Родени сме в този свят с физическо тяло и умствени навици и впечатления от
минали животи. Смятаме, че сме уникални – физически, умствено и емоционално.
Идентифицираме себе си с тялото и така се ограничаваме до петте си сетива, ума
и интелекта. Знаем, че имаме и душа, и че душата е част от Бог, и че принципът
Бог съществува в цялото творение около нас. Рядко обаче живеем като напълно
приемаме и осъзнаваме смисъла и значението на това. От самото ни раждане ни
окуражават да развием отделна от всичко друго идентичност и да се различаваме
от другите. Така ние живеем живота си в състояние на отделеност и без
перспектива за единство с творението.
Бебето няма усещане за аз. Реагира на нуждите на тялото и действията на
тези около него. Когато сме много млади, имаме равнище на единство с всичко
около нас. С напредването на възрастта и остаряването ние започваме да
осъзнаваме физическите и умствените разлики. Учим като имитираме по-възрастните
и техните поведения на гордост от техния аз. Научаваме се да мислим с гордост
за моето тяло, моя ум, моя интелект, моето образование, моите постижения, моето
семейство, моето положение, моя пост, моята власт и всичко това съм си го
изработил и спечелил аз сам. Такива мисли пораждат егото – което е чувство за
отделен аз и гордост от аз-а. Когато сме покрити от мрака на егото, ясната
светлина на душата е невидима за нас. Винаги ще бъдем сами и няма да сме способни да се включим към
божествената любов, мъдрост, покой, блаженство и баланс, които са
характеристиките на душата. Да живеем живота си по такъв начин е свързано с
болка и страдание, които ние самите преживяваме, а освен това виждаме и как другите
около нас в този свят също преживяват.
Красотата и мъдростта на Бог присъства във всеки атом от творението и
Вселената. Когато те са скрити от егото, ние не можем да усетим красотата на
творението и живота и пипнешком търсим пътя си в тъмнината. Изпълнени с его и
суета, живеем живота си без цел, с изключение на това, че се стремим да печелим
повече пари и власт, които така или иначе не можем да вземем със себе си,
когато умрем. Съществуването ни се управлява от гняв, похот, завист, насилие и
привързаност към сетивата на аза/себето. Когато възприемаме себе си за отделни,
започваме да възприемаме другите за заплаха за нашето съществуване и ги
нападаме. Когато някой ридае, ние се радваме на страданието му, защото ние сме
по-добре в този момент от времето. Когато видим слаб човек, удряме го, обаче -
скимтим и се покланяме пред по силните от нас. Става ни зле, когато другите са
щастливи, и се радваме, когато някой познат падне победен. Единствено нашата
собствена болка ни мотивира. Развилняваме се, когато победим другите, дори и
това да ни струва скъпо. Изглежда приемливо да загубим едно око, ако другият
загуби и двете си очи. Хуманистичният аспект на нашето съществуване умира и
само черупката на малкия човек остава след това.
Човекът, който е създаден по подобие на Бог, вече не е богоподобен, ако
позволи егото да го управлява. Поради егото и гордостта възниква сериозна
опасност за човешките достойнства, растеж, напредък и еволюция. Когато егото
управлява нашите действия, ние се отдаваме безсъвестно на удоволствия.
Извършваме работата си и правим бизнеса си без етика и растежът в науката и
технологията става без хуманност. Обществото регресира, а правителствата
управляват безпринципно и силните на деня изземват богатствата и ресурсите
от бедните. Свещениците в храма правят
от религията търговия със спасение. Себетрансформацията и жертво-готовността,
които са безкрайно важни за нашето пътешествие обратно към Върховното божество,
не се преподават и на тях не се набляга.
Много е трудно да се
освободим от егото, защото ние сме обучени в него от много ранна възраст от
по-възрастните от нас, медиите и обществото. Един от най-лесните начини за
преодоляване на егото е като тръгнем по пътя на бхакти. Като следваме този път
в нас се развива интензивна любов към Бог и ако следваме духовните практики на
(мантра) джапа и медитация Бхакти/любовта, който ние изпитваме към Бог бавно
разтваря нашето его. Учим се да отдаваме всичко случващо се в живота ни, и
доброто, и лошото на Бог, а не на себе си или на нашето его. В нас се развива
интензивен копнеж да зарадваме Бог. Започваме да търсим начини да го постигнем
и един от основните начини е като изкореним негативните си страни, за да можем
да виждаме Благодатта на Бог около нас постоянно. Когато дорастем до
положението да зависим само и единствено от Бог, егото ни се разтваря и Го
виждаме в себе си и във всичко около нас. Тогава животът ни се изпълва с чудеса
и си заслужава да се живее!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
