Всички ние имаме его, а някои от нас са екстремно егоистични. Имаме много
високо мнение за себе си и обичаме да чуваме думи за нашето предполагаемо
величие и думи на възхвала от другите. Фалшивите комплименти са ласкателство.
Ласкателството доставя голямо удоволствие на егото. Егото ни жадува за
внимание. Когато някой ни ласкае, егото получава вниманието и хвалбите, за
които жадува. Когато изоставим здравия
разум и си позволим да бъдем егоцентрични, попадаме в компанията на тези, които
ни ласкаят. Тяхното присъствие и думи раздуват егото ни допълнително и ни карат
да се чувстваме много добре.
Всеки човек с нормална интелигентност осъзнава кога някой му направи искрен
комплимент и кога някой се опитва да го ласкае. Ласкателството е фалшиво
хвалене и винаги звучи неискрено. Но когато егото ни е раздуто, ние не сме в
състояние да направим разликата между похвала и ласкателство и приемаме
неискрените думи като правилни и верни. Нашата суета прави тези ласкателства
приемливи и добре дошли. Подплатяването на нашето его с неискрени думи, които
не са верни, води до нашето падение. Човекът, който обича да бъде ласкан, е
раним от всички страни и може да бъде ударен и атакуван по всяко време. Трябва
да се пазим от ласкателите, те са покварени вълци, които парадират пред нас
като приятелски настроени кутрета. Историята по-долу илюстрира тази истина:
Живял едно време в гората един могъщ слон. Той бил огромен и много силен.
По природа бил брутален, надменен и егоистичен. Бродел из гората без ограничения
и чупел дървета и клони без цел и причина. Смачкал безброй гнезда с яйца и
излюпените от тях с масивните си грака. Всички животни в гората се страхували
от него. Дори тигрите и лъвовете стояли настрана от него. Никой не можел да му
каже нещо, да го нарани или убие, заради гигантския му размер и его.
Един път, по време на своите безмилостни разходки, слонът разрушил земните бърлоги на чакалите.
Чакалите били разярени и се събрали на среща. Били готови на всичко, за да
спасят групата си. Убиването на слона обаче не било дребна задача. Обсъждали
силата и жестокостта на свирепото животно и неговите слабости. Изведнъж един
стар чакал се предложил за доброволец, който да убие мощното животно. Планът му
се основавал на хитрости и на задоволяване на очакванията на егото на слона.
Старият чакал изобщо не можел да се сравнява с огромното животно по сила и
свирепост.
На следващия ден старият чакал отишъл при слона и му се поклонил
почтително. Казал: „О велики, който притежаваш неизмерима сила, покланям се пред
теб. Ти си велико същество. Ти имаш добро сърце и качества да бъдеш лидер.
Идвам от името на животните в гората, за да те помоля да станеш наш цар. Твоите
специални качества като лидер ни накараха да те изберем за наш цар. Учтиво те
моля, приеми и ни управлявай със своята мъдрост и състрадание. Аз съм тук, за
да те заведа на събрание в средата на гората, където всички животни очакват
твоята коронация. Астролозите са пресметнали предвещаващ добри времена за теб
час и трябва да побързаме. Моля те, ела с мен. Побързай!”
Слонът се надул от гордост и чувство за собствена значимост. Отдавна искал
да бъде Царят на Джунглата. И тръгнал с чакала към мястото, където трябвало да
се състои коронацията. По пътя те минали през блатиста местност. Старият чакал
минал лесно през блатото, защото тежал по малко и краката му стъпвали леко.
Когато слонът стъпил в блатото - започнал да потъва. Голямата му тежест
започнала да го дърпа надолу. Уплашил се и казал на чакала да доведе другите
животни, за да му помогнат. Чакалът отговорил: „Ти си жесток и безмилостен и
уби много животни от джунглата, без дори да се замислиш. Заслужаваш да умреш по
този начин.” Чакалът си тръгнал, а слонът потънал в блатото.
Егото ни подсказва да вярваме в лъжи и с това ние предизвикваме собственото
си падение. Да се научим да преодоляваме егото и да изоставим егото и
ласкателствата. Умът и егото могат да бъдат преодолени чрез СитаРам Мантрата,
медитация и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
