Едно от най-грозните ни качества е да обвиняваме другите за собствените си случайни
и преднамерени грешки. Оказва се много лесно да преместим вината върху другите.
Обвиняваме този, който е наблизо, баща, майка, брат, сестра, приятел, перача,
неговия братовчед, нейния приятел, кучето или пеещото канарче в къщата на
съседа. Твърдим, че каквото и да правим, все сме прави и всички останали се в
грешка. Никой не разбира истината за това, което казваме или което преживяваме.
А когато не намираме някой човек, когото да обвиним, най-лесно е да обвиним
Бог!
Бог получава обвинения от всички хора под слънцето за всяко злодеяние,
което се случва за всяко неизпълнено желание, за всичко нередно, главни
проблеми и нещастни случаи.
В края на краищата , всичко е в Ръцете на Бог! Кои сме ние, че да казваме
или да правим нещо? Бог е пожелал и следователно случило се е. Но когато се сдобием с успех
слава, и богатство, винаги твърдим, че те са наше постижение и не благодарим на
Божественото. Ние се издигаме поради нашите собствени действия и когато
обвиняваме Бог, без да правим усилия или да правим най-доброто на което сме
способни, ние губил благодатта. Това е урокът, който научаваме от историята със
собственика на градината:
Имало едно време един мъж, който имал голяма градина. Той имал много типове
плодови дървета и се грижел за тях внимателно и с любов. Дърветата сега били отрупани
със зрели плодове с възхитителен вкус, готови за продажба и изяждане у дома.
Мъжът решил да набере плодове, които да продаде и с получените пари да купи
неща за дома си. Отишъл на градината със сина си, като носили няколко големи
кошници. Изненадан, видял непознат да седи на клоните и да бере плодовете.
Собственикът се ядосал и се развикал на непознатия да не бере плодовете.
Непознатият на клона погледнал собственика и не отговорил. Продължил да си
бере плодовете. Разярен собственикът извикал отново: ”В продължение на години
аз се грижа за тези дървета, поливам и ги пазя и чаках този ден, за да обера плодовете. Не те
ли е срам да крадеш тежкия ми труд и плодовете без разрешение? Слизай веднага
долу!”
Непознатият върху дървото казал: ”Тази градина и дървета принадлежат на Бог
и аз съм негов слуга. Така че имам правото да бера тези плодове и ти не трябва
да пречиш на работата на Бог. Аз няма да сляза, а ще продължа с моята служба
при Бог.
Собственикът бил изненадан от отговора на непознатия. Искал да му даде урок
и измислил план. Накарал сина си да му донесе въже. Заедно те свалили
непознатия от дървото с пръчка и го завързали за дървото. Собственикът започнал
да бие с пръчка непознатия. Човекът започнал да вика: „Защо ме биеш? Няма право
да ме удряш!”
Собственикът не обърнал внимание и продължил да бие непознатия. Непознатия
извикал: „Страхувай се от Бог. Биеш невинен човек. Аз съм слуга на Бог!”
Собственикът отговорил: „Няма от какво да се плаша. Тази пръчка в ръцете ми
принадлежи на Бог. Аз също съм слуга на Бог.
Ти не трябва да пречиш на делата на Бог и да ме спираш!”
Непознатия извикал: „Спри да ме биеш. Съжалявам, че берях плодовете без
позволението ти. Моля те прости ми.” Собственикът се усмихнал и казал: „Прощавам
ти, защото ти осъзна своят грешка. Но запомни, че Бог е дал на всичките си
слуги мозък, способност за разбиране, свободна воля и способност да работят
здраво. Всеки човек е отговорен за собствените си дела. Не можем да виним Бог
за всичко.”
Наистина, да поемем отговорност за
нашите собствени действия. Можем да прехвърлим цялата вина и благословии на Бог
само когато се предадем напълно на него. Предаването на Бог е възможно само
чрез благодат. Да си спечелим Благодатта на Бог чрез СитаРам мантрата,
медитация и като практикуваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
