Алчността за нещо повече е винаги в нас. Получаваме достатъчно, имаме достатъчно, запасили сме се с достатъчно, но продължаваме да искаме още. Тази нужда от нещо повече се нарича алчност. В много от нас има ненаситно желание за придобиване на пари и собственост. Там където има алчност, моралността и етиката изчезват. Мислим погрешно, говорим погрешно и действаме неправилно, за да се сдобием с повече богатство. Ревност, гняв, огорчение и лъжи стават наша компания и добри приятели. В такава компания рядко можем да намерим покой и ни се налага да живеем живот пълен със стрес. При поглъщането на новата придобивка преживяваме временна радост, но в минутата, в която си спомним за някой, който има нещо повече, радостта ни изчезва и се изпълваме със завист. Цялата ни енергия и внимание се съсредоточават върху това как да надхитрим и измамем другите и да им вземем богатството и собствеността. Понякога успяваме в това начинание, но в края на краищата, алчността върви ръка за ръга с тъгата. Тази истина е илюстрирана в случката с Радж и Тедж:
Радж бил много алчен и себичен човек. Мразел да споделя с другите каквото и да било. Никога не давал подаяния на бедните и не правил благотворителност. Имал интензивно желание да увеличава богатството си и понякога избирал погрешен подход, за да вземе богатството на другите по нечестен начин, за да стане по-богат.
Един ден, докато Радж се разхождал из пазара, загубил кесията си с тридесет златни монети в нея. Бил потресен и не можел да мисли ясно. Отишъл в дома на своя приятел Тедж и започнал да оплаква загубата на златните монети. Тедж бил мил и добър човек и знаел колко много монетите значели за Раджа, макар, че приятелят му бил крайно богат и можел лесно да понесе загубата. Затова го изслушал, успокоил го и го отпратил да си отива в къщи.
Мийна, дъщерята на Тедж, дошла в къщи като тичала и носела кесия с тридесет монети. Била отишла на пазара и я намерила паднала близо до пътя. Тедж казал на своята дъщеря, че кесията принадлежала на Радж и че тя трябва да му върне кесията незабавно, защото горкият човек страдал от загубата на златните монети. И така, той изпратил да повикат Радж. Радж бил много радостен, че се намерила кесията му и се втурнал да си я прибере. Докато отивал натам, обзела го алчност и замислил план срещу своя добър приятел, който му връщал загубената кесия. Получил си кесията с фалшиво мила усмивка и внимателно преброил монетите. След това изиграл объркване и ярост, защото липсвали десет монети. Той имал в кесията четиридесет монети, а в кесията били останали само тридесет. Казал на Тедж да му даде липсващите десет монети или щял да отиде в съда и да се оплаче. Тедж отказал твърдо, защото бил сигурен, че Мийна била честна и че Радж бил алчен и нечестен.
Радж отишъл при съдията и подал оплакване срещу Мийна и Тедж. Съдията изпратил да повикат Мийна и Тедж. Съдията поискал Мийна да разкаже какво си било случило. Мийна разказала на съдията, че тя открила кесията с тридесет жълтици на пазара и когато се прибрала в къщи информирала баща си, който я накарал да върне кесията на Радж. Съдията попитал Радж колко жълтици е загубил. Той казал четиридесет. Съдията отсъдил:
"Кесията не принадлежи на теб Радж, защото в твоята кесия имало четиридесет жълтици. Тъй като Мийна била намерила кесията и никой не я е потърсил, то тя сега принадлежи на нея." Ако и когато някой дойдел с кесия, в която имало четиридесет жълтици, съдията щял да изпрати да извикат Радж, за да му я предаде. Накарали Радж да предаде кесията на Мийна пред съдията. Радж бил разтърсен от факта, че неговият план се обърнал срещу него и че загубил парите си. Той признал, че е излъгал и че кесията трябва да се върне на него. Но съдияда отказал да го слуша и така Радж загубил парите си заради алчността си.
В дома на Бог правораздаването може и да е бавно, но със сигурност се отсъжда справедливо. Винаги плащаме висока цена, когато постъпим неправилно с другите. Да преодолеем алчността и другите си пороци, така че да живеем в покой. Като правим СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру си помагаме да преодолеем негативните си страни. Тогава благодатта и блаженството ни изпълват и животът ни се изпълва със светлина и любов.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
