Работим безкрайно, за да удовлетворим материалните си желания и копнежи.
Количеството желания, които възникват в нас, нямат край и няма удовлетворение
по този път. Най-накрая достигаме до търсенето на Бог заради самия Него, а не
само заради безкрайните дарове, който Той ни дава. Започваме да живеем въз
основа на етика, принципи и дхарма; научаваме се да се вглеждаме в себе си и да
се само коригираме и управляваме. Извършваме работата си честно и с искрени
усилия и възприемаме работата като част от боготворенето, като начин да
подходим и да се доближим към Бог. Научаваме се да изоставяме миналото и
бъдещето и да живеем в настоящето сега, като правим най-доброто, на което сме
способни, при дадените обстоятелства. Но винаги в умът ни се мотае въпросът:
каквото и да правя, колко напредвам и колко време ще отнеме за да стигна до
целта?
Всички ние имаме набелязана тенденция да следваме определени пътища към
Бог, съответни на миналата ни карма, умствените и философските си нагласи. Някой
от нас живеят във вечното знание на душата и преживяват светостта на времето.
Нашите навици да обитаваме миналото и бъдещето намаляват и заедно с тях
намалява свързаният с тях стрес и напрежение. Някой от нас обичат да предават
всичко на Бог и Гуру. Вярваме, че Гуру ще ни покаже пътя и ще ни инициира в
правилните практики и ще регулира скоростта на развитието ни. Много от нас
предпочитат да вземат прогреса си в собствените си ръце и да работят върху себе
си. Правим практики за духовна еволюция, която ни помага да преодолеем нашата
карма и да трансформираме вътрешното си аз, за да стане възприемчиво да получи
висшите истини и мъдрост. Но нито един от тези пътища не дава отговор на
въпроса: колко бързо ще напредна и кога ще достигна целта. Да разгледаме историята
със стария монах и старата жена, за да получим отговор:
Имало едно време, много, много отдавна един монах, който отишъл на
поклонение на свещено място в планината. Както била традицията в тези дни, той
пътувал пеша и просел за подаяния на храна и нощувал, където замръкнел и на
следващата сутрин продължавал напред. Бил стар и слаб и пътувал по прашни
пътища и тъмни гори напълно сам. Бил пътувал вече месеци наред и накрая видял в
далечината планините. Малко по-напред видял стара жена да работи в полето.
Отишъл при нея и попитал: ”Кажи ми, моля те, колко време ще ми е нужно, за да
достигна до свещеното място в планините.”
Жената само го погледнала, измърморила и продължила да работи. Той повторил
същия въпрос три пъти и старата жена пак отговорила по същия начин. Той си
направил извода, че старата жена е глуха и продължил по пътя си. След като
походил малко, старата жена му викнала: „Ще ти трябват пет дни, за да стигнеш
до онова място в планината.”
Старият монах се ядосал и казал: „Мислех те за глуха. Но ти не си. Защо не
ми отговори преди?”
Старата жена отговорила: „О, господарю, когато зададе въпроса си ти стоеше
на едно място. Трябваше да видя колко бързо ходиш, скоростта с която ходиш,
преди да мога да ти кажа колко време ще ти трябва, за да достигнеш мястото!”
Повечето от нас са в същото положение като стария монах. Докато се движим
през живота с най-доброто, на което сме способни. и живеем добър и етичен
живот, ние се чудим защо никой не идва да ни помогне и напъти. Не осъзнаваме,
че другите ни изследват и оценяват, за да ни помогнат. За да разберат нашата
сила и решимост, те се нуждаят от време. Понякога няколко месеца, понякога
няколко години. Затова не трябва да губим кураж, а да продължим да се движим
стабилно напред.
Когато имаме Парам Гуру, който да ни помогне и да ни напътства, имаме
компетентен и опитен човек за водач, който да изследва хода на нашето развитие. Необходимо е да
увеличим интензивността на нашето желание за Бог и да бъдем редовни и стабилни
в нашите практики и да увеличаваме любовта и предаването си на Бог и Гуру.
Когато прави СитаРам мантра, медитация и когато следваме учението на Гуру,
Благодатта на Гуру ще ни води по най-краткия възможен път до нашата цел.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
