Егото, разбирането, че аз съм велик и никой друг не е равен на мен, може да
ни накара да действаме и говорим по много ирационален начин. Егото разрушава
рационалността и логиката. Разрушава баланса в мислите и действията. Имаме
компулсивна нужда да доказваме, че ние сме различни и по-добри от всички
останали около нас. Създаваме предизвикателства и отиваме до крайности, за да
докажем нашите твърдения. Когато победим, егото ни не се окуражава и това ни
кара да се чувстваме по-добре. Освен това обичаме да унищожаваме егото на
другите, защото това ни кара да се чувстваме добре и по-висши от другите. Егото
е причината за болката и разрушаването на връзките. То е причината за
разпадането на домакинствата и обществата. Той седи и в основата на размириците
в нациите. То е причината за битки и войни. Когато се обърнем назад и с ясни
глави и разгледаме миналите си мисли и действия, потрепваме от собственото си
его и неговата глупост. Обаче рядко виждаме и разпознаваме собствената си
глупост, тъй като егото не ни позволява да видим реалността на нашето
невежество. Не можем и да видим каква увреда нанасяме на себе си и на тези,
които обичаме. Интересуваме се само да се случи това, което искаме и егото да
победи!
Разказът по-долу е случка с селянин и неговата жена, които играели играта
на борба между егото им. Това е познат на всички ни сценарий на битка, който
ние играем и преиграваме много пъти през живота си. Един селянин и неговата жена приключили работата си за
деня и си почивали у дома след вечеря. Когато се смрачило, надигнал се вятър,
който духнал и отворил вратата на къщата им. И двамата съпрузи били твърде
уморени да станат и да затворят вратата. Съпругът наредил на жената, а жената
настоявала, че той трябва да го направи, вместо да й заповядва. Разменили се
остри думи. Проявили се характери. Егото във всеки един от тях се надуло,
защото всеки един настоявал другият да стане и да затвори вратата. Най-накрая
решили да решат въпроса като направили облог. Хванали се на бас, че който първи
проговори ще стане да затвори вратата. И двамата отишли да спят, без да
затворят вратата.
Минали часове и станало полунощ,
едно диво куче влязло в къщата. Отишло в кухнята и обърнало всички съдове,
облизало и подушило всички съдове и храната , която се пазела там. Кучето
вдигнало шум, който и жената, и мъжът чули. Никой не казал нито дума и не
станал от леглото. Тяхното его не им позволило да проговорят първи.
На сутринта кухнята била в пълен хаос и нямало чиста храна, която да не
била докосната от кучето. Затова жената отишла до близката мелница, за да вземе
малко брашно и да направи закуска. Междувременно бръснарят на селото дошъл на
обиколка. Влязъл в къщата, защото вратата била отворена. Предложил на селянинът
да го подстриже. Селянинът не отговорил. Бръснарят започнал да го подстригва.
Нямало никакъв отговор. Това подразнило бръснаря и той му обръснала цялата
коса. Селянинът не проговорил и този път. Бръснарят отрязал и половината му
мустаци от лявата му страна. Селянинът не проговорил. Бръснарят взел сажди и
намацал лицето на селянина. Селянинът пак не проговорил. Тогава то обръснал
дясната страна на брадата му. Селянинът мълчал. Бръснарят напуснал къщата като
казал, че селянинът е полудял.
Върнала се жената на селянина в къщата. Била ужасен да види странния и
ужасен вид на селянина. Тя извикала: „О, съпруже, какво се случи с теб?”
Селянинът отворил уста и казал: „Ти проговори първа. Отиди сега да затвориш
вратата!”
Подобно на селянина и неговата жена, ние позволяваме да се случат безкрайни
загуби във връзките ни, добрата воля, собствеността и.др., но не изоставяме
егото си. Ако не изоставим егото си, не е възможно да преживеем огромната и
сладка любов на Бог и да се слеем със Светлината. Редовното практикуване на
СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру ни помагат да преодолеем нашето его. Да следваме практиките искрено и
да преодолеем егото си. Да проговорим първи и да отидем да затворим вратата!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
