По принцип в живота ни, егото ни побеждава и ние страдаме, когато оставим
егото да ни управлява. Божественото ни е снабдило със автоматична спирачка,
гласът на съвестта. Този глас се чува ясно вътре във всеки от нас.
Предупреждава ни, когато тръгнем по неправилния път. Но ние рядко обръщаме
внимание на този глас. Крясъците на нашите желания и надутото ни его, което
казва, че ние знаем всичко, ни пречат да чуем този глас. Постъпваме, както ни
се хареса и и след това страдаме. Доброжелателите ни също ни предупреждават, но
ние потопени в чувството си за собствена важност не обръщаме внимание на
добрите съвети. Ако се спрем, за да поразмишляваме върху това, което се каним
да направим, можем да си спестим множество страдания в живота. Трябва да
действаме от гледната точка на себе- съхранението и дхарма, а не от гледната
точка на егото. Да се опитваме да докажем, че сме най-добрите във всичко, е
върхът на глупостта. И въпреки това всички ние си позволяваме такива идиотски
действия. Тази случка от Панчатантра илюстрира добре, тази истина:
Имало едно време в селото един беден перач. Той притежавал много малко
неща. Едно от тях било едно мършаво магаре. Магарето му служело вярно ден и нощ
като носило изпраните дрехите, където е нужно.
Господарят му едва успявал да свърже двата края. Затова магарето никога
не се нахранвало до насита и било мършаво и гладно. За да спаси живота си, магарето започнало да
се разхожда по близките полета през нощта и да яде скришом от посевите. По
време на едно такова събитие, магарето срещнало един чакал и се сприятелило с
него. Всяка нощ те се срещали и отивали да търсят храна. Едни път открили цяло
поле с краставици. Нахранили се добре със свежите и хладни краставици. И
двамата били щастливи, че са открили такова съкровище с готова храна.
Магарето и чакал редовно посещавали полето и се нахранвали до насита. Скоро
магарето започнало да изглежда здраво и охранено. Магарето било много щастливо,
откакто започнало да се храни с вкусни пресни краставици. Искало да покаже на
света своето щастие като изпее песен. Изявил желание да попее на чакала.
Чакалът го предупредил: ”Не бъди глупав. Ако запееш, твоят магарешки рев ще
събуди пазачите, които спят, защото гласът ти не е сладък и успокояващ.
Пазачите ще използват пръчките си върху нас и ще ни насинят от бой.” Магарето
си помислило, че чакалът му завижда. Смятало, че има правото да изрази щастието
си чрез мелодичното си пеене.
Магарето отворило устата си да запее. Чакалът забелязал, че магарето се
кани да си пусне душата. Затова го
помолил да почака няколко минути. Прескочил оградата и останал да чака отвъд
нея извън полето с краставици. Когато чули магарето да реве в полето, пазачите
и собственикът се събудил и се втурнали към ревящото магаре. Като видели
охраненото магаре, което било изяло тяхната реколта, те се ядосали. Пребили и
насинили магарето с техните здрави пръчки.
Магарето не било в състояние да се движи известно време. Довлякло се до
мястото, където го чакал чакала. Чакалът
се натъжил, като видял жалкото състояние на приятеля си. Проговорил му с любов
и го помолил следващият път да обръща внимание на неговите предупреждения, за
да не страда. Магарето осъзнало, че неговото собствено его и чувство за
собствена важност му попречели да чуе съвета от доброжелателя и че си било
заслужило болката и страданието, което си било навлякло. Решило оттук на- сетне
да обръща внимание на предупрежденията на приятеля си.
Всеки път, когато са надуем и режим да покажем постиженията или собствеността
си, получаваме удар изневиделица. Повечето хора около нас не могат да понесат
нашето щастие. Ние самите сме отговорни за болката и увредите, които си
предизвикваме, като не обръщаме внимание на вътрешната ни мъдрост и
предупрежденията на семейството и приятелите. Редовното правене на мантра джапа
със СитаРам мантрата и медитацията ни помагат да успокоим умовете си и да мислим
и действаме по рационален начин.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
