прошепнал в ухото му и да внимава.
Момчето извикало: „Победител!”. Гласът отвърнал: „Победител!”
Момчето казало: „Ти си велик!”. Гласът отговорил: „Ти си велик!”
Момчето казало: „Обичам те!”. Гласът отговорил: „Обичам те!”
Момчето не могло да разбере какво става. Баща му обяснил: „Това, което чу
сега, е ехо. Каквото извика в планината се отрази обратно. Същото е и в живота.
Когато си добър, животът ти дава доброта; когато си състрадателен, животът ти
дава същото. Когато обичаш живота, животът също те обича и когато мразиш
всички, всички те мразят. Това правило е приложимо за всеки аспект от живота.
Това е и вечният закон на кармата. Вземаме това, което даваме, жънем това,
което сме посяли.
Животът е продължителен поток от кармични ехота. Тези ехота произлизат от
нас и се проявяват чрез другите около нас. Не можем да виним другите за това,
което идва от нас. Трябва да променим себе си. Да използваме учението на Гуру,
мантрата СитаРам и медитацията да променим посоката и качеството на нашите
мисли. Животът ни ще се промени автоматично и ще отразява любов, красота,
състрадание, дисциплина, покой и баланс.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
