Нуждаем се от храна, подслон и сигурност. Освен това от малко комфорт, ако
е възможно, малко лукс. Интересуваме се да подобрим това, което имаме и с какво
още можем да се сдобием. Всичко това е приемливо. Но когато желанието да притежавaме нужното, комфорта и лукса са повече
от това, което можем да консумираме и
започваме да трупаме, като не позволяваме на другите да ги използват, това вече
е алчност. Започваме да узурпираме собствеността на другите, без да работим за
това. Алчност има по целия свят и не е характерна за някоя конкретна нация,
религия, каста, вяра или пол.
Имаме инстинкт да събираме и трупаме. Това е защитен инстинкт, който ни
служи да имаме резерва в трудни времена или когато не сме в състояние да си осигурим храна и
другите нужди. Нуждата от повече винаги е за материалните неща. Колкото повече
материални неща съберем, толкова повече неприятности си създаваме. Изправяме се
пред ревност, критика, омраза и горчивина от другите и ние започваме да
изпитваме същото към тези, които имат повече от нас. Не можем да оценим и да се
насладим на това, което имаме. Историята с пастира и кристалната топка
илюстрира това:
Имало едно време малко село, в което хората винаги се усмихвали и били
щастливи. Децата си играели в градините и звукът на техния смях се разнасял из
селото. Извън селото живеел млад пастир с родителите си, дядо и баба си. Всяка
сутрин той извежда кравите са пасат и ги прибирал вечерта. Едни ден, докато
пасял кравите, момчето видяло чудесна светлина зад един храст, обсипан с цветове.
Отишъл близо до храста, за да я види и открил почти прозрачна кристална топка.
Била красива и блестяла с цветовете на дъгата. Когато внимателно взело
кристалната топка, момчето чуло от нея глас, който казал: Можеш да ми кажеш
едно желание. Аз ще го изпълня. Момчето се слисало. Имало толкова много неща,
които искало. Не можело да реши кое желание иска да бъде изпълнено. И така,
решил да изчака, докато бъде сигурен какво точно иска. Увил кристалната топка в
парче плат и го скрил в храста. На следващата сутрин, когато се върнал на
същото място, все още не бил решил какво иска, защото всъщност имал всичко, от
което се нуждаел.
С минаването на дните момчето било радостно и селяните били изумени от
лъчезарното му настроение. Един ден момче от селото проследило пастирчето.
Видял го да взима кристалната топка, да я разглежда и да я скрива обратно на
същото място. След като пастирчето си
тръгнало за дома, момчето от селото отишло до цветния храст, взел топката и я
отнесло в селото. Показало на всички топката. Когато някой от селяните взимал
топката в ръка, глас от топката казвал: „Можеш да ми кажеш едно желание. Аз ще
го изпълня.” Всеки един от селяните взимал топката и си казвал желанието.
Един искал торба със злато, друг голяма
градина, трети по-голям дом, следващия двореца, а някой поискал кош пълен с
диаманти.
Нещастие се разпространило в селото подобно на горски пожар. Желанията им
били изпълнени, точно както ги били пожелали. Но съседът им имал нещо, което те
нямали. Този, който имал злато, нямал дворец, а този, който имал голям дом,
нямал стени направени от злато. Селяните станали завистливи, гневни и огорчени.
Спрели да си говорят един с друг. В селото не останало празно място, на което
да си играят децата и не можели да си играят и да се смеят. Само младото
пастирче и семейството му били щастливи и се усмихнати.
Селяните се посъветвали и решили да действат. Отишли при пастирчето и му върнали
кристалната топка. Обяснили му какво се случило с тях. Пастирчето казало, че не
си е използвало желанието и че би го направил за щастието на селото. Пожелал си
всичко в селото да се върне към първоначалния си начин. Така и станало. Отново
селото се изпълнило с щастие и децата си играели наоколо и се смеели.
Необходимо е да оценяваме това, което имаме и да не ламтим за повече. Ако
ламтим, ставаме нещастни. Алчността поражда гняв, нещастие, завист и огорчение.
Когато тези пороци замърсят и замъглят ума ни, вече не можем да живеем в покой.
Редовното практикуване на джапа със СитаРам мантрата, медитация и следването на
учението на Гуру ни помагат да се отървем от тези пороци на ума, включително и
от алчността. Когато сме доволни от това, което имаме, наистина постигаме
великото божествено съкровище на покоя.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
