Състрадание е да чувстваш болката на другия и да предприемеш действие, за
да я облекчиш по някакъв начин.
Състраданието е божествено качество. Тя е всеобхватно чувство, при което
ние сме съпричастни на болката и тъгата на другия и искаме да я намалим.
Състраданието протича в нас след като сме имали лично вътрешно преживяване, че
ние всички сме едно цяло, ние сме взаимнозависими и тъгата и страданията на
другите засягат всички останали. То е белег на емоционална зрялост. Само чрез
състрадание можем да навлезем в себе си в приключението за себереализация и да
постигнем най-висшата цел на човешкото съществуване.
Състраданието или способността да чувстваш болката на другите не е
сантименталност. То е преживяването и осъзнаването на факта, че цялото творение
е едно цяло. То е справедливост за всички. То е проява на милост към всички. То
е преливане на най-висшите човешки енергии и божествена любов от вътрешността
на нашия аз/себе към другите.
Прави на другите това, което искаш те да правят на теб – това правило се
открива във всички религии и духовни учения. Състраданието е естествен изблик
на следване на това правило. Състраданието ни учи да постъпваме с другите така,
както бихме искали те да постъпват с нас. Състраданието на мъдреците и гуру
отива на нови нива и ни учи на най-висшите уроци на живота както се разказва в
случката по-долу:
Един мъдрец живеем в колиба в полите на планината. Той бил просветлен и
прекарвал времето си в медитация и молитви за доброто на човечеството. Живеел
прост живот. Ядял плодовете, които растели в тази област. Имало достатъчно вода
за пиене от пенливия ручей, който извирал от планината. Имал много малко
посетители. От време на врем идвал по някой почитател и му донасял монета или
храна. Имал малко притежания. Носел дълга роба и имало само едно одеяло, за да
се пази от студа на нощта. Бил удовлетворен и винаги в блаженство. Не искал
нищо, не се нуждаел от нищо и бил един щастлив мъдрец.
Един ден крадец влязъл в колибата му. Мъдрецът се натъжил, защото нямал
нищо ценно, което крадецът да открадне. Все пак този беден човек бил изминал
много километри, за да стигне до неговата колиба в търсене да открадне нещо.
Сега трябвало да си тръгне с празни ръце. И така,той предложил одеялото си на
крадеца и казал: ”Моля те приеми това одеяло. Нямам какво друго да ти дам.
Дойде при мен с някакви очаквания и аз не бих искал да те виждам разочарован от
това, че тук няма нищо.”
Крадецът се сконфузил, но взел одеялото и си заминал. Бил изумен от
мъдреца, който нямал нищо и въпреки това му дал единственото си притежание. И
така, отишъл при него втори път. Когато мъдрецът го видял, го попитал защо е
дошъл. Крадецът казал, че отново е дошъл да краде. Мъдрецът казал, че предният
ден имал посетител, който му подарил няколко монети. Били в ъгъл на
единствената полица в колибата. Казал на крадеца да ги вземе, защото не искал
той да бъде разочарован от него по никакъв начин. Крадецът още веднъж бил
изненадан от любовта, състраданието и щедростта на мъдреца. Тъкмо като се канел
да си тръгва, мъдрецът казал: ”Моля те благодари за това, което ти дадох току
що.” Крадецът премигал изненадано и изказал благодарност и изчезнал в тъмното. Чудел се защо мъдрецът
поискал да му благодари!
Крадецът бил хванат на следващия ден и било установено, че ходил в колибата
на мъдреца. Повикали мъдреца в съда. Мъдрецът казал: ”Познавам този мъж добре.
От мен нищо не е откраднал. Дадох му вчера няколко монети и той ми благодари и
си замина. Той не е крадец!" Крадецът паднал в краката на мъдреца. Той се
трансформирал и по-късно живял живот на любов и състрадание също като своя
гуру.
Състраданието идва, когато видим светлината на Бог в себе си и в другите.
Това е възможно само когато правим редовно СитаРам мантра джапа, медитация и
следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
