Привързаността е емоционална връзка към някого или нещо. Това е усещането и
чувството, че някои неща, собственост или хора ни принадлежат и че имаме права
над тях. Причината за привързаността е
егото. Напълно сигурни сме, че нещо е наше и ще се бием с нокти и зъби за него.
Привързаността може да касае хора, имоти, богатства, власт, секс, идеи, вяра,
убеждения, религия и т.н. Привързаността води до възникването на особено
чувство за притежаване на нещото и се превръща в поробване. Колкото повече
привързаности имаме, толкова повече сме въвлечени в мрежите на света и толкова
по- трудно става да се трансформираме и да достигнем Светлината. Тези, които
искат да се освободят от светското робство и да постигнат просветление, трябва
да изоставят всички форми на привързаност. Тази истина е илюстрирана от
историята на монахинята и нейния син, която следва по-долу:
Една млада жена била омъжена, както бил обичай по онези времена, след
уговорка между роднините и била достатъчно щастлива със съпруга си. Но след
известно време копнежът за монашески живот станал доста силен и тя поискала
разрешение от съпруга са и и неговото семейство да изпълни желанието си.
Станала монахиня и последователка на Девадатта, брат на Буда. По това време тя
не знаела, че е бременна от съпруга си. След няколко седмици, нейното състояние
станало очевидно за всички. Поискали от нея да обясни състоянието си, да
съблече монашеската роба и да напусне манастира.
Младата жена отказала, тъй като тя не била нарушила правилата на монашеството.
Вместо това, тя напуснала Девадатта и отишла при Буда и станала негова
последователка. Буда знаел, че тя не била нарушила правилата. Но за да запази
доброто и име и дисциплината в манастира, Буда поискал публично изслушване на
нейният случай в присъствието на Царя. Бременната майка била разпитана
задълбочено от една от последователките на Буда. Тази жена установила, че
младата жена наистина е забременяла, докато била съпруга, а не по-късно когато
станала монахиня. Монахът, когото Будна назначил да наблюдава нейният случай,
направил публична декларация, че монахинята е невинна. Всички се прибрали у
дома си удовлетворени от начина, по който бил разрешен случай.
В очакваното време монахинята родила здраво момченце. Царят на страната осиновил момчето. Когато то
станало на седем години, детето разбрало, че майка му е монахиня. Детето
напуснало двореца и отишло в манастира като послушник. Когато станала на
двадесет години, станал монах. Отишъл в гората и практикувал учението на Буда
много усърдно и постигнал просветление. Продължил да живее сам в продължение на
дванадесет години. Майка му научила за него и отишла да се срещне с него. Тя
била много развълнувана и не можела да спре радостните сълзи.
Монахът погледнал майка си с безразличие и незаинтересованост. Той казал: „Реагираш
като нормална, светска майка, а не като монахиня. Не се ли научи на себе-контрол
и непривързаност?” След това се отдалечил от нея. Той знаел, че ако я бил
поздравил с любов, тя щяла да остане емоционално привързана към него и с това
ще забави духовният й напредък. Майката била шокирана и разтърсена от суровото
поведение на нейния син. Обхванал я пристъп на ужасна болка, който се
трансформирал в непривързаност и тя изоставила всички емоционални
привързаности. Тя практикувала ученията на Буда усърдно и постигнала
просветление. Тя била разбрала истинската причина, поради която нейният син се
държал така с нея.
Необходимо е да
изоставим привързаностите и да се съсредоточим върху Бог. Това е много трудно.
И така, нека фокусът на нашата любов да
бъде Бог и нека да изпълняваме задълженията си като богослужение и да предадем
плодовете от цялата ни дейност на Него. Да правим СитаРам мантра джапа и
медитация и да следваме учението на Гуру. Ако правим това, благодатта ще се
спусне върху нас и ще достигнем духовна зрялост, когато всички привързаности ще
отпаднат от нас също както зрелият плод пада от дървото.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
