Усърдието е добродетелта на здравата работа. То е постоянна и
дисциплинирана работа. Когато сме усърдни в нашата работа, това показва, че
имаме правилната работна етика. Работната етика е убедеността, че работата е
добра сама по себе си. Това означава, че каквато и работа да ни бъде даденa, трябва да я
изпълняваме с най-доброто, на което сме способни с убедеността, че тази работа е за
добро. Когато сме искрени и дисциплинирани в работата си, можем да работим
съсредоточено и концентрирано. Духовността ни дава някои качества като
търпение, правилни ценности и т.н., които ни помагат да бъдем усърдни. Няма
работа, която да е по-висша или по низша от друга работа и всяка работа, която
ни се дава, трябва да бъде правена с вярата, че тази работа е богослужение и че
тя е начин за постигане на Бог.
Историята с младия градски глашатай ни учи на това:
Имало едно време, когато в един град се появила чума. Повечето от хората се
заразили и умрели от болестта. Банкерът на града, неговата жена и другите
членове на семейството също се разболели. Родителите повикали младия си син и
му наредили да напусне града и да остане да живее някъде вън от него. Казано му
било да се върне само ако града се очисти от чумата. Баща му му казал за
съкровище, които било заровено на едно място. Синът постъпил така, както му
било казано и останал вън от града. След няколко години решил да се върне в
града.
По-голямата част от населението на града било унищожено от болестта и
малкото оцелели граждани не могли да го
разпознаят. Отишъл на мястото, където неговите родители били заровили
съкровището и открил, че не е пипнато. Искал да го вземе и да го използва, за
да покрие разходите си, но осъзнал, че ако използва парите, хората ще си
помислят, че бедният млад мъж е забогатял внезапно с използването на престъпни
методи и ще докладват за него на Царя. Тогава собствеността му щяла да бъде
конфискувана. И така, оставил съкровището и тръгнал да си търси работа, с която
да се прехранва. Получил работата на градски глашатай. Трябвало да ходи рано
сутрин из града и да вика и буди хората от сън, като съобщава, че е време да се
приготвя храна, да се хранят животните и т.н. Той играел ролята на човешки
будилник, тъй като по това време нямало часовници.
Една сутрин Царят, който минавал
наблизо, го чул да вика и буди хората. Царят можел добре да преценява
характерите на хората по гласа. Царят коментирал: ”Това е глас на много богат
мъж!” Една слугиня, която дочула неговата забележка, била любопитна и отишла да
види за какво става дума. Открила, че било глас на обикновен работник. През
следващите дни Царят направил подобен коментар още два пъти. Разследването за
човека пак показало същия резултат. И така, прислужницата на царя и нейната
дъщеря се маскирали като обитатели на селището и отишли в дома на младия мъж.
Поискали подслон при него. Докато били в неговата къща, Царят обявил два пъти,
че е необходимо да се извърши определена церемония в района, където живеел
младият мъж и че всяко семейство трябвало да участва с някакви пари. Младият
мъж нямал пари, които да даде на царя. За това изкопал съкровището и взел
няколко златни монети. Тези монети били държани отделно от човек, който ги
събирал и били предадени на Царя. Царят
накарал да ги проверил и открил, че те са стари монети, които не се
използвали в момента и наредил да доведат младия мъж в двореца.
В двореца младият мъж признал каква
е истината и разказал на Царя за случилото се. Освен това казал къде било
съкровището. Царят бил впечатлен от честността, здравата работа и искреността
на младия мъж. Майсторът, която бил наел младият мъж, потвърдил, че той бил
отличен работник и не смята, че работата му било под достойнството. Така Царят
го назначил на позицията на неговия баща, като банкер на града и му дал една от
дъщерите си за жена.
Като правим СитаРам мантрата, медитация, като следваме учението на Гуру
ставаме по-енергични, грижливи, чисти в поведението си и способни да
разграничаваме. Ставаме по-усърдни и способни да постигаме целите си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
