Тя се качила на
Кайлас на главата си
Екстремната
бхакти работи по собствен чудотворен начин. На поклонника се показва разликата
между реалното и нереалното, истината и лъжата, реалността и илюзиите. Смисълът на живота и
върховната любов към бога се преживяват от поклонника и всички други
безсмислени привързаности и притежания отпадат, подобно на цвят, който пада,
когато плодът е зрял. Когато четем за това как привързаностите изоставят
поклонника и поклонникът престава да има нужда от всичко друго освен Бог, в нас
възниква страх от този стадий в живота. Не можем да си представим нищо друго
освен животът, който живеем. Приличаме на жабата в кладенеца, която вижда парче
от синьото небе на нея и предполага, че такъв е размерът на цялата вселена. Но
когато наистина излезем от кладенеца и видим безкрайното небе и света около
нас, и се поразходим, разбираме, че светът е много по-голям, а вселената
безкрайно голяма. Животът на великите светци, като Карайкал Аммайяр, ни учи, че
когато нашата бхакти е екстремна, не е необходимо усилие, за да изоставим да
отпаднат на претенциозните привързаности и любовта ни към света и да се слеем с
Бог.
Когато нейният
съпруг видял божествеността на Пунитхаватхияр, той не желаел вече да живее с
нея като със съпруга. Той тихо си отишъл в друг град, оженил се отново и живял
с новата си жена и дете. Когато този факт станал известен на Пунитхаватхияр, тя
посетила съпруга си. Той паднал в краката и я нарекъл семейна Богиня и Закрилница.
Внезапен прилив на непривързаност дошъл при нея и тя призовала Бог Шива и
поискала нейната красота да й бъде отнета и да й бъде дадена форма, която е
скъпа на Шива. Внезапно тя станала мършава като скелет. Тя отхвърлила желанията
на плътта и желанието за възхвала и привързаност, също както змията се
освобождава от старата си кожа. Тя живяла в джунглите на Аланкаду, фокусирана
напълно върху Бог Шива, като го боготворял и пеела в Негова възхвала.
Минало се
известно време и в нея се появило непреодолимо желание да види благословения връх
Кайлас. И така, тя тръгнала пеша на север и ходила много бързо, докато не
достигнала в полите на върха. Тя вече била на свещена земя и си помислила, че
би било неуважително да ходи по нея с краката си. И така тя започнала да се
изкачва по него с крака във въздуха и само главата й докосвала земята. Силата
не нейната преданост и любов към Бог Шива й позволили да направи лесно този
поразителен подвиг. Бог Шива и Деви Парвати наблюдавали как тя се изкачва по
този поразителен начин. Деви Парвати попитала Бог за мършавата, подобна на скелет,
фигура, която идвала при тях по този необичаен начин. Изглеждало така, сякаш тя
се движела с висока скорост, тласкана от силата на любовта. Той отговорил на
Деви Парвати: Тя е Карайкал Аммайяр и е придобила Сиддхи чрез молитвите си.
Карайкал Аммайяр
се приближила до него, той я повикал с голяма любов: Амма! Това се превърнало в
нейно име за- винаги след този любящ зов от Бог. Когато чула, че Бог я вика, тя
паднала в Неговите крака и възкликнала: Татко! Бог бил много доволен от нея и и
казал да си поиска дар от Него. Тя отговорила: О, Боже, дари ме с неумираща
любов и безкрайна благословия, мен, Твоят роб. Ще се радвам никога повече да не
се раждам на земята, но ако трябва да се родя, дай ми поне възможността, в
която и да е форм,а в което и да е време, да не те забравя, Боже мой, и когато
изпълняваш твоя свещен мистичен танц, нека да стоя в захлас при Твоите крака и
да пея възхвали за Теб.
Тези думи са част
от най-известните й възхваляващи песни и Бог
милостиво и дал дара, който тя поискала. Бог Шива й казал да се върне в
храма в Аланкаду, където щяла да види неговия Космически танц и където можела да пее за Него. Карайкал
Аммайяр се върнала в Аланкаду като вървяла на главата си. Тя изпитала
максимално блаженство, наблюдавайки Натараджа да изпълнява Космическия си танц
и тя изпяла прочутите стихове в негова възхвала. Нейните благочестиви химни все
още се пеят в Индия. Тя ни учи да използваме паденията в живота като
благословия от Бог и да живеем живота на преданоотдаденост. Светците като нея
са пример за висините, които можем да достигнем чрез бхакти и предаване. Да
практикуваме СитаРам мантра джапа, медитация и учението на Гуру и да стигнем до
такива висини.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
